„Уволниха ме от работа. Не съм достатъчно добър/добра за тази фирма. Толкова години й посветих, а сега съм безработен/на. Какво ще правя оттук нататък? Животът ми е катастрофа…Провалих се за пореден път, защото…“
Или
„Освободиха ме от работа. Фирмата преживява труден период, намаляват броя на служителите. Ако не го бяха направили, сигурно сам/а никога нямаше да си тръгна. Може би ми е трябвала промяна. Или малко почивка. Дали да не се замисля върху онова предложение, което бях получил/а преди месеци. Ще опитам, защото…“
Една и съща ситуация – две различни нагласи.
Нагласите всъщност са многобройни – съществуват разнообразни лични реакции, които могат да се съотнесат към едно и също събитие (уволнение, раздяла, загуба и др.).
Защото всички ние по строго индивидуален начин преживяваме, реагираме и си обясняваме определени ситуации в живота – както хубави, така и лоши.
За съжаление сме устроени така, че не разсъждаваме върху положителните събития с такова усърдие, с каквото върху отрицателните.
Именно интерпретацията ни на дадено негативно събитие често оставя трайни дефицити в живота ни и отнема възможността да продължим напред.
Тази особеност на човешкото възприятие е свързана с т. нар. Обяснителен подход, (въведен от американския психолог Мартин Селигман) – или начинът, по който си обясняваме неприятните събития, които ни сполетяват.
Обяснителният подход е свързан с концепцията ни за живота и ценностната система, които сме изградили и поддържаме. Той показва по какъв начин гледаме на причината за нещастието си, той е нашата мисловна нагласа, придобита през детството.
Нашият обяснителен подход определя това дали сме оптимисти или песимисти.
Селигман обособява 3 основни особености на Обяснителният подход, които влизат в ход при тълкуване на определено събитие (те могат да се открият в двата примера в началото на текста):
Първата част е трайността. Тя е свързана с оптимистичното или песимистичното ни отношение относно времетраенето на събитието – Например: „Никога няма да свърши този ад“ или „И това ще отмине“
Втората особеност е обхвата или мащаба на влияние на негативното събитие върху живота ни – то уврежда само засегнатата област /работа, семейство, здраве, интимни отношения/ или всички области от живота, където нагласата е, че „Целият ми свят рухва“.
Третата част е персонализацията. Тя може да бъде вътрешна и външна и е свързана с това кого обвиняваме, поемаме или прехвърляме отговорността навън.
Разполагайки с тази информация може да се замислим при следващото предизвикателство, с което се срещнем.
Фактът, че констатираме своята реакция и нагласа е огромна крачка и ще ни даде предимство в ситуацията.
Защото не негативното събитие само по себе си оказва пагубно въздействие върху живота на човек, а начинът, по който той гледа на това събитие.
Промяната на нагласата е дълъг и много личен процес, който изисква мотивация, смелост и подходяща подкрепа. Само тогава е възможно изграждането на доверие в собствените ресурси за справяне, чието активиране е необходимо именно в критични житейски ситуации.