Какво означава контейниране?

Контейниране като основополагащо понятие в родителстването и в психотерапевтичните практики

“В детска възраст ни е особено важно да открием, че до нас има значими възрастни, които са в състояние да се справят с това, с което ние самите все още не можем да се справим. Сред тези неща са нашият гняв, нашата разрушителност и нашата омраза. Ако нашите родители не са били в състояние да ни предоставят такъв вид контейниране, ние вероятно ще се опитаме да го открием при други хора. Но ако нужното контейниране не се намери и у другите, то има голяма вероятност да израснем с убеждението, че притежаваме нещо, което е прекомерно за когото и да било.”

П. Кейсмънт

Какво означава контейниране и защо е ценно да знаем за него? На този въпрос ще се опитам да отговоря в тази статия, като ще гледам да заобикаля твърде много от теоретичните подробности и по-сложната терминология, за да може статията да бъде възприета от по-широк кръг читатели.

И така ….

Понятието е въведено от английския психиатър и психоаналитик Уилфред Бион. В основата на модела “Контейнер – Контейнираното” лежи представата за това, че бебето проектира своите неконтролирани емоции (контейнираното) в майката, за да ги получи обратно в по-приемлива и по-поносима за него форма. Майката (контейнерът) поема тези емоции и, придавайки им смислено съдържание, ги връща към детето. Контейнираното е това, което се проектира в майката. Контейнерът е обектът (например майката), който поема в себе си съдържанието на контейнираното .

Да си представим ситуация. Бебето плаче, а майката не е до него. То усеща отсъствието й като конкретно, непреработено впечатление. Безпокойството му нараства и се нуждае от това да бъде евакуирано. Когато майката идва, тя поема евакуираното посредством на плача на бебето и трансформира болезнените чувства на мъничето, като му говори спокойно, кърми, утешава.

Тя преобразува страха му в по-лек и поносим. По този начин детето повторно си поема чувствата, вече модифицирани и смекчени, освен това означени и придобили по-ясна форма: “уплашен”, “самотен”, може би “гладен”; и едновременно с това: “мама е тук”, “всичко е наред”…

“…майката “детоксицира”, “разрежда” до поносимо ниво напрежението и преживяванията на бебето чрез собствената си способност за въображение и замисляне за тези преживявания.” Бион

Стъпка по стъпка посредством взаимодействието със значим възрастен детето изгражда структурата на собствения си мисловен апарат със способността да осмисля, да означава, да създава собствени мислени представи, да разбира емоциите си, да декодира случващото се и да понася фрустрациите; едновременно с това то се обучава и на самата функция – контейнирането, която от някакъв момент ще може да осъществява самостоятелно по отношение и на себе си, и на другите.

“Така и се развива психиката: от външната функция, която осъществява, например, майката, детето се учи да се саморегулира: да се успокоява, да се утешава, да умее да “удържа” себе си всякакъв. И ако първоначално майката го осъществява отвън, то в последствие, при липсата на съответната част в психиката, тази функция човек може да заменя с наркотици, алкохол или друго… Всякакво “сАмо-” (саморегулация, самоподкрепа, самооценка и т.н.) се изгражда върху сигурна и гарантирано съществуваща основа на привързаността и зависимостта на детето от възрастния. И ако тази основа не е била сформирана, няма откъде да се появи това „сАмо“. …”

Юлия Пирумова /психолог/

Ако психическото пространство на контейнера се оказва твърде неспособно да поема това, което го атакува, а още повече и да го преработва, то получаваме негативен резултат, който не само възпрепятства личностния ръст, но и създава предпоставки за образуването на определени патологии. Майка, която реагира с тревожност на плача на детето и не разбира какво му се случва, установява емоционална дистанция между себе си и детето. След като е поела евакуираното от детето, тя му го връща непреработено “… но не страхът …, който е станал по-поносим, а безименен ужас.” (Бион, 1967:118), в резултат на което тя се превръща в лош обект, утежняващ преживяванията на детето.

Още по-негативен е резултатът, когато майката не само не може да поеме и да върне преработени емоциите на детето, но и се опитва да размени ролите с него, тоест да бъда контейнирана от детето, вместо това тя самата да му бъде контейнер.

Бион извежда 3 типа връзка между контейнера и контейнираното:

Ригидна връзка.

Контейнерът реагира на нахлуването, ставайки ригиден и отказвайки да отговаря на това, което е поел. В резултат съдържимото (контейнираното) губи своята форма и смисъл.

Може да си представим, че емоциите на бебето се блъскат в нещо като “стомана”, която не знае “какво му е на това бебе?” В този случай детето ще се опитва да си помага само, макар че му е много рано за това; с течение на времето то ще си изработи свой си начин на справяне с чувствата, който ще го съпровожда и в зрелия живот. Това може да бъде и изтласкване, и бурно реагиране, и т.н., в това число и моделът, който предлага майката – механичен подход към чувствата, който е насочен по-скоро към заглушаването им. В бъдеще у такова дете могат да се появат ритуали, обсесии, а у възрастният да изникнат проблеми, свързани с компулсивни видове на поведението.

2. Крехка връзка.

Този тип се явява противоположност на първия. Тук контейнираното притежава такава сила, с която препълва контейнера, като последният се взривява и повече или по-малко губи своята форма и най-вече функция. Майчината психика сякаш се разпада на части и майката изпада в паника или прави нервен срив.

Тук вече може да си представим, че емоциите на бебето се блъскат в тънко “стъкло”, което, не издържайки силата на натиска, се разрушава на малки парчета.

След преживяванията на опита на такава реакция от страната на майката, детето израства с усещането и опасението, че неговите чувства, преживявания и проблеми може да залеят и да “удавят” близките, че те са твърде непоносими или са твърде много. Такъв човек постоянно ще носи чувството на вина за изразяването на чувствата си, ще се страхува да бъде откровен; може да изгради и себеразрушителни прояви и навици…

Гъвкава връзка.

Майката успява да „влезе в обувките“ на плачещото дете, да чуе тревогата му, да я поеме, съхранявайки собственото си душевно равновесие, и да му я върне в преработен вид – осмислена и вербализирана. В този случай детето се учи да не се плаши от своите чувства, а напротив, искрено да ги преживява и да се справя с тях. И тук, както обикновено, майката служи за модел на поведение и, бидейки вече възрастен, човекът ще бъде сигурен, че чувствата са нещо преживяемо, естествено и към тях трябва да се отнасяме с внимание и уважение.

Ще отворя малка скоба.

Работейки върху статията, се замислих за съществуващия от древността феномен на баенето и за немалкото истории за това как въпросното е помогнало, да кажем, на бебе, изпаднало в неутешим плач или пък болнаво дете, което отказва да се храни и слабее с всеки изминал ден… Водят го на баячка и какво прави тя? Ами това, което самата майка (или друг значим възрастен) по някакви причини не е бил в състояние да осъществи, тоест да бъде подходящ контейнер за емоциите и преживяванията на детето. Баячката, запазвайки собствената си стабилност, първо поема емоциите, преработва ги по някакъв свой си начин, означава “това е еди-какво си (лоши очи, злоба, уплаха, страх, гняв)”, после смекчава “ужаса”, “прогонва” лошотията с определени заклинания, “заплюва” бебето. Като следствие бебето се оправя.

В целия ритуал лично за мен ясно проличава моделът на контейнирането: признаването и поемането на емоцията; удържането, придаването на форма на същата, модифицирането; връщането чрез вербализиране; облекчаването, успокояването.

Разбира се, идеята ми не е да говоря тук за ползите на баенето. По-скоро вмъкването на тази скоба е вмъкване на допускането защо от гледната точка на психологията баенето понякога може да има целителна сила. Обръщайки се към него виждаме как един древен ритуал ни доближава до значимостта и необходимостта на това да има контейнер за нашите емоции, когато не ни е по силите да ги овладеем.

В психотерапевтичния процес терапевтът поема именно тази роля – на контейнера, като бидейки специално обучен, той не само възприема, преработва и връща излъчващото се тук и сега, но и чрез анализа на взаимодействието и чувствата си към клиента (преноса/контрапреноса) той разпознава моделите на връзката “контейнер – контейнирано” в личната история на клиента, като по този начин изследва по-дълбоките пластове на вътрешния му свят и с това способства не само за евентуалното облекчаване на някои симптоми, но и за значително личностно израстване на потърсилия психотерапевтичната помощ.

Затварям скобата.

Да се върнем към трите типа връзки “контейнер – контейнирано”, изведени от Бион.

Независимо в коя от връзките ще се разпознаем, най-позитивното в случая ще бъде това, че вероятно сме погледнали “врага” в лицето и той вече по-трудно ще ни изненада в гръб. Отделно, придържайки се към идеята “ако искаш да помогнеш на детето, първо помогни на себе си”, бих подкрепила вероятно възникналия у някой (родител) импулс да изследва собствения си евентуален “безименен ужас” и това, какъв тип връзка “контейнер – контейнирано” е имал със своите значими възрастни през годините, както и какъв модел е склонен да предава на своите собствени деца. Такова изследване определено би могло да донесе ползи за детско-родителските отношения и за междуличностните взаимоотношения по принцип.

В статията са използвани следните източници:

http://vocabulary.ru/ , http://www.gorod-psy.ru/ , http://psychic.ru/ , Златка Михова “Емоционални процеси в семейството.”