Имам чувството, че живея в нищото

„Имам чувството, че живея в нищото. Близките ми вече не се интересуват от мен. За тях съм провален човек. Не изпитвам удоволствие от живота. За мен той няма смисъл. Веднъж мислех да свърша със себе си. Отидох на един строеж и си мислех да скоча. Разколебах се, като видях едно дете долу да тича, изведнъж спря и погледна нагоре. Изпитах срам от себе си…”

Една от причините за възникването на депресията е влиянието на биологични (генетични, физиологични, биохимични), психологични и социални фактори. Водещите хипотези за механизма, по който възникват депресивните разстройства, се свързват с мозъчните невромедиатори. Това са вещества, осъществяващи преноса на информация между отделните неврони. Някои от невромедиаторите като серотонин, норадреналин, допамин и ендорфин имат жизненоважно значение за регулирането на биотонуса и настроението на човека. Психологическите и социалните фактори пък са склонни да променят биохимията на мозъка, водещо до клинична изява на депресивни симптоми.

Депресията се характеризира с потиснато настроение, чувство на тъга, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни дейности. Въпреки че симптомите на депресия могат да бъдат различни при хората, това разстройство причинява промени както в мислите, чувствата и поведението, така и в цялостното физическо разположение на организма. Депресивните тенденции може да са провокирани от най-различни фактори и стресиращи ситуации. Депресията променя начина, по който хората възприемат себе си и живота си. Доста често подходът им към света се характеризира с очакване да се случат лоши неща. И те наистина се случват. Проблемът, който съпътства този процес, е притежаването на т.нар. „тунелно виждане“ (само в черно-бели нюанси). Хората не могат да осъзнаят (и да повярват всъщност), че сложните житейски ситуации имат решение. Вярват и че няма да изпитат отново щастие и душевен комфорт. Загубата на апетит, спадането на сексуалната активност, трудностите при взимане на позитивни решения и трудностите при концентрация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта са част от симптомите на депресията.

Жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете и състоянието се наблюдава във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на депресия, изпитват поне още един до края на живота си. Изследвания сочат, че във всеки един момент от времето най-малко 5% от възрастното население страда от депресия, като годишната болест достига до 10% за жените и до 6% за мъжете.

Друг тип депресивно разстройство, освен тежката депресия, е дистимията, която е по-леката форма. Тя е хронична. Биполярната депресия пък се редува с депресивни и манийни епизоди.

Според Асоциацията на американските психиатри депресивното разтройство се определя като дълготраещо депресивно лошо настроение (най-малко две седмици), което е придружено от следните симптоми:

-липса на апетит
-загуба на тегло
-отслабване без диета
-безсъние или сънливост
-психомоторна възбуда или задръжка
-умора, слабост, чувство за малоценност или постоянно чувство за вина
-недостатъчна способност за мислене и концентрация и неспособност за взимане на решения
-натрапчиви мисли за смърт или постоянен страх от смъртта, дори и без основание за наличието му
-мисли или споменаване за самоубийство
-изготвяне на план или опит за самоубийство

Четирите основни групи антидепресанти, които се използват в практиката за лечение на депресия, са:

• трициклични антидепресанти. Използват се за тежка депресия. След прием настроението се повишава и се възстановява нормалният сън, апетитът и енергичността.
• моноаминооксидазни инхибитори (МАО – инхибитори). Приемат се от пациенти, които не се повлияват от странични медикаменти или които имат симптоми на повишена тревожност, изразена сънливост, раздразнителност, хипохондрия или фобийни елементи.
• селективни инхибитори на серотониновото обратно захващане (SSRIs). Използват се за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.
• селективни инхибитори на серотониновото и норепинефриновото обратно захващане (SNRIs). Също се използват за лечение на пациенти, които приемат за пръв път антидепресанти.

Антидепресантите помагат в ситуация на ясно изразена депресия, като нормализират нивата на серотонина в мозъка. Транквилизаторите пък спадат към групата на успокоителните средства, като могат да бъдат предписани единствено от психиатър. Антипсихотиците повлияват благоприятно върху психотични симптоми като налудности, халюцинации, силен ирационален (психотичен) страх.

Всички медикаменти причиняват странични ефекти. Около 50% от пациентите, които приемат антидепресанти, ги изпитват през първата седмица от лечението си, но обикновено са временни и леки. Най-честият нежелан ефект, свързан с по-новите антидепресанти, е гадене в първите дни. Понякога се наблюдава и намалено сексуално влечение и еректилна дисфункция. Депресията води до потискане на множество естествени физиологични процеси, сред които и сексуалното влечение. Другият нежелан ефект е напълняването. Необходим е строг баланс на диетата и включване на физически активности в комплексния терапевтичен план. Физическата активност, от своя страна, стимулира производството на естествени субстанции от организма, които повишават биотонуса и спомагат за поддържане на доброто настроение.

Най-срещаният нежелан ефект при приемането на антипсихотици е седирането. То се изразява в сънливост през деня, чувство на отпадналост и намалена концентрация. Антипсихотиците могат да предизвикат и понижаване на кръвното налягане.

Психотерапията също може да помогне на страдащите от депресия да се справят с това състояние по безопасен начин. Най-често прилаганите психологически подходи за лечение са когнитивна психотерапия (лечение чрез разговори с терапевт, който открива ирационалните мисли, интерпретациите на събития и допускания, причиняващи или поддържащи депресивното настроение) и творческа (арт) терапия.