Из Дневника на една майка

Майката през първата година от живота на детето или…да бъдеш или не

Из Дневника на една майка на 11-месечен син

18 ноември
„Изолацията ме убива. Безразличието също. Отново съм в Криза, в която потъвам от много отдавна. Надежда ли? Не виждам. Единствено-Депресия с хистерични изблици на плач. А очаквах само радост, като във филмите с розовите бебета и красивите им усмихнати родители, кръжащи около тях…Дали не откачам? Като заклещена съм. Ужасно уязвимо състояние е майчинството. А когато в такъв момент нямаш емоционална подкрепа от никого, просто загиваш. Да, аз загивам. Няма светлина в тунела. Нито светулки. Трябва да изплувам! Как? Трябва да оцелея! Как? Трябва да заживея! Как? Мислех, че като родя, животът ми ще започне…А става точно обратното. Аз съм една умираща планета, която имаше много неща да разкаже, но нямаше кой да я чуе…
19 ноември
„Сънувах апокалиптичен сън. На Земята бяха оцеляли само 15 човека и то-без мозъци, тоест нямаха познание за нищо. Бях оцеляла психически единствено аз и то- бременна в 6-тия месец…С моята бременност витаеше във въздуха някаква плаха надежда, че отново нещо може да се съживи…Сънят беше страшен. Отговорността, която падаше на раменете ми-огромна. Пълна изолация! Сън и реалност се припокриват. И с мене-само едно Дете! Какво ще се случи?”

Да оставим тази майка на спокойствие, защото синът й отдавна е пораснал. И тя дори се е “престрашила” да има още едно дете. А към момента е толкова отдадена на кариерата си, че понякога се пита, дали да не се потопи в „блаженството” на ново майчинство. Дори не си спомня за „умиращата планета” и за апокалиптичните си сънища…
Действително, майчинството и бащинството през първата една година от живота на детето, са изключително идеализирани както в художествената литература, така и във филмите. След раждането, очакваме малко кротко ангелче в дома си, усмихнати и щастливи роднини и приятели, откликващи на всичките ни нужди от подкрепа и любящ партньор, който нежно прегръща нас и детето и шепне гальовно в ухото ни, колко сме прекрасни…
Но за наша най-голяма изненада, това се оказва доста фантазно. Връщаме се от болницата. Съпругът ни отива да спи в другата стая, за да не е изморен за работа, защото малкият ангел пищи от глад през два часа…Докато денят за нас се превръща в нощ, а нощта в ден, докато сменяме памперси и стерилизираме шишета, докато изпадаме в паника от разни пъпчици на бебчето, докато плачем заедно с него, когато пищи неудържимо от болезнени колики, нашият татко…се утчуждава от нас.
Ние вече не знаем коя дата е днес, колко месеца са минали, кога за последно бяхме на фризьор…Не си спомняме имали ли сме някога приятелка, с която да не си говорим само за пюрета и за болезненото никнене на зъбките…
Нашият Любим има своята Работа. Ние-своя Ангел. Дори сме забравили вече кои сме. А били ли сме някога нещо значимо? Толкова сме обвързани с всички физиологични нужди на детето ни, че нямаме спомен някога да сме мислили за нещо друго извън сферата на оро-аналния рефлекс /Бел. Бебето, рефлекторно се освобождават от храната, още докато приема новата. Стомахчето му се изпразва на всеки 2,5-3 часа, което изисква през първите месеци от живота му да се храни през такъв интервал от време/.

Какво води повечето майки до малоценностни изживявания и до състояние на отчаяние през първата година от живота на детето? Кое убива радостта и удоволствието им от съприкосновението с него?
–Изолацията-майката вижда единствено Фигурата-Детето си. Всички останали фигури в нейния живот стават само „фон”. В Дневника майката е написала: „Пълна изолация!… И с мене-само едно Дете!”
–Илюзиите-нереалистичните очаквания за майчинството. Кой е казал, че е само лесно? Кой е казал, че е само трудно?
–Липса на подкрепа от най-близките-много от бащите преживяват болезнено загубата на първенството в сърцето на любимата си и емоционално се дистанцират от нея. Други-го правят и чисто физически. Бабите и дядовците, предпочитат да се радват на внучето си, докато е в сигурните ръце на мама, поне докато не стане на годинка. Изглежда им толкова фино и крехко. Били ли са децата им някога толкова мънички?!
–Физиологията-спад в енергията на майката от недоспиване, нередовно хранене, психическо и физическо изтощение. Тези неща друг вместо вас не би могъл да ги реализира. Така че, стегнете се.
–Загуба на идентичността-всеки човек има потребност да си отговори на въпроса „Кой съм аз?” . На много малко жени в наше време им е достатъчно, обаче да кажат „Аз съм само Майка”, за да се чувстват пълноценни. А реално, през първата година от живота на детето, доминиращото е: „Майка съм”.
–Стесняване параметъра на интереси-нямате време за театър, за филми, за концерти, за премиери, за купони с приятели. Оправданието е едно: „Детето” или „Кърменето”. Отговорността е на всеки, индивидуална.
–Монотонията-еднообразен начин на живот. Извършват се денонощно еднотипни действия, които са способни да убият ентусиазма и на най-отдадената и позитивна майка.
Как да се справим?
-Дръжте любимия си наоколо, ангажирайте го емоционално и физически, както с бебето, така и с вас, самите. И не го гледайте с очите на майка. Все пак, той не е по-голямото дете.
-С повече организаторски талант. Това в зоната на организационната психология се нарича-умение за дерлегиране.Тоест, от нас се очаква да имаме почти мениджърски талант, за да оцелеем здравословно през тези месеци. Включва организиране на подкрепа от всички възможни елементи-тати, баби, дядовци, приятели, лели, чичовци. Предлагат ли ви съдействие, не отказвайте. Детето ви няма да се разболее от недостиг на вашата любов за час-два на ден. Убедена съм, че я имате в изобилие и то я усеща постоянно.
-С позитивно мислене-раждането на едно дете, не е затъпяващ и зациклящ процес. То е придобиване на нов вид интелигентност, за който не сме и мечтали, защото не сме можели да си го представим допреди две години. Да благодарим на Бог, че ни е дарил с това чудо.
-С повече почивка, във всяка възможна за това минута-само не казвайте, че бебчето ви е постоянно будно.
-С поемане на лична отговорност за самоизолацията -театрите и кината не са забранена зона за вас, просто-купете си билет. Поканете любимия си. Той ще е щастлив. А на бебчето ви, дайте шанс да види и други хора в живота ви освен вас, оставете им го за малко.
-С повече предварителна информираност-убедена съм, че ако сме наясно, че в началото на нашето майчинство предстоят и известни трудности, няма да сме толкова шокирани, оставайки сами в къщи с нашето дете.
-И не прекъсвайте връзката си с външния свят, тоест общувайте и с хора без бебета. Добре е да имате една-две приятелки, с които да коментирате цвета на акото на бебето ви, но пък и другите хора не са за пренебрегване. Те ще са вашият „мост” към света извън топлата детска стая…Все пак, надявам се, не възнамерявате да си останете там през следващите 10 години от живота си.
-Добрата новина е, че идва ново поколение Бащи! Вече таткото е все по-отдаден в отглеждането на бебето и много по-съпричастен към чувствата на майката.
-А ако все още се чувствате, че сте „замираща планета”, изберете си психотерапевт.