Преди години имах един преподавател по теоретична механика, който най-искрено съжаляваше, че неговият предмет, не се изучава на латински. Често използваше различни латински термини в преподавателската си дейност, които ни се струваха странни и смешни във втората половина на 20 век. Тогава не го разбирахме, но това което запомнихме, е огромната любов и уважение към НАТУРФИЛОСОФИЯТА.
За повечето от нас, натурилософията се превърна в религия, вечен стремеж да се открие тайната на познанието, да се разберат причините и фундаменталните закономерности на природните явления. На живата и неживата материя.
Физика и философия – две допълващи се страни на едно цяло – ЕСТЕСТВОТО.
Вече 116 години физиката използва невероятното прозрение и труд на Планк, Анщайн, Бор, Дьо Бройл и редица велики умове, които въведоха понятието кванти и дадоха физически смисъл и философска интерпретация на квантовата механика.
Съвременните представи за света, не могат да съществуват без квантовата и релативистична квантова механика. Там където размерите, временета, масите са малки (атомни) класическата механика се допълва с квантовата механика.
Когато размерите стават все по-малки (суб атомни) , квантовата механика също достига своите предели. Очевидна е, необходимостта не само от физическо обяснение на много необяснени досега феномени (тъмна енергия, тъмна матери) но и фундаментално нова интерпретация на ЕСТЕСТВОТО.
Биологичната материя също се подчинява на квантовите закони в една цялост между единично и общо.
Може ли от няколко фундаментални принципа да се намери обяснение на необяснимото досега? Ще се основа на хипотезата за второ измерение на времето, и един фундаментален принцип за невъзможността да съществуват безкрайни физични величини, лансирани за първи път от Д-р Людмил Димитров.
Няма физични процеси и физични състояния, в които да са налице безкрайни физични величини (физични величини, стойността на които да е равна на безкрайност) и това твърдение е фундаментален принцип на естеството. Този фундаментален принцип има уникални следствия.
Въпреки, че безкрайно малките и безкрайно големите величини са удобни математически допускания, те са еднакво безсмислени за физиката.
Времето – без него е невъзможно да съществува светът. Независимо дали се разглеждат галактиките и черните дупки, или елементарните частици, дали говорим за живот, смърт, съзнание, памет усещания и чувства, винаги става въпрос за времето.
Свикнали сме да мислим, че времето има една посока – от минало, през настояще към бъдещето. Законите на природата не са неизменни. Те, както и фундаменталните констнатни зависят от времето и се променят с времето.
Времето на съществуване на вселената е крайно. Крайността на времето на съществуване на света около нас означава, че времето на съществуване на вселената има начало и край. Времето, в което естеството би несъществувало, също е крайно.
Ако го няма света, той пак ще се появи, поради фундаменталната причина, че не може вечно да го няма.
Основните фундаментални константи във физиката имат конкретни и крайни по големина стойности, но това не са стойности които те могат да имат вечно. Съгласно този принцип, времето в което фундаменталните константи имат своите конкретни стойности е крайно. А това означава, че те променят стойностите си, или е налице процес на еволюция на фундаменталните константи. Законите на физиката са инвариантни по отношение на времето. Но още няма приемливо обяснение, какво би се случило, ако всички уравнения използват вместо положително нарастващо време, отрицателно – намаляващо време.
Нека да си представим че имаме едномерна ос по която е нанесено времето, разделено на равни части, описващи различни интервали от времето. Началото на отчета да е т. О, където наляво са миналите моменти, а на дясно бъдещите моменти. Околността на т. О може да считаме за настояще, колкото и условно да е това.
Уравнението на Шредингер, е фундаментално уравнение в квантовата физика, което лежи в основата на вълновата механика описващо движението на микрочастиците. То е симетрично по отношение на времето. Това означава, че както тук така и във физикана на Нютон, на фундаментално ниво, времето е неразличимо по отношение на минало и бъдеще. Това е фундаментален принцип в който е заложен много философия и потенциал.
Ако интервалите от време започнат да намаляват, ще дойде момент, когато интервалът в околността на точка „О” ще стане безкрайно малък. Но съгласно въведения по-горе принцип във физиката няма безкрайни величини – нито безкрайно малки, нито безкрайно големи.
Колко малък може да е този интервал? Каква може да бъде продължителността на един сигнал в този интервал? Ако в този интервал съществува физическо тяло, до какъв минимален размер може да се очаква да бъде този обект?
Когато този интервал стане минимален, може ли да се говори за минало или бъдеще?
В този момент бъдещето и миналото стават неопределени величини с еднаква степен на вероятност.
Но тогава това тяло (поле) в този минимален интервал може да се намери както в миналото така и в бъдещето, защото това тяло (поле) съществува вече във второ времево измерение, което е ненаблюдаемо в света на макро физиката.
Светът на второто измерение на времето е светът на субатомната физика – там където са квантовите закони.
И действително, съгласно принципът за неопределеност на В. Хайзенберг ако едно тяло (кватново) има точно измерим импулс (няма причина да мислим, че импулсът в този случай не може да е 0), то тогава неговите координати са неопределими т.е то може да се намира където и да е с определена вероятност.
Или ако имаме точно определена енергия, то тогава времето е неопределено. Или по-точно казано, тялото вече се намира във второто измерение на времето. Колкото по-малко е тялото т.е масата на тялото да клони към 0, толкова по-ярко изразена е втората компонента на времето. Тялото престава да е наблюдаемо в първото измерение, там където сме свикнали и имаме представи и инструменти да направи измерванията. Но то реално има маса и съществува във второто измерение на времето – там, където засега нямаме физически инструменти за наблюдение и измерване.
От тези предположения следват моно интересни следствия и обяснение на необясними за сега ефекти.
Нека да разгледаме някои от тях – от чисто физически (космологични) до чисто физиологични и психологични (медитация, сънища, предсказания, дори до това какво се случва с душата след смъртта).
Тъмна материя и тъмна енергия. Никой не ги е виждал, измервал. Нямаме никаква представа какво предстварляват, а в същото време изчисленията показват, че тя заема повече от 80% от цялата материя и енергия във Вселената. Видимата Вселена е само 20%.
Съгласно хипотезатаза второ измерение на времето, тъмната материя е квантова материя, която съществува във второто измерение на времето. Тя дава своя принос и баланс в енергийната схема на Вселената, но не може да се наблюдава, защото за нас и инструментите и технологиите, които имаме, не е възможно пряко да се измери и регистрира. Нещо повече, предполагаме, че тя е първото състояние на веществото, пето непознато агрегатно състояние, което при колапси във второто измерение на времето, масата на частиците става по-голяма, скоростите са забавят и тази материя от второто времево измерение, става видима в първото измерение на времето. Това показва, че за да се визуализира и измери пряко тъмната материя няма да е възможно да се използват огромни и скъпи колайдери. Просто физиката на явлението е с друга природа и трябват други подходи.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
