Играчките и агресивното поведение
Играчките носят важни послания за ценностите и могат да влияят върху детското развитие. “Военните играчки” са такива, които се използват, за да дават израз на фантазиите за убиване и нараняване. Те включват играчки-оръжия, превозни средства оборудвани с оръжия, различни модели кукли и изображения, носещи и използващи оръжия, видео и компютърни игри, основаващи се на убиване, раняване или заплаха. Позволяването на децата да имат подобен тип играчки, води у тях до предположението, че техните родители подкрепят агресивните игри. Милитаризираните играчки внушават на децата, че:
-Войната е игра – едно вълнуващо приключение;
-Убиването е забавно;
– Заплахата и/ или агресията са единственият начин за разрешаване на конфликтите;
-Светът е разделен на добри и лоши;
-Лошите всъщност не са хора;
-Унищожаването на лошите е хубаво нещо.
В агресивните игри “лошите” се опитват да контролират света. “Добрите” ги отблъскват чрез сила. Детето научава, че справедливостта, аргументите и словото не вършат работа и че оръжията са необходими за борбата със “злото”. Този вид игри учат, че агресията е начин на взаимодействие с другите, те учат децата да виждат света разделен на добри и лоши.
Индустрията на играчките
Американската индустрия за детски играчки се съветва с армията при производството на този тип играчки и за съжаление е отворена към извличане на ползи от реалните военни конфликти. Новите оръжия, използвани във войните, скоро ще се продават като нови типове военни играчки. Например през 2003г. в резултат на войната в Ирак няколко големи вериги за детски играчки, вкл. Kmart и Walgreens, влючват във великденските си кошници за продажба, заедно с шоколадовите яйца и зайчета и играчки – гранати, оръжия, войници, облечени в камуфлажни униформи, развяващи американското знаме.
Ценностите
Учим децата си кое е добро и кое лошо още с раждането им. Именно това е един от най-важните аспекти на родителстването. Необходимо е задълбочено да се замислим върху това, на което ги учим и това, което те научават от света около тях. Играчките, телевизията, видеоигрите и компютрите са мощни обучителни средства и именно на родителя е задължение да следи какво е тяхното влияние върху детето.
Как поощряваме уважението и състраданието?
Искаме децата ни да станат възрастни, които ще ценят всички хора като равни, ще приемат, че във всеки има нещо добро. Бихме желали да ги е грижа за другите, и да са способни да решават проблемите си, без да прибягват до агресия. Децата се научават на тези ценности от родители и учители, които:
-Се придържат в поведението си към ценности като справедливост, емпатия и състрадание.
-Учат децата на способностите, необходими, за да се придържат към тези ценности;
-Хвалят децата, когато следват тези ценности;
-Вярват, че децата са способни на справедливост и състрадание;
-Окуражават децата да живеят в съгласие с тези ценности;
-Внимателно критикуват в случай на провал и предлагат алтернативни подходи.
Да научиш себе си и децата си да ценят мира и да не са агресивни към околните изисква дълго време (понякога един човешки живот). Затова е необходимо да разговаряме непрекъснато с децата за всичко, което се случва около нас, за популистката култура, която подкрепя агресията, за насилието в света около нас.
Една милитаризирана играчка или видео игра с насилие не е в състояние да въздейства върху вече формиран, изграждан през годините, позитивен ролеви модел. За децата е важно да се научат да се справят в заобикалящия ги свят, с цялата му сложност и разнообразие.
Полът и милитаризираните играчки
Естествено една дискусия по въпроса за военните играчки не може да мине без намесването и на пола. Агресивните играчки и игри често са разглеждани като момчешка територия. Като цяло момичетата показват по-малък интерес към тези игри и играчки. Явно тези играчки са един от начините, по които научаваме момчетата да гледат на насилието и принудата като част от мъжката роля.
Как военните играчки влияят върху детските игри?
Проведени изследвания ясно показват нарастване на агресията и антисоциалното поведение, когато децата играят с военни играчки. Децата биха могли да гледат на този тип играчки като намек да извадят наяве агресивните си фантазии и импулси. Митът, че тези играчки намаляват агресията чрез “пренос от детското поведение в детската игра” е доста спорен. Всичко това води до следните заключения:
-Тези играчки, поне в краткосрочен план, покачват агресивното поведение;
-Даването или разрешаването на детето да играе с такива играчки от страна на възрастните, ще формират у децата модели, които ще попречат на изграждането на неагресивни ценности и способности;
Какво могат да направят родителите?
-Да осъзнават, че от най ранна възраст, децата им ще бъдат изложени идеите, че оръжията са мощни и привлекателни. Когато децата по някакъв повод имат контакт с такива играчки, да им се покаже, че с оръжията се убива и че вие като родител не подкрепяте това. Необходимо е да им се даде време да поразмишляват върху тази идея;
-Ако детето копнее за такава играчка, обмислете възможността да му позволите да има поне една. Но ясно покажете неудовлетворението си от факта, че такива играчки са свързани с убиване, нараняване и агресия;
-Говорете с детето за възможните негови агресивни фантазии и импулси и му помогнете да ги оцени.
-Ограничете времето пред телевизора и компютъра;
-Разговаряйте и обяснете на детето си телевизионната реклама и че тя е създадена , за да кара хората да си купуват разни неща.
Агресията, рано или късно, влиза в живота на всеки от нас. И опасността идва не от този, в голяма степен, естествен процес, а по-скоро от неподготвеността на малкия човек да я посрещне, да се справи с нея, да й отговори по най-адекватния начин и дори, ако щете да я
използва. На емоционално ниво ние даваме на децата си всичко от което се нуждаят, за да видим блясъка в техните очи. На рационално ниво – се опитваме да ги предпазим от опасностите. И за да не влизат тези два процеса в противоречие, нека да опознаем по-добре децата си, да говорим по-често и за всичко с тях и да насочваме тяхната енергия в креативни игри и играчки. Е, доколкото ни е възможно, разбира се.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
