Какво е хиперфагия?

Хиперфагията /или полифагия/ е едно от по-малко известните хранителни разстройства след булимия невроза и анорексия невроза. Представлява сериозно хранително нарушение, дефинирано като неконтролируемо, неустоимо системно преяждане, което в повечето случаи не е провокирано от глад. Хората страдащи от хиперфагия поглъщат безконтролно огромно количество храна, често до степен на тежък дискомфорт и стомашно-чревни болки.

Няма определена храна, към която страдащите от хиперфагия развиват предпочитание. Желанието за консумация може да варира от сладко до солено, студена или топла храна и всичко между тях. Обикновено се изяжда всичко, което попадне в полезрението, без конкретно предпочитание.

Прекомерното хранене отнема значителна част от ежедневието на страдащите. Освен психиката заболяването засята и физическото състояние на хората, като най- очевидният знак , че човек има хиперфагия е затлъстяването. Хората с наднормено тегло имат твърде много телесните мазнини и това често може да доведе до сериозни здравословни проблеми, включително диабет, гастро-езофагеален рефлукс и сърдечни заболявания.

Извън всякакво съмнение, хиперфагията е сериозно хранително разстройство, което може да окаже сериозни последици върху здравето на хората, тяхното благосъстояние и най-вече самооценка.

Липсата на ефективен самоконтрол е само една от причините за това заболяване. То може да се задейства следствие на продължително спазване на диети и редуващи се периоди на гладуване и преяждане, диабет, нарушения във функцията на ендокринните жлези. Установена е и генетична предразположеност към системното преяждане. Рискът за отключване на склонност към преяждане е по-висок при хора в чиито семейства има регистрирани случаи на членове с хранителни разстройства. С най-голям дял на предразполагащите фактори са психологическите. Напрежението и безпокойството играят значителна роля при този вид разстройства. Ниската самооценка, самосъжалението, страховете и негативните емоции са отключващи фактори и всички те създават благоприятна психологическа основа върху, която се развиват хранителните разстройства. В тези случай освобождаването от натрупаното психическо напрежение и трудни емоции се осъществява компенсаторно чрез прекалено преяждане.

Ако трябва да обобщим причините за хиперфагия, те са:

Фамилна обремененост
Метаболизъм
Стрес
Преживяно травматично събитие
Емоционални и психологически проблеми

Страдащите от хиперфагия развиват обсесивно компулсивно поведение към храненето. Те се чувстват принудени да ядат, дори когато са напълно сити. Понякога се хранят много бързо, а когато са сами това не спира през целия ден. Преяждането е последвано от верига неприятни емоции, като чувство на срам, вина и отвращение и последващ обратен завой, отново към храната в отчаян опит за намиране на душевен комфорт. И така се създава един порочен само поддържащ се кръг. Мнозина полагат изключителни усилия за да прикрият този проблем, а някои са толкова изкусни в това си старание, че техните най-близки приятели, дори членове на семействата им нямат никаква представа за тяхното страдание. Хранят се скришом от близките си.

Поради тази причина страдащите от хиперфагия рядко търсят помощ сами. Спонтанно подобрение е невъзможно, тъй като психичекото и физическото им състояние следват тенденция към влошаване.

Въпреки, че отчаяно желаят да спрат, психичното им състояние не позволява. Онези, които страдат от това хранително разстройство в дългосрочен план могат да отключат депресия, паник атаки, безпокойство и личностни разстройства.

За всеки един борбата с това хранително разстройство протича по различен начин. Ето защо различните подходи в терапевтично отношение са ефективни за различните хора, с оглед на техните индивидуални нужди. При всички случаи е необходимо изготвяне на един всеобхватен план, обхващаш всеки един аспект на хранителното разстройство, включващ медицински грижи, терапия, изготвяне на хранителен режим и медикаменти, когато е необходимо.

Когнитивно поведенческа терапия намира широко приложение при хранителните разстройства за промяна на начина, по който пациентите възприемат телата си и връзката им с храната. Когнитивно поведенческата терапия е активен и практически подход за промяна на саморазрушителните мисловни модели.

Фамилна терапия– хранителните разстройства поразяват не само отделния човек, но оказват влияние върху цялото семейство. Възстановяването е трудно постижимо в изолация – това е процес, който се развива всеки ден, в присъствието на семейството и приятелите.

Целите, които си поставя фамилната терапия са да образова членове на семейството, относно хранителните нарушения и процеса на възстановяване. Спомага за изграждане на нови умения и комуникационни стратегии за справяне с конфликтите вътре в семейството. Фамилната терапия съдейства на членовете на семейството, да се научат как да подкрепят своите близки в борбата им за преодоляване на хранителните разстройства, чрез изграждане на тяхна собствена подкрепяща среда.

Индивидуална терапия – независимо, че възстановяването на всеки засегнат от хранитерно разстройство протича при подкрепа от приятели и семейство, терапията на хранителните разстройства е едно пътуване към себе си. В индивидуалната терапия, пациентите имат възможност да проучат чувствителни лични проблеми с обратна връзка от психотерапевт. Изследват преживявания в детството, трудни емоции и междуличностни взаимоотношения.

Хранителна терапия, водена от правоспособен диетолог, който работи с пациента за нормализиране приема на храна, изготвяне на индивидуален хранителен режим и изграждане на здравословно отношения към храната. Правоспособния диетолог започва с оценка на пациента, модел на хранене, тегло, упражняване на нови здравословни навици.

Консултация със психиатър за оценка и диагностициране и медикаментозна терапия на пациентите с хранителни разстройства.

Арт терапия. Понякога хората с хранителни разстройства срещат трудности при идентифициране и дефиниране на свойти чувства и убеждения. Арт терапията им позволява да изразят себе си по един не вербален начин и да добият нова перспектива за своя изкривен Аз-образ.

Терапията на хранителните разстройства спасява и съхранява животи всеки ден, с нея и надеждата за здравословен и градивен живот. Както вече отбелязахме, всеки клиничен случай е уникален, всеки от нас е отделна вселена, което предполага индивидуален подход, търпение, останалото е действие, а действието е истинския живот.