Музика, движение, свещ и тонизиращо питие спасяват в критичен момент
Какво бихте казали за следното рекламно предложение: „Убивам бавно, по незабележим за вас и близките ви начин, като крада от времето ви, от здравето и свободата ви, срещу скромно заплащане. В замяна предоставям фалшиво усещане за релакс, значимост и социална принадлежност”?! Звучи абсурдно, но именно това се крие зад рекламите на цигари. Удоволствието от саморазрушението не може да се приеме за адекватна психическа реакция, затова можем да смятаме състоянието на никотиновата зависимост за придобито психично заболяване.
Причината за това заболяване е наложен стереотип на поведението, който „замазва” реалните негативни последици от пушенето и изтъква нереалните „удоволствия”, които то предоставя. Най-покъртителното е това, че налагането на този стереотип става с мълчаливото участие на държавата, която уж трябва да пази интересите и живота на гражданите си. България е на трето място в света по процент на пушачите след Гърция и Япония. Долната възрастова граница на пушачите пада все по-ниско. Вече пушат дори децата под 10-годишна възраст. Повече от 20% от общата смъртност на населението е причинена от цигарите. 85 % от болните от рак на белия дроб са пушачи. И докато държавата ни прибира „данък самоубийство”, е време да се замислим за свободата на избора, който все още имаме: да пушим или да не пушим.
Бих искала да споделя своя опит в отказването от цигарите. Отказах цигарите безпроблемно, трайно, ненасилствено, в рамките на 5-6 седмици. Тогава се съмнявах, че ще ми стигне волята и започнах с компромис. Реших да отлагам всяко запалване на цигара до момента, в който разбера, че вече не издържам. В службата помолих колегите да не ме канят на по цигара. Казах им – „Сама ще идвам, когато поискам.” Най-трудното беше да не пуша на чаша кафе с приятелите си. Въртях цигарите в ръцете си и отлагах запалването до най-критичната точка.
Тогава „включвах” втората важна уловка – съзнанието си. Не си позволявах да се разсейвам, наблюдавах всяко вдишване и изживявах удоволствието. Когато удоволствието свършваше – загасявах цигарата. Беше жалко, все пак струваха скъпо, но го правех. Докато не разбрах, че съм свободна! Не посягах по навик към цигарите, говорех, без да се притеснявам от празнотата в ръцете си, не свързвах цигарите със спокойствието и релакса… Накрая спрях да им обръщам внимание. След това разбрах, че ми се гади от пушека. Сега е същото – избягвам запушените помещения, таксита с пушещи шофьори, не позволявам да се пуши в моето присъствие. Не забелязвам да губя нещо специално, когато постъпвам така… Вие също можете да го направите!
Методът, който описах, не е единствената възможност да откажем цигарите. Хората с по-развито волево поведение могат да го направят „от раз”. Така наречената никотинова зависимост ще проявява своето влияние само в рамките на 2-3 дни след отказването от цигарите, след това желанието за пушене е продиктувано от психологическия навик. Искате да си подсигурите подобен „комфорт” в по-сложните ситуации – опитайте да смените пушенето с каквато и да е гимнастика, може да е дихателна. Правете 5-6 дълбоки вдишвания със задържане на издишването за 5, 10, 15 секунди. Ако цигарите ви помагат в общуването, вземете си електронната цигара или броеница. Ако цигарите ви помагат за релакса, вземете си портативно музикално устройство и му сложете музика в стил chill out или всяка друга, която ви отпуска.
Превърнете почивките си в малки ритуали – хубава музика, приятна миризма от свещи или ароматични пръчици, освежаваща напитка. Ако разбирате, че не успявате да се справите с разрушителния навик самостоятелно, потърсете помощта на психотерапевт. Една от най-ефективните терапии срещу зависимостите е хипнотерапията. Практиката ми показва, че съчетанието на поведенческата терапия и хипнотерапия дава бърз и траен резултат. Какво идва на мястото на желанието за пушене? Самоуважението, усещането за успех, увереност, по-добро обоняние, което ви връща миризмата на дъжда, тревата, аромата на цветя и хляба… Връща се това, което всеки човек получава, когато се ражда – свободата на избор. Изборът между доброто и злото е сложен, но можем да го направим правилно. Доброто е това, което съдейства на живота и развитието, злото е това, което разрушава живота. Какво ще кажете за пушенето?
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
