Искам да заведа детето си на психолог. Какво да му кажа?

Искам да заведа детето си на психолог. Какво да му кажа?

Много родители казват на детето си, че отива да играе, когато всъщност го водят на психолог. И това до някъде е вярно. Работата с деца включва най-различни интервенции и подходи, които за детето са просто игра, а за специалиста- начин за изследване на проблемите и работа с тях. Всичко това е разбираемо- никое дете няма да иска да прекара време в кабинета на психолога, ако начините за работа не са съобразени с неговите интереси и ниво на развитие.

В най-добрия случай, обаче, един специалист ще да каже на детето какъв е той и какво му предстои да се случи. Ето тогава идва проблемът. Детето отива с нагласата, че ще играе, а на вратата застава човек, който му казва, че е психолог и че работи с деца. Обикновено когато се случи това детето е объркано и вече не знае какво да очаква от въпросния човек. То поглежда родителите си въпросително, а те свеждат поглед поради незнанието си как да реагират и какво да обяснят на детето след като веднъж са му поднесли подвеждаща информация.

Така както водим детето на лекар и то знае, че отива на лекар, за да се почувства по-добре и специалистът да му помогне, така детето трябва да знае и за ролята на психолога. Всъщност децата усещат и разбират много повече от това, което възрастните си представят понякога, поглеждайки през призмата на детските очи. Казваме на детето, че отива да играе, но всъщност психологът започва да говори с него на различни теми и да му предлага може би не толкова интересни за детето игри и занимания. След това родителите плащат на този човек, за това че си е „играл“ с детето. Колкото и да не разбира истинската причина, поради която е там, то усеща тези неща, които превръщат „играта“ не толкова в игра.

Ето защо е от изключително голямо значение детето да знае мястото на което отива, човекът с когото ще се срещне и какво може да очаква от него. Така ще спечелим доверието на детето и имаме по-голям шанс да получим неговото сътрудничество в замяна на това. Ако се притеснявате какво точно да кажете, можете да си спомните за първите пъти, в които сте му обяснявали, че отива на лекар или зъболекар и да поднесете информацията по подобен начин. Важно е детето да знае, че психологът помага на хората да се справят с трудни за тях ситуации, както и това, че всеки човек изпитва затруднения понякога и има нужда от помощ. Повечето деца приемат родителите си за безгрешни и велики, но детето трябва да знае, че родителите също грешат понякога и също търсят помощ от други хора в трудни моменти. Така детето ще знае, че няма нищо лошо в това да не се справяш и че можеш винаги да потърсиш подкрепа от друг човек. Това ще им помогне да изградят чувство на принадлежност към света на възрастните, а не да развият чувство на неспособност и малоценност, поради спестена важна информация, която пряко касае тяхното ежедневие.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather