Кик в социалните мрежи и интернет зависимост и как се променя начина, по който работи нашия мозък или защо студентите днес предпочитат да изпратят sms вместо да почукат на вратата на приятелите си?
Младеж на 24 години, студент идва на психотерапия заради симптоми на лека тревожност, раздразнителност от околоните, нарушение на съня, загуба на интерес към всякакви занимания в свободното време. Вместо това той прекарва часове във Facebook. Дори наскоро го изгонили от един ресторант, където работел като сервитьор заради това, че напуснал работното си място и отишъл до едно интернет кафе. Диагнозата е: Зависимост към социалните медии.
Навън е зима, седя на бюрото и мечтая, посягам към мишката и след минута съм на улица в Париж, политам над покривите, след малко леко изтървам контрола и наближавам едно дърво, но лесно се връщам над широките улици. Намирам кафето, където бях преди две години и споменът се връща. И това не е просто сън, съвсем будна съм, седя си на бюрото в топлата стая. Почти като симулация на полет с хеликоптер. Психолозите казват, че когато човек лети се чувства особена сила и мощ. И това ни прави по-щедри и всеотдайни, алтруистични. Желанието да помагаме ни свързва донякъде несъзнавано с идеята за Супермен. Така се появяват много от новите технологии – с идеята да направят света по-добро място за живеене, а хората по-добри и по-силни. Каква обаче е скритата цена, която някои от нас плащат и колко врме минава докато истината види бял свят. Днес Google, Facebook, Amazon са на разстояние едно присягане и няколко клика по смартфона. Но напоследък вече започват да се появяват човешките странични ефекти от това да имаш непрекъснато връзка с мрежата. Клиницистите са първите, които наблюдават загрижено как нашите чисто човешки и емпатични начини за комуникация ерозират докато тече времето пред екрана. Ние прекарваме толкова много време пред компютрите и джаджите, че вече започваме да мислим като тях. Кръговете на обработка на информация в нашия мозък започват да бъдат пренастройвани за да се нагодим към тези нови измерения на съвременния живот. Ние обработваме все повече и повече битове и байтове информация и почти започваме да свикваме с това и до го правим все по-бързо. Но коя е разменната монета в това приспособяване. Дали нашата мотивация да бъдем Супермен не започва да изчезва? Казано на научен език – мозъкът ни става моно, което означава че едната негова половина – дясната, онази свързана с емоциите, започва да закърнява. Това не означава, че ставаме по-глупави или низши, обаче със сигурност ставаме по-тесногледи. Забравяме за всичко онова, което десният мозък ни дава – интуиция, музикални и креативни способност, емоциите в цялото им разнообразие. Дали не започваме да приличаме все повече на онези индивиди, които наричаме Синдром на Аспергер? Дали е случаен факта, че в последната ревизия на класификицията на психичните заболявания DSM-V отпадна диагнозата Аспергер или високофункциониращ аутизъм и какво означава този факт? Не се ли превръщаме в едни ходещи ай-фони ние самите? Гениални аналитични умове развиват доминиращите днес интернет програми. Те всички, обаче, забравят някак или не успяват да уловят човешките елементи на ежедневието, подобно на монокултурите в селското стопанство, които година след година отглеждани на една съща земя изчерпват хранителните ѝ вещества. Като се развиваме като моночовеци, ние забравяме да се интересуваме от вътрешния свят на другите хора и постепенно заменяме с етични правила нашето чувство на епмпатия. С други думи намираме все повече логични причини да сме учтиви и внимателни един с друг вместо да правим това по емоционални причини.
Освен това умението да намираме нужната информация с изписването на една две думи в Google оказва несъмнено влияние на нашите паметови възможности. Колкото по-лесно намираме всяка нужна информация, толкова по-ненужно става да помним и започваме да използваме интернет като резервна външна памет. Ставаме все по-добри да знаем как точно да стигнем до дадена информация в инетернет вместо в това да запомним, с други думи все повече аутсорсваме нашите паметови мрежи. Какво му е лошото ще кажете, това развива нашата съобразителност. Какво обаче се случва, когато се налага да обработим информация, която изисква качествено различно ниво на мислене или просто ни е нужно да намерим логично обяснение на чувствата си. Как си представяте работата на един лекар или инжинер, или психолог без онази висша обработка на наличната информация, която е съхранена в опита и натрупаните познания. Дали наистина за всичко можем да питаме компютъра и чичко Google? Или как например ще учим чужд език, ако паметта ни е закърняла. Отдавна известно на изследователите е напр., че най-сигурния начин за предпазване от ранно настъпване на деменция е упражняването на нашата памет и ангажирането на мозъка с логични задачи. Изглежда, обаче, някои нещо естествено ни тласка към интернет потреблението неизменно все повече и повеече.
Как се развива магията на тази зависимост днес? Проучванията днес показват, че огромен брой млади хора използват интернет до степен да не могат да спрат компулсивно да изпращат sms-и, е-мейли, да минат към следващото ниво на Warcraft или да пазаруват изгодно в е-bay. Учените очертават вече няколко вида интернет зависимост: компютърни игри, хазартно пазаруване, порнография, сърфиране в мрежата и запознанства online. Зависимостта към социалните мрежи е последното развитие на интернет зависимостта. Едно от обясненията е, че социалната информация създава силно вътрешно чувство на удовлетвореност и награда. Ние получаваме силна доза допамин, когато получим “Like” в нашия Facebook и това понякога се равнява на кик, подобно на усещането, което дават стимуланти като марихуана или кокаин напр. като реакция на мозъка. С времето този ефект се развива като центъра на възнагражднението в мозъка ни кара да се връщаме отново и отново към тази дейност също както зависимият към наркотични вещества търси отново линията кокаин. Механизмът е много прост – развиваш асоциация между Facebook и усещането, че се чувстваш добре и това поддържа поведението. Но както и при кокаиновата пристрастеност искаш все повече и повече от този стаф за да получиш усещането.
Резултатите от проучванията днес са подобни за различните страни и етнически принадлежности – развива се сериозна зависимост. Интересно е проучването с китайски студенти, които прекарвали 10 часа на ден в продължение на 6 дни от седмицата като играели компютърни игри и след това било измерено намалено количество сиво вещество в една област от мозъка, който е отговорна за когнитивните функции. Изследователите днес твърдят, че дългосрочната интернет зависимост ще доведе до структурни промени, които ще доведат до хронична дисфункция на мозъка.
Лечеието за този нов вид зависимост може да се окаже доста коварно. Да спреш да използваш интернет е различно то това да се откажеш от алкохола или хазарта. Интернет се е превърнал в така неразделна част от нашия живот и работа, че на практика е невъзможно да бъде избегнат. Изправени сме пред почти същия проблем както при някои хранителни разстройства, които се разглеждат като зависимост – хранененето не може да бъде преустановено. Докато, обаче, това да се храним по 3-4 пъти на ден е генетично закодирано у нас откакто съществува човешкия вид, с развитието на мобилните технологии и достъпността на мрежата по всяко време и във всички точки на земното кълбо би могло да ни доведе до интересни промени в начина, по който работи нашия мозък дори и на биохимично и структурно ниво с вероятни последици за живота и характеристиките ни като човешки индивиди. Един от най-интересните въпроси остава този дали промените в мозъка ни ще стигнат такъв етап, че ще станем по-малко чувствителни, по-малко емпатични в света на постоянния достъп до мобилна и интернет мрежа.
Всички тези въпроси за промяната, която интернет и джаджите внасят не само в живота ни, но и в начина по който чувстваме и преживяваме живота не би следвало да ни плашат, докато все още сме разумни същества, а по-скоро да ни накарат навреме да осъзнаем, че изкуството днес е в това как точно използваме модерните технологии без това да засяга най-човешките ни умения.
Статията е изготвена с помощта на материали от чуждестранния печат.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
