„Имам желание за промяна!” или „Имам Проблем!”- Кое избирате?
Постоянно се сблъскваме с проблеми, част от живота ни са, но какво всъщност означава понятието проблем. Можем ли да дадем дефиниция?
В ежедневната реч думата “проблем” означава затруднение, трудност, пречка, което се възприема като болезнено или като неприятно. Говори ни за негативно преживяване и има негативно съдържание за нас.
Можем ли да допуснем, обаче, че има и положителен аспект? Психолозите Миа Андерсон, Клас Гревелиус и Ернст Саламон за първи път повдигат този въпрос на едно от обученията си. По време на упражнение те успяват да дефинират понятието “проблем” като:”…това, което ни кара да направим нещо”. Според тяхното определение- „проблем е двигателят, активиращ личността за промяна, с надеждата да подобри живота си.”
Те използвали израза “желание за промяна”, за да постигнат описание, подходящо за изразяване, както на неприятно преживяване, така и на активираща сила.
Илюстрирано с пример написаното по-горе изглежда така:
- Представете си мъж, влюбен в жена, живееща отвъд океана. Той не е способен да преплува разстоянието, а няма и плавателно средство за целта. – Той има проблем.
- За любовта му може да не знае никой друг освен него, дори и въпросната дама. –Тоест: Проблемът е лично, субективно преживяване.
- Той иска да промени състоянието си и да бъде с нея.- Ето го желанието за промяна.
- Но, той не знае как да осъществи желанието си.- Как да го направи?
С това последно допълнение, че той не знае как да постигне целта си, си отговаряме на въпроса-Кога всъщност дадена ситуация се превръща в проблем? Можем да наречем „желанието за промяна“ – „проблем“, само, ако не знаем отговора на въпроса „Как?”.
– Заключената врата не е проблем, ако имаме ключ и знаем как да го използваме.
– Желанието да летим не е проблем, ако имаме самолет, който можем да управлявате.
-Желанието една болка да престане не е проблем, ако знаем как да я прекратим.
Когато, обаче, говорим за проблем и промяна – Бихме ли могли да твърдим, че често в живота ни промяната сама по себе си е проблем за нас?
Докато човек не се посвети изцяло на промяната или на разрешаването на проблема съществува риск да се откаже или да навлезе в порочен кръг на неефективни стратегии за справяне със ситуацията.
„- Защо пиеш? – попита го малкият принц.
– За да забравя – отговори пияницата.
– Да забравиш какво? – поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
– Да забравя, че ме е срам – призна пияницата, като наведе глава.
– Срам от какво? – попита малкият принц, който искаше да му помогне.
– От това, че пия! – завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение. „Възрастните наистина са много, много странни“, каза си той, докато пътуваше.“
Антоан дьо Сент Екзюпери, „Малкият принц“
Забелязали ли сте, че хората сме склонни да твърдим, че инфарктът ще е достатъчен да убеди някого да спре цигарите, да промени начина си на хранене, да прави повече физически упражнения. Склонни сме да вярваме, че махмурлукът, разрушителните взаимоотношения, автомобилната катастрофа и белите петна в паметта ще са достатъчни да убедят един човек да спре да пие. Склонни сме да мислим, че за всеки тийнейджър ще е очевидно, че получаването на добро образование е важно за начина, по който ще изживее останалата част от живота си.
Иска ни се да е така, мислим ги, вярваме, в тези неща, но може ли човек да се промени или да разреши проблем само и единствено заради външни фактори и обстоятелства?
Няма ли да е вярно, ако кажем, че промяна настъпва само и единствено тогава, когато човек осъзнае проблема, необходимостта от промяна и това да породи в него импулса да вземе собствено решение? Кога доброто намерение се превръща в решение?-Когато започнем да го прилагаме! С вземането на решение „потича цял нов поток от събития“, които никога не биха се случили, ако не се решим на промяна.
„Важно е не толкова да знаем как да решим проблема, а как да търсим решения.“ — Б. Ф. Скинър.
Използвана литература:
Антоан, дьо Сент-Екзюпери., Малкият принц, Хермес, 2015г.
Милър, Р. У., Ролник, С., Мотивационно интервюиране, София, 2010г.
Речник по психология, София, 1989г.