Съвършеният партньор – как попадаме в клопката на идеализирането

Съвършеният партньор – как попадаме в клопката на идеализирането

Често във връзките си мъжете и жените проектират един идеален образ на другия (съвършен сам по себе си проект, без допуснати грешки и пропуски в характеристиките), в който впоследствие обличат реалния си избраник.

Замислете се. Толкова е просто. Превръщаш се в създател на мечтания партньор.

Та….обличат тази премяна върху реалния човек. Виждат как чудесно изфабрикуваната композиция от свръхестествени качества понякога не пасва на недодяланото същество от плът и кръв. Тук-там все нещо стърчи. Но мисловните корекции заличават недостатъците.

Какво се случва после ?

Затварят очи и търпеливо, ревностно градят проекцията. Ден след ден. Дума по дума.

Представа след представа.

Добавят и добавят тухли от илюзорни преимущества, които накрая да оформят Идеалния мъж….Или Идеалната жена.

Общуват мислено с фантазния образ, създавайки в пълнота един свръхестествен метафизичен диалог. Едно митологично сбъдване на съвършенството.

А отвън реалната личност зад проекцията не подозира за гигантската трансформация на образа си.

Реалността толкова често е стигматизирана. Защото е непривлекателна, не е достатъчно цветна, сурова е в безрадостната си конкретност.

Човекът в реалната си същност не е твърде изключителен. Той греши, непредсказуем е.

И е несъвършен. Той е в противовес на проектирания свой прототип.

Колко често градите в съзнанието си идеализиран образ на другия? И защо?

Случва се и причината е прозаична.

Реалността се различава от илюзията по това, че скъсява значително обхвата на нашият контрол над околният свят и хората, които привличаме в него. Създавайки определени подобрения по личността на любимия, ние се опитваме да начертаем невидими граници, в които да го вместим. Така той става приемлив. Преминал нашият несъзнателен филтър образът на Идеалния е завършен и ние сме готови да се влюбим. И го правим – Създаваме връзка с Идеалния, напълно забравили за Реалния.

Кога разбираме, че сме градили идеализиран образ на партньора?

Когато не потвърждава очакванията ни.

Когато е твърде….шумен, тих, твърде плах или твърде напорист.

Когато думите не са тези, които въображаемият образ ни е казвал.

Когато действията му в не съответстват на реалните случки.

Местата, където е трябвало да посетим.

Несбъднатите планове.

Какво е нужно за да спрем да градим идеализирани образи за партньора си?

Да сложим спирачки на фантазиите, а да погледнем реално на човека срещу нас;

Да му дадем шанс да ни покаже себе си в цялост без излишно украсяване;

Да насърчаваме автентичната му изява с всички негови страни;

Да бъдем готови да му прощаваме грешките, недостатъците и страховете;

Да чуваме, виждаме онова, което отсрещния „Е“ а не това, което ни се иска да бъде;

Идеализирането, стремежът да променяме, поправяме другият не е онова, към което трябва да се стремим.

Приемането е. Обичането е.

Ако приемаме с любов, реалността може да бъде по-добра от Идеала.

***********

А вие колко често градите идеализирани образи на партньора в съзнанието си?

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather