Тъгата-приятелка или враг

Още от малки сме учени, че сълзите са за слабите. Закърмени сме с постулати като: „Не плачи!”, „Не тъгувай!”, „Стегни се и бъди силен!”. Дори понякога родителите ни са скривали истината от нас, за да не ни натъжават. Така са правили и техните родители навремето, а сега ние предпазваме по същия този начин собствените си деца. Вероятно така ние възрастните облекчаваме собствената си тревога. И неусетно в обществото ни тъгуването се е превърнало в тема табу. Отнето ни е правото да се потопим дълбоко в скръбта! Дори по-добре да не говорим за тъгата, ако може направо да я прескочим, защото тя е за слабите, за несправящите се. Когато се сблъскаме с чуждата тъга, ние се чувстваме безпомощни да помогнем, страх ни е, да не ни сполети същото или нахлуват собствените ни стари спомени. В крайна сметка тъгуващите много често остават сами в тъгата си.

Но животът не може да се спести и не е нужно да предпазваме себе си или децата си от случващото се, чрез бягство в комфортния свят на фантазиите. Ежедневно се сблъскваме с раздели и загуби – независимо дали става дума за предмети, работа, статут, приятели или смърт. Често пъти в такива ситуации следваме заучения модел и преглъщаме болката, без да дадем шанс и нужното време на тъгата. А колко болка може да събере в себе си човек?… В даден момент прагът на поносимост ще рухне и ще отвори път за чувството на безнадежност и безпомощност. Ежедневието става сиво и животът може да изгуби смисъл.

И ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ НИ Е НАУЧИЛ, КАК ДА СКЪРБИМ

При силно отрицателно натоварени събития първите чувства обикновено са безнадежност, гняв, яд. После идва тъгата, тоест истинската дълбока болка. Времето за тъгуване е време за адаптация към промените, с които се сблъскваме. Дава ни шанс да структурираме ситуацията или живота си по нов начин. Полезно е да си позволим да изживеем отчаянието, защото ако не скърбим дълбоко, не можем да се освободим от чувството и да продължим напред. На принципа „Това, което не ме убива, ме прави по-силен!”, душевното страдание може да ни направи по-устойчиви, по-сигурни в себе си, в живота си и в смисъла, който му придаваме. Пътят, извървян ръка за ръка с тъгата, често е каменист и самотен, но гледката в края му си заслужава. Човекът осъзнава своето израстване и намира сили да продължи напред без да гони сенките от миналото, защото те са грижливо положени в душата му.

КАКВО БИ ПОМОГНАЛО ДА СЕ ПОНЕСАТ ПРОМЕНИТЕ ИЛИ ТЕЖКИТЕ ЗАГУБИ:

На първо място е добре да се свържете със собствените преживявания, да се вслушате в посланията на емоциите си. Дайте шанс на тъгата да я има, защото без сълзи в очите няма дъга в душата.
Полезно е да се разтоварите от обичайното изразходване на енергия, за да я пренасочите към възприемането на промените. В този смисъл почивка означава, някой да поеме част от изискванията в ежедневието ви.
Тъй като по принцип се плашим от кризите, защото променят познатия ни начин на живот, всяка информация е добре дошла – какво предстои или как други хора са се справяли в сходни ситуации. Целта е сваляне на напрежението и получаване на различни алтернативи за преодоляване на травмата.
Не по-малко важна е емоционалната подкрепа. Нея може да получите от близки и приятели или да я потърсите в лицето на психотерапевта.
Интензивността на емоцията зависи от смисъла и значението, вложени в преживяната травма. „Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душите ви, толкова повече радост може да се вмести после там”, е казал арабски поет. Но ако тъгата се превърне в постоянен спътник, крие риск от устойчиво депресивно състояние. Тогава е важно да потърсите и външна подкрепа, за да може животът ви да възвърне своята хармония и баланс.