Един от най-трудните моменти за едно дете, а и за всеки възрастен, е смъртта на любим човек. От една страна възрастните около детето също са в ситуация на загуба и изпитват силна тъга. В същото време те се стремят преди всичко да преведат малкия човек невредим през тежкото за семейството събитие. И това е напълно разбираемо, защото всеки опитва да предпази децата от страдание. Понякога родителите са склонни да спестяват случващото се. Въпреки добрите намерения, това може да има неблагоприятни последици за детето. Изолацията му с такива моменти, криенето, отричането или представянето на случващото се в положителна светлина определено доказано не е добро решение за децата. Нещо повече – отразява се трайно на личността, обезоръжава я при сблъсък с такива преживявания на загуба в зряла възраст.
Как да се съобщи за смъртта?
Това изцяло зависи от възрастта на детето. При всички случаи важи правилото, че трябва да се даде някаква информация за случилото се, която да не е твърде подробна, но да е честна. Добре е да се говори конкретно. Децата може да не могат да си представят, че смъртта е нещо постоянно, необратимо. Препоръчително е да се отговаря откровено на зададените въпроси. Ако детето има желание, би могло да участва в ритуалите за изпращане на починалия човек.
Когато предстои да проведем този труден и за нас самите разговор, е добре да седнем и да помислим за това как ние приемаме случващото ни се, за да не стоварим автоматично цялата си тревожност и страхове върху детето. Смъртта на важна за цялото семейство фигура създава условия да преподадем на детето важен урок: действително в живота се случват такива събития и (изненадващо за нас) ние имаме способността да ги преодоляваме, да преминаваме доколкото е възможно безопасно през тях. То ще се научи индиректно на това важно умение в живота – да се справя с тъгата си като наблюдава възрастните около себе си тежкия и за тях самите момент.
И все пак какво можем да направим за да подкрепим детето в този момент?
Една важна идея в психологията е, че ние рядко мислейки за себе си си даваме сметка, че ние живеем в съзнанието на околните така, както и те живеят в нашия вътрешен свят. В този смисъл усещането, че баба Лили, чичо Петьо или мама са починали и ги няма е също толкова вярно, колкото и това, че те са живи в нас. Да, те физически не са тук, но действително живеят в нашите спомени, знания за живота, ценности, принципи. Тази идея ще бъде полезна за децата и няма и да ги излъжем като им я разясним. Независимо от възрастта си, те могат да разберат, че тези, които са загубили са все още с тях. Бихме могли да им съдействаме да осъществят комуникация с починалия човек. Разбира се, не става въпрос да търсим гадатели/врачки, чрез които да се свързваме с него. Децата могат да му говорят или да пишат писма до него. Можем да ги насочим да си представят отговорите му. Тъй като го познават, не би било трудно за тях. Така ще се убедят, че любимия човек е жив в тях самите. Това ще им помогне да усетят отношенията по-завършени, за да могат да се разделят с него.
Друг начин да подкрепим децата в скръбта им е свързан с това да преосмислим своето виждане за събитието. Действително в конкретния момент е много вероятно да усещаме неутешима тъга. Но все пак би било полезно (колкото и трудно да ни е) без вина да допуснем представата, че ще преминем през този тежък момент и най-важното – в бъдеще ще намерим покой. За децата е полезно да им покажем, че имаме силата да преживеем през тъжния момент, което не изключва изпитването и изразяването на чувствата. Увереността, че все пак всичко ще бъде наред, може да бъде показана на детето по различни вербални и невербални начини.
За да можем да помогнем на малките да се справят със загубата е важно да осигурим и на тях, и на себе си пространство за изразяване на мъката. Не е нужно да бягаме от тъгата. Тя е нещо напълно естествено в този момент. Не е нужно да ги убеждаваме, че всичко е наред, при положение че не е. Криенето на нашите собствени сълзи не би помогнало нито на нас самите, нито на децата. Не бива да ги съветваме да не страдат, при положение че скръбта за любимия човек е нещо напълно реално в конкретния момент. Какво тогава можем да направим, за да се справи по-лесно детето с тези трудни чувства? Основната задача на родителите или близките е преди всичко да бъдат до детето, да изпитват заедно с него тъгата, да не го щадят и изолират от семейното страдание.
Възможно е детето да преживява смъртта по необичаен начин, различен от този на възрастните. Понякога, за ужас на възрастните, децата в такива моменти се смеят, играят, бият се, тръшкат се за играчка и като цяло имат куп други странни поведения. На пръв поглед отношението им може да изглежда неприемливо, но е добре възрастните да гледат на поведението като детски начин за превъзмогване на загубата.
Това са част от възможните подходи при смърт на любим за детето човек. Естествено, всеки случай изисква индивидуална преценка какво би било най-подходящо за семейството, ако имате притеснения за това как детето преживява загубата, е възможно да направите консултация със специалист.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
