Източници на детската агресия

За съжаление, в съвременния свят детската агресия е много често срещано явление. Причините са коплексни, но както знаем, всяко поведение е продиктувано от влиянието на определен източник. Обществените източници на агресията са най-различни. Сред тях най-често срещаните са:

1.  Атмосферата, която родителите създават в семейството до голяма степен може да „научи“ детето на агресивно поведение.

Тя е като флуид, който прониква в съзнанието на детето и формира първите му представи за това в какви общоприети норми неговото поведение е добро, и кога това поведение е лошо. В семейства с високо агресивни деца отношенията между отделните членове често придобиват вид на разширяваща се спирала, която непрекъснато поддържа и усилва агресивните способи за поведение.

Ако един член от семейството реагира враждебно, а другият му отгово­ри със същото, то вероятността за допълнителни враждебни прояви се уве­личава. Например брат крещи на сестра си, тя му отговаря също с крещене, като го и обижда, след това той пък я удря, тя му отговаря със същото и т. н. Аналогични са и случаите на конфликтни взаимоотношения между родителите. Когато детето наблюдава отношения, в които родителите по различен повод (лошо настроение, неудачи, напрежение и др.) намират из­ход в едно и също средство (буйстват, крещят, оскърбяват се взаимно и др.), то те се превръщат за него в модел за поведение в подобни ситуации. Този стил на взаимоотношения между родителите много лесно и бързо се прев­ръща в стил на взаимоотношения в семейството. Наблюдаваната агресия от детето се превръща в своеобразен стимул за агресивност и в собственото поведение. Ситуациите на напрегнатост и конфликти между родителите често превръщат и самото дете в обект на агресия.

Въвлечено в тази атмосфера на обща агресивност в семейството, детето приема тези отношения като норма на общуване. По пътя на подражанието то „пренася“ наблюдаваното  поведение в общуването си с други деца. Това до голяма степен обяснява и резултатите от немалко научни изследвания, конто оформят извода, че аг­ресивните деца произхождат най-често от агресивни семейства.

2.  Друга типична ситуация, която може да предизвика агресията на детето е безразличието или пренебрежителното отношение към него.

Де­тето чувства, че не му обръщат внимание, не забелязват това, което върши. Емоционално изолирано, дори и в присъствието на родителите си, то се чувства само и изоставено. Такава ситуация може да предизвика прояви на упорство, капризи и грубост, като единствената подбуда за това е да привлече вниманието на възрастните. Подрастващите с определени дарования са особено чувствителни към оценката на възрастните. По данни на проведено проучване индиферетното или пренебрежително отношение към изявите на ученика е често срещан мотив за извършване на различни простъпки като дребни търговски спекулации, бягство от час и др, които в повечето случаи имат за цел да „обърнат към себе си“ вниманието на възрастните

3.  Често срещани са и случаите родителите да поощряват агресията в поведението на момчетата.

В основата на такъв подход стои наложилото се разбиране, че агресията е стереотип на мъжествеността. Докато при момичетата проявите на агресия се считат за неуместни и се порицават от родителите, при момчетата такова поведение среща много по-често положителна, отколкото отрицателна оценка. В повечето случаи родителите считат, че момчето трябва да не „остава длъжно“ и да умее да се защитава, ако евентуално бъде нападнато. Готовността за такава евентуална самозащита се залага още в ранните години на детето, като се проявява задоволство или се подкрепя проявената агресия. Затова дори и да научат, че синът им е бил нападателен и груб с други деца, зад престорената им строгост често „прозира“ чувството на гордост от такова поведение.

4.  Телевизионните предавания също могат да бъдат източник, от който децата и особено момчетата научават за различни форми на агресия

Установено е, че още преди навършване на шест години детето вижда у екрана всички възможни форми на агресия. Особено провокиращи детската агресия са телевизионните предавания, които представят като най-агресивни представителите на различни държавни институции- полицаи, детективи и др. В повечето случаи агресията, която те прилагат се представя като гражданска добродетел, с което у детето се създава впечатление за нейната необходимост и полза за обществото.

По мнението на специалистите телевизията е особено мощен учител на агресивни модели на поведение за децата.

Според катарзисната хипотеза по въпроса и в съзвучие с вътрешните теории у индивида е налице своеобразен резервоар, натрупващ произвежданата в организма агресия. Поради ограничения му капацитет обаче, той се нуждае от периодично разреждане. Един от начините за това е директното му изразходване в агресивно поведение. Но индивидът може да се освободи от натрупаната агресия и косвено– чрез заместване, сублимация, катарзис. Телевизионното насилие, според тази хипотеза, изпълнява именно катарзисна функция.

Като че ли теорията за социалното учене притежава по-недвусмислени аргументи по отношение на своята теза. А те са, че телевизията дава модел на агресивно поведение. При това този модел е толкова устойчив, че в експерименти, направени за тази цел, осем месеца след сеанса показаните образци на агресивно поведение се имитират при наличието на подходяща ситуация. В контекста на концепцията на Бандура телевизионното насилие също следва да има стимулиращ ефект. Демонстрираното насилие може да бъде онзи сигнал за агресивност, който да увеличи нивото на атаката при наличието вече на нежелано събитие за индивида.

Телевизионното представление може да допринесе за разрастване на насилието и в съзвучие с теорията за трансформираната възбуда. То може да създаде емоционално състояние, което при наличието на нежелано събитие, да се трансформира и превърне в по-значителна агресия.

Свикването с насилието вследствие редовното му показване, десенсибилизацията към страданието около нас е също част от негативния ефект на телевизията. Същевременно индивидът възприема една толерантна нагласа към агресията като средство за решаване на проблемите си, което значително сваля прага на задръжките му. Резултатът е по-лесното прибягване към нея и по-лекото й преживяване.

Независимо дали проявената агресия е резултат от установената обща атмосфера на агресивност в семейството, от безразличието или пренебрежителното отношение към детето, или от подражанието на телевизионните персонажи, присъствието на агресивността в поведението на детето по своеобразен начин „участва“ в процеса на изграждане на неговата личност, фактът, че в годините на интензивното формиране на своята личност подрастващите се намират в организираната възпитателна среда на семейството и училището, налага търсенето на възможности за преодоляване на давността в тези възпитателни институции.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

by