Често във връзките си мъжете и жените проектират един идеален образ на другия (съвършен сам по себе си проект, без допуснати грешки и пропуски в характеристиките), в който впоследствие обличат реалния си избраник.
Замислете се. Толкова е просто. Превръщаш се в създател на мечтания партньор.
Та….обличат тази премяна върху реалния човек. Виждат как чудесно изфабрикуваната композиция от свръхестествени качества понякога не пасва на недодяланото същество от плът и кръв. Тук-там все нещо стърчи. Но мисловните корекции заличават недостатъците.
Какво се случва после ?
Затварят очи и търпеливо, ревностно градят проекцията. Ден след ден. Дума по дума.
Представа след представа.
Добавят и добавят тухли от илюзорни преимущества, които накрая да оформят Идеалния мъж….Или Идеалната жена.
Общуват мислено с фантазния образ, създавайки в пълнота един свръхестествен метафизичен диалог. Едно митологично сбъдване на съвършенството.
А отвън реалната личност зад проекцията не подозира за гигантската трансформация на образа си.
Реалността толкова често е стигматизирана. Защото е непривлекателна, не е достатъчно цветна, сурова е в безрадостната си конкретност.
Човекът в реалната си същност не е твърде изключителен. Той греши, непредсказуем е.
И е несъвършен. Той е в противовес на проектирания свой прототип.
Колко често градите в съзнанието си идеализиран образ на другия? И защо?
Случва се и причината е прозаична.
Реалността се различава от илюзията по това, че скъсява значително обхвата на нашият контрол над околният свят и хората, които привличаме в него. Създавайки определени подобрения по личността на любимия, ние се опитваме да начертаем невидими граници, в които да го вместим. Така той става приемлив. Преминал нашият несъзнателен филтър образът на Идеалния е завършен и ние сме готови да се влюбим. И го правим – Създаваме връзка с Идеалния, напълно забравили за Реалния.
Кога разбираме, че сме градили идеализиран образ на партньора?
Когато не потвърждава очакванията ни.
Когато е твърде….шумен, тих, твърде плах или твърде напорист.
Когато думите не са тези, които въображаемият образ ни е казвал.
Когато действията му в не съответстват на реалните случки.
Местата, където е трябвало да посетим.
Несбъднатите планове.
Какво е нужно за да спрем да градим идеализирани образи за партньора си?
Да сложим спирачки на фантазиите, а да погледнем реално на човека срещу нас;
Да му дадем шанс да ни покаже себе си в цялост без излишно украсяване;
Да насърчаваме автентичната му изява с всички негови страни;
Да бъдем готови да му прощаваме грешките, недостатъците и страховете;
Да чуваме, виждаме онова, което отсрещния „Е“ а не това, което ни се иска да бъде;
Идеализирането, стремежът да променяме, поправяме другият не е онова, към което трябва да се стремим.
Приемането е. Обичането е.
Ако приемаме с любов, реалността може да бъде по-добра от Идеала.
***********
А вие колко често градите идеализирани образи на партньора в съзнанието си?