Как телевизията влияе на децата?

Много родители казват „е какво толкова лошо има в това детето ми да гледа телевизия, нали и аз гледам и ми няма нищо?!”. И донякъде са прави. Телевизията може да е и нещо полезно- тя е източник на информация и на забавления. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш любимо филмче след тежък работен ден. Нещата обаче не стоят по същия начин при децата. Мозъкът на малкото дете е много податлив към стимулации, тъй като той все още се развива дълги години след раждането. Затова е много важно какви ще са тези стимулации, с които ще го снабдяваме. Филмите, които гледаме или рекламите, които са неизменна част от преживяването пред телевизора са на много по-голяма честота, отколкото сме свикнали да срещаме в общуването и в ежедневието си навън. Нашата реч също си има определен ритъм и честота. Когато четем приказки на детето или говорим с него то се адаптира към този ритъм и мозъкът му функционира на база на него. Ако обаче детето прекарва прекалено дълго време пред телевизора, мозъкът му привиква към друг тип честота. Ако да кажем нашата реч звучи така: 1…2….3….4….5……., то бързо сменящите се кадри във филмите и рекламите представляват следното: 1,2,3,4,5, тъй като между тях няма пауза и няма време, в което тези сигнали да бъдат осмислени и добре преработени от мозъка. Това е и причината деца с хиперактивност да не могат да останат на едно място в игрите или на чина, но да следят с голямо внимание и интерес компютърните игри и детските филмчета с часове наред. Техният мозък функционира по различен начин и може лесно да се адаптира към тези бързо сменящи се кадри, но не и към ритъма на човешкото общуване и взаимоотношение. Това е така, защото децата с тази диагноза имат нужда от повече и по-чести стимулации, за да бъдат концентрирани.

При човешката реч нещата стоят по по-различен начин. Когато говорим, ние правим паузи, вдишваме въздух, изчакваме, докато се сетим за нещо… Всичко това отсъства при гледането на телевизия. Ето защо децата, които прекарват прекалено много време пред телевизора после се затрудняват с това да задържат вниманието си дълго време върху нещо или пък да запомнят дадена инструкциия от няколко последователности. В класната стая, когато учителят каже „седни на чина, извади химикал и молив и отвори учебника на страница 10”, детето най-вероятно няма да е успяло да задържи вниманието си върху цялата инструкция, тъй като е свикнало на друг тип честота и тази слухува стимулация е прекалено бавна за неговия мозък, който вече работи на друга, по-бърза честота. А когато не успеем да задържим вниманието си върху нещо, съответно не можем и да го запомним и изпълним. Разбира се това важи само за случаите, в които гледането на телевизия надвишава много нормите за дадена възраст или пък когато телевизията е заместител на други важни за развитието на детето и неговия мозък дейности. В днешно време няма как да изключим екранното време от ежедневието на децата, но е добре да го сведем до минимут и да уплатним неговото ежедневие с други полезни и забавни дейности и занимания… особено на по-малките деца, чиито мозъци тепърва се развиват и адаптират към света, който ги заобикаля.

Давайте на децата си да гледат телевизия понякога, но за малко и не забравяйте да им четете, да играете заедно, да пеете и да измисляте свои песни, да им помагате да откриват най-различни начини за забавление и игра. Покажете им игрите от вашето детсво, направете ги атрактивни за тях, състезавайте се и измисляйте нови, невиждани досега игри. Творете или ако не можете да правите всичко това заедно, срещайте детето си с други деца и ги оставяйте те сами да правят пакости и да се учат от преживяванията си. Играта е естественият начин за усвояване на нови знания и умения, за забавления и разтоварване от трудния и дълъг за децата учебен ден. Можете да потърсите и допълнителни извънкласни дейности, с които да запознаете вашето дете, а то само да реши кое да е неговото хоби и кое е това нещо, което му доставя най-голямо удоволствие- спорт, рисуване, бойни изкусва, катерене по стени и какво ли още не. Най-важното послание е да не позволявате телевизията и компютрите да са заместител на всичко това. А когато гледате детски филмчета- обсъждайте ги, разигравайте ги с кукли или маски или дори със самите вас. Няма нищо по-хубаво от това да влезеш в ролята на принцеса или на добрия магьосник, който прави света едно красиво и приятно място.