Дали сме щастливи не е въпрос на това какво или кого имаме в живота си, а на умението да присъстваме тук и сега, да бъдем себе си и да позволим на нещата, които ни радват да се проявят и да ни докоснат.
Щастието не е въпрос на факти – наличие или отсъствие на нещо или някого в живота ни, а на отношение към фактите.
Отношение , което всеки носи у себе си и което отразява действителността, пречупвайки фактите през палитрата от емоции – гняв, недоволство, тъга, отчаяние, или пък любов, благодарност, радост, удовлетворение. Всеки от нас има поне 100 причини да е нещастен, точно в този момент. И поне 100 да бъде щастлив. Въпросът е върху какво ще фокусираме съзнанието си. Това, което изберем пред фокуса на съзнанието, подхранваме като емоция у себе си.
Кога ще престанем да търсим щастието непременно в някаква кариера, връзка, позиция, отношения, положение в обществото и дори в поредната чанта/рокля/къща/екскурзия? Щастието не е в нищо от външния свят.
Щастието е отношение към външния свят, което носим у себе си.
Запомнете, щастието започва с вас. Не с връзката ви, не с приятелите ви, не с работата ви, а с вас. Идеята, че ще бъдете щастливи, ако нещо се промени в живота ви е илюзия, която ви отдалечава от оценяване и живеене в настоящето. А настоящето е единственото време, в което можете да бъдете щастливи.
Човек не може да бъде щастлив, нито в бъдеще, нито в минало време, а само в настояще.
Да си простим за миналото и всички грешки, които не можем да върнем или променим е понякога трудна, но важна стъпка. Да си простим и за бъдещето и да не се пренасяме постоянно в него със мечти и страхове. Да бъдем в настоящето, приемайки фактите, хората, събитията – такива, каквито са. Разбира се, приемаме не за да се примирим със всичко и да не се развиваме, а тъкмо напротив. Защото когато приемем нещата такива, каквито са, тогава имаме избор и възможност да го променим. Тогава имаме избор за стъпка напред, за развитие и за освобождаване от нежеланото. Неприемайки и бягайки от реалността, ние не можем да я променим. Тъкмо напротив.
Борбата с фактите и съпротивата към реалността водят до негативни емоции, потискане и вътрешни конфликти.
Приемането, осъзнаването и разбирането, че изборът е наш и винаги ни принадлежи е ключ към позитивни промени в живота ни.
Когато приемем настоящето, започва реалната работа с него. Освобождаваме се от илюзията, самозаблудите и борбата. Тогава можем да преработим представа си за това, кое ни прави удовлетворени и щастливи в различните сфери на живота – професия, семейство, любов, приятелска среда.
В такива моменти често хората откриват, че неща, които са вярвали, искали или се е очаквало от тях да ги правят щастливи – всъщност не са подходящи.
Как да бъдем щастливи ?
Като открием кои са истински ценните, подходящи и важни за нас неща – хора, занимания, призвание – нещата, които ни карат да се чувстваме себе си – живи, ентусиазирани и пълноценни. А след това, без да бягаме в илюзиите на миналото и бъдещето, да ги реализираме в настояще време, отдавайки се изцяло на процеса, изразявайки себе си и разгръщайки изцяло потенциала на личната си неповторимост.
„Всеки човек има специално призвание и мисия в живота си. Всеки носи конкретна задача, която трябва да бъде изпълнена. Никой не може да бъде заместен, нито животът му може да бъде повторен, тъй като задачата на всеки е уникална и е само негова възможността да я изпълни.”
Виктор Франкъл
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
