В тази статия ще разгледам депресията от гледна точка на юнгианската психология. Това е различен, по- дълбинен поглед към психичната болка – не само като разстройство, а и като възможно послание от нашия вътрешен свят.
Според юнгианския подход симптомите на депресията могат да бъдат разбрани като сигнали от несъзнаваното. Вместо единствено да се стремим да ги потиснем или да ги премахнем, можем да се опитаме да разберем какво се опитва да ни каже душата чрез страданието.
В терапевтичната работа най- важна е срещата между двама души. В този процес се опитвам да помогна на човека да достигне до по- автентична версия на себе си. Но терапията винаги е двустранен процес – хората, с които работя, също ме променят. Това е обмен на въпроси, преживявания и прозрения.
Всеки човек носи своята история. А когато се потопим истински в историята на другия, тя неизбежно ни променя. В основата на човешката психика стои дълбоката потребност да бъдем видени и чути. Когато тази потребност бъде удовлетворена, човек започва да усеща повече смисъл и жизненост.
Как юнгианската психология разбира депресията?
Юнгианската психология може да бъде разглеждана като развитие на психоанализата, но с по- силен акцент върху смисъла и символното значение на преживяванията.
Карл Густав Юнг въвежда редица важни понятия, сред които и архетипите. Архетипите могат да се разберат като първообрази – универсални психични модели, които съществуват в колективното несъзнавано. Сред най- основните са архетипът на майката и архетипът на бащата.
Около тези архетипи се формират емоционално заредени теми в живота на човека. Всичко, което носи силен емоционален заряд, може да има архетипна основа. Архетипите винаги съдържат и светла, и тъмна страна – както почти всичко в човешката психика има своята двуполюсност.
В терапията е важно тези теми да бъдат изследвани през личния контекст на човека. Например, когато се разглежда темата за майчинството или бащинството, първо се изследват реалните отношения с родителите и семейната история. Чак тогава може да се говори за възможни комплекси или дълбинни модели. Без този контекст съществува риск просто да се поставят етикети, което не помага на терапевтичния процес.
Пътят на индивидуацията
Юнг описва човешкия живот като процес на индивидуация – пътят на „ставането на себе си“. Това е процес на постепенно осъзнаване и интегриране на различни аспекти на личността.
Можем символично да си представим съзнанието като пространство, в което различни емоционални теми се издигат като планини или острови. В хода на живота човек се среща с тях и постепенно ги опознава и интегрира.
По този път човек среща различни вътрешни фигури и архетипи – сянката, мъдреца, а в по- дълбок план и архетипа на цялостната личност. Този процес невинаги е лесен. Често той включва кризи, съмнения и болезнени преживявания.
Точно в този контекст депресията може да бъде разбрана като част от един вътрешен процес.
Депресията като покана за промяна
Юнгианският подход разглежда депресията като състояние, през което може да премине всеки човек. Най- често тя се преживява като липса на енергия, липса на смисъл и усещане за вътрешен мрак.
Човек може да изпитва чувство, че нищо няма значение, че жизнената енергия е изчезнала и че удоволствието от живота е недостъпно.
В терапевтичния процес е важно да се изследва историята на човека. Какви събития са довели до това състояние? Какво се е случило в живота му? Къде се е появило усещането за задънена улица?
В този смисъл депресията може да бъде разбрана като покана за промяна. Тя често сигнализира, че човек се намира в ситуация, която изисква ново осмисляне или нов избор.
Сянката и потиснатите части от личността
Едно от ключовите понятия в юнгианската психология е сянката.
Сянката представлява онези аспекти от личността, които не искаме да признаем или приемем. Това могат да бъдат емоции, импулси, спомени или качества, които сме научили да потискаме.
При депресията често се случва част от психичната енергия да бъде свързана именно с тези потиснати аспекти. Неща, които не искаме да мислим или чувстваме, продължават да съществуват в несъзнаваното и търсят начин да бъдат видени.
Юнг казва:
„Ако депресията почука на вратата ви – отворете й. Иначе тя ще влезе през ключалката.“
Това означава, че колкото повече се опитваме да избягаме от болезнените части на себе си, толкова по- настойчиво те се връщат.
Важно е също да се разбере, че сянката не съдържа само „лошото“. В нея могат да се крият и качества, които сме потиснали – сила, спонтанност, творческа енергия или способността да отстояваме себе си.
Пространство за тъгата
В терапията защитите не могат да бъдат разрушени директно. Те могат единствено постепенно да бъдат заобиколени чрез създаване на безопасно пространство.
За човек, който преживява депресия, е важно да има място, където може да изрази тъгата си. Често хората чуват фрази като: „Стегни се!“, „Това ще мине!“ или „Мисли позитивно!“ Подобни реакции са част от т.нар. „улична психология“ и рядко помагат.
Много по- важно е тъгата да бъде призната и преживяна. Понякога тя е била забранена емоция в семейството или културата, в която човек е израснал.
Много хора живеят дълго време с т.нар. маскирана депресия – продължават да функционират, да работят и да изпълняват задълженията си, но вътрешното страдание остава.
Срамът и стигмата около депресията
Около депресията често съществува силен срам. Много хора се страхуват да признаят, че страдат.
По- често се говори за тревожност или паник атаки, но понякога тревогата може да бъде маска на депресията.
Когато човек започне да разказва своята история в терапевтично пространство и усети, че е приет без осъждане, постепенно започва да приема и себе си. Тогава отделните части от живота му започват да се подреждат като мозайка.
Само това, което приемем, можем да променим!
Да поддържаме връзката с душата си
В съвременния свят често сме фокусирани върху постиженията, работата и успеха. Понякога обаче в този стремеж губим връзката със себе си.
От юнгианска гледна точка депресията може да бъде разбрана като „болест на душата“ – момент, в който душата се опитва да ни върне към по- автентичен път.
Душата не говори директно. Тя говори чрез символи, образи, сънища, симптоми или чрез нашите отношения.
Да поддържаме връзка с душата си означава да се питаме:
Какво наистина искам?
Какво има нужда да се изрази чрез мен?
Как живея – според собствените си желания или според очакванията на другите?
Терапията като процес
Терапията е преживяване и процес. Тя не е техника или алгоритъм, който може да се приложи механично.
В основата на терапевтичната работа стои доверието и истинската човешка среща. Когато човек бъде допуснат до своята собствена история и започне да вижда връзките между различните събития в живота си, постепенно се появява възможност за интеграция.
Противоречията в психиката не изчезват напълно, но човек може да се научи да ги удържа и да намира вътрешен баланс.
Терапията е процес, който изисква време. Както казва една известна метафора – девет майки не могат да родят едно бебе за един месец.
По същия начин и вътрешната промяна има нужда от време, търпение и постепенно израстване.
Понякога депресията е болезненото спиране, което ни кара да се обърнем към себе си.
Тя може да бъде началото на среща с онези части от нас, които дълго сме избягвали.
А когато започнем да слушаме това послание, постепенно се появява и пътят напред.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
