С тръгването в първи клас в училище, за много деца уроците се явяват вълнуващи и радостни, но в последствие при много от тях възниква нежелание да посещават училище, появяват се неопределен страх и тревожност.
Почти всички деца и възрастни изпитват определен страх, безпокойство, напрежение и дискомфорт преди изпит или представяне пред публика. Голяма част от тях успяват да овладеят тези симптоми. В същото време обаче, за не малка част „страхът от изпитване с неговите физиологични, емоционални, когнитивни и поведенчески прояви се превръща в завладяващо, „смазващо” преживяване, възпрепятстващо ефективното справяне в училище, с негативни последици за учебните постижения, самооценката и взаимоотношенията с околните.
Обикновенно наличието на страх и тревога възпрепятстват очакванията за успех. Децата, изпитват страх и тревога в ситуации, в които очакват, че няма да се справят или, че ситуациите не зависят от тях самите, а от външен фактор. Всичко, което се предлага в училище е ново и непознато за децата, без значение от възрастовата група, на която принадлежат. Тази несигурност от неизвестното също предизвиква тревожност у подрастващите. Преживяванията преди и по време на изпитната ситуация включва в повечето случаи неудовоствие, напрежение, безпокойства и отрицателни очаквания.
Някои деца започват да отказват да посещават училище, да излизат от къщи преди тест. Други – влизат в учебното заведение, но не остават до края на занятията, или отиват в училище с такъв ужас, че умоляват родителите си да останат вкъщи.
Отказът от училище е поведение на детето, което се причислява към сериозните емоционални проблеми.
Детето, което не иска да ходи на училище може да прояви множество физически симптоми, като: замайване, тремори, болки в главата, в гърлото, в стомаха, гадене или диария, сърцебиене, стягане в гърдите, изпотяване на ръце и тяло, топли и студени вълни, мислите им препускат или блокират, панически атаки. Някои деца избягват очен контакт, наблюдава се едва доловимо говорене или шепот. Когато обаче получат разрешение да останат вкъщи те „започват да се чувстват по – добре” и всичко се завърта отново до следващата сутрин, когато отново трябва да се подготвя за училище. В редки случаи детето, стигайки до училище изпитва отново всички тези соматични проблеми. Детето може да крещи или да моли да не напуска дома, да избухне внезапно, да прояви гняв, да се чувства тъжно и депресирано, да има безсъние и невъзможност да се концентрира.
Понякога, отказът от посещение на училище може да се дължи на стресови събития като смяна на училище, смяна на адрес (нов квартал, други съседи, нови деца, сред които да се впише), нещастен случай в семейството или смърт на близък човек или дори на домашен любимец. Понякога страхът или тревожността може да се дължи на необходимото подчинение на учителя, неговите изисквания в час, различните домашни и на многотое изисквания на различните учители, които се появяват в по – горен клас след навлизането в средна училищна възраст.
До 10 – годишна възраст децата са под грижата и обучението само на един основен учител (класният ръководител) и преминавайки в пети клас пред тях се изправят нови предизвикателства – нов класен ръководител, нови учители по всички предмети, много класни стаи, остават без надзора на възрастен през междучасията, в повечето случаи нови съученици, нови изисквания по увеличения брой учебни предмети, изикванията или по скоро очакванията на родителите за висок резултат предизвикват тревожност у подрастващите дали ще се справят.
Изпитната тревожност е силно преживяване свързано с поява на силни негативни преживявания, когнитивни и поведенчески и соматични прояви в ситуации преди изпит, които обикновено се отразяват и на резултата.
Подрастващите се опитват да избегнат всички ситуации, които предизвикват тревожност, но ако не успеят – то те я понасят с много интензивна тревога или дистрес. Тези прояви се наблюдават при деца в продължителност поне на 6 месеца.
Децата, които са стресирани заради училището започват деня си разтревожени.
Академичната успеваемост на децата изпитващи тревожност е значително понижена. Това води до разпространението на възгледа, че децата с изпитна тревожност са некомпетентни в когнитивната и социалната си сфера. Това от своя страна води до ниска самооценка, проблеми с идентичността и липса на вяра в собствените им способности. Една част от подрастващите са стеснителни, изпитват съмнения и безпокойство за своята външност, за своите умения, държане в обществото, дори изпитват тревожност при опит да заговорят другите и като цяло възникват трудности при взаимоотношенията с други деца (понякога полът на другият не е от значение) и възрастни. В определени ситуации те започват да се затварят в себе си, да отбягват другите и за избягват тревожните за тях ситуации. Всички тези деца притежават ниска социална компетентност и родителите и учителите ги определят като тревожни и необщителни. В повечето случаи проявяват и депресивни симптоми, което допълнително влияе върху ежедневните дейности. Всичко изброено до тук, избягването на хора и ситуации, в следствие на тревожността, която изпитват, започва да влияе върху способностите им като цяло да функционират не само в училище, но и вкъщи.
Неуспехите в училище провокират развитието на тревожността, която влияе негативно върху процесите на учене. Тревожното дете не само по – трудно усвоява нови знания, но и по – трудно успява да покаже наученото в изпитна ситуация
Много често подрастващите са силно разтревожени, когато техните страхове не се приемат от възрастните – родители и учители и това води до допълнително етикетиране, като например: „страхът да говори пред целия клас, го етикетира като глупав”.
Понякога родителите несъзнателно стават причина децата им да изпитват тревожност. Това се наблюдава у децата перфекционисти, които се стремят да бъдат най – добри във всичко.
Децата, които са с високи постижения правят учителите щастливи и родителите горди . Тези ученици основно се интересуват от постиженията в и извън училище. Те се стремят да бъдат най – добри във всички дейности свързани с училище – от постигането на високи оценки до индивидуалните и колективните игри в училище.
Когато децата перфекционисти се провалят в представянето си в училище – те започват да се самообвиняват и да омаловажават своите предишни успехи („Правя всичко погрешно”, „Никога няма да бъда добър в тези задачи”). Децата перфекционисти са с дихотомно мислене. Тяхното поведение е съпътствано от високо напрежение и тревожност, имат ниско себеприемане, игнорират похвалите, трудно започват и завършват поставена задача, имат трудности в създаването на връзки, често са депресирани. За съжаление, тези деца никога не са доволни от постиженията си, поради което те винаги се чувстват губещи. А като следствие от това са тревожни, че пак няма да се справят. Децата перфекционисти си поставят твърде високи лични стандарти и прекалено много се тревожат за това – дали могат да ги посрещнат.
Симптомите на изпитната тревожност често остават неразпознаваеми от родители и учители. В повечето случаи те се възприемат като проявление на възрастта и съответстващото поведение е определяно в повечето случаи като нормално за развитието. Но при всяка промяна в поведението на детето – родители и учители е необходимо да обърнат специално внимание на детето – да установят причините за промените в поведението, да променят изискванията към него, да изслушат емоциите, които детето изпитва в определената ситуация и да му вдъхнат увереност в неговите възможности и постигнати успехи до сега и тези в бъдеще.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
