По какъв начин обясняваме на самите себе си трудните моменти от живота

По какъв начин обясняваме на самите себе си трудните моменти от живота

„Уволниха ме от работа. Не съм достатъчно добър/добра за тази фирма. Толкова години й посветих, а сега съм безработен/на.  Какво ще правя оттук нататък? Животът ми е катастрофа…Провалих се за пореден път, защото…“

Или

„Освободиха ме от работа. Фирмата преживява труден период, намаляват броя на служителите. Ако не го бяха направили, сигурно сам/а никога нямаше да си тръгна. Може би ми е трябвала промяна. Или малко почивка. Дали да не се замисля върху онова предложение, което бях получил/а преди месеци. Ще опитам, защото…“

Една и съща ситуация – две различни нагласи.

Нагласите всъщност са многобройни – съществуват разнообразни лични реакции, които могат да се съотнесат към едно и също събитие (уволнение, раздяла, загуба и др.).

Защото всички ние по строго индивидуален начин преживяваме, реагираме и си обясняваме определени ситуации в живота – както хубави, така и лоши.

За съжаление сме устроени така, че не разсъждаваме върху положителните събития с такова усърдие, с каквото върху отрицателните.

Именно интерпретацията ни на дадено негативно събитие често оставя трайни дефицити в живота ни и отнема  възможността да продължим напред.

Тази особеност на човешкото възприятие е свързана с т. нар. Обяснителен подход, (въведен от американския психолог Мартин Селигман) – или начинът, по който си обясняваме неприятните събития, които ни сполетяват.

Обяснителният подход е  свързан  с концепцията ни за живота и  ценностната система, които сме изградили и поддържаме. Той показва по какъв начин гледаме на причината за нещастието си, той е нашата мисловна нагласа, придобита през детството.

Нашият обяснителен подход определя това дали сме оптимисти или песимисти.

Селигман обособява 3 основни особености на Обяснителният подход, които влизат в ход при тълкуване на определено събитие (те  могат да се открият в двата примера в началото на текста):

Първата част е трайността. Тя е свързана с оптимистичното или песимистичното ни отношение относно времетраенето на събитието – Например: „Никога няма да свърши този ад“ или  „И това ще отмине“

Втората особеност е обхвата или мащаба на влияние на негативното събитие върху живота ни – то уврежда само засегнатата област /работа, семейство, здраве, интимни отношения/ или всички области от живота, където нагласата е, че „Целият ми свят рухва“.

Третата част е персонализацията.  Тя може да бъде вътрешна и външна и е свързана с това кого обвиняваме, поемаме или прехвърляме отговорността навън.

Разполагайки с тази информация може да се замислим при следващото предизвикателство, с което се срещнем.

Фактът, че констатираме своята реакция и нагласа е огромна крачка и ще ни даде предимство в ситуацията.

Защото не негативното събитие само по себе си оказва пагубно въздействие върху живота на човек, а начинът, по който той гледа на това събитие.

Промяната на нагласата е дълъг и много личен процес, който изисква мотивация, смелост и подходяща подкрепа. Само тогава е възможно изграждането на доверие в собствените ресурси за справяне,  чието активиране е необходимо именно в критични житейски ситуации.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather