Заради хормоните подрастващите са особено склонни към агресивно поведение. Задачата на родителите е да научат децата си правилно да насочват агресивните импулси.
КАК СЕ ПРОЯВЯВА АГРЕСИЯТА
Крайна форма на агресия е боят между децата, но тя може да се изразява също така и в стремежа на детето да се учи добре или да бъде лидер в класа. Агресията се проявява и в нервни тикове, проблеми със съня, във външния вид – ако той излиза извън норма, а пиърсингът и татуировките говорят за саморазрушение и недоволство от себе си. Понякога подрастващият се отчуждава от приятелите си или ги провокира, манипулира и умишлено предизвиква негативно отношение към себе си.
Лошите или прекалено добрите отношения между родителите и детето, също са разновидност на проява на агресия. Когато с подрастващия няма никакви конфликти, това е сигнал за внимание. По време на своето развитие, малкият човек постоянно проверява границите на търпение на своите майка, баща и други близки. Ако детето винаги се държи безупречно е добре да се разбере къде е насочена неговата агресия. То я има и тя може да се превърне в заболяване, тревожни мисли или действия.
АГРЕСИЯ ПРИ ПОДРАСТВАЩИТЕ: Кой е виновен и какво да се прави?
Нивото на агресия и способността да я контролираме и задържаме, зависи от това какво е било в детството: от отношението на родителите, от реални и фантазни травми. Например подрастващият няма да бие съученика си, ако е виждал пример, който да му показва как да изразява и къде да насочва агресията си.
Как родителите реагират на проявената от децата им агресия? Ако сте се развълнували и вашият пулс и сърдечен ритъм са се учестили – това означава, че вие изпитвате силни емоции и сте неспособни обективно да оцените ситуацията. В този момент е добре да „натиснете“ пауза и да си кажете „Аз се чувствам по този начин, а това означава, че в момента има нещо, което не разбирам“. Най – добрият отговор, който може да дадете на детето е “ Аз ще отида в стаята си за половин час, а след това ще продължим разговора“.
Признайте си , че поведението на детето ви ядосва. Осъзнаването на това чувство ще ви позволи да си зададете въпроса“ Кое именно ме ядосва?“. Най – разпространените отговори са : „той не слуша“, „той не учи добре“.
Поведение, което излиза извън нормите, обикновено се свързва с потребност от любов, разбиране и внимание.
Важно е любовта, разбирането и вниманието да бъдат проявени от родителя, по начин, по който детето очаква да ги получи. Агресивното поведение често се среща при деца на успешни родители, които мислят за стабилно семейство, за финансово благополучие, а наследниците им не получават нужното внимание. Твърде заетите майка и баща, които ходят на работа, не реагират на постъпките на детето, не го санкционират и по този начин го лишават от възможността да се научи да контролира агресията си.
За едногодишното бебе непрекъснато се полагат грижи, боейки се то да не падне например. В юношеска възраст трябва да се отделя не по – малко внимание.
Вторият въпрос, който следва да си зададем „Защо детето не ме слуша?“. Подрастващите отговарят сами : „Вие общувате с мен твърде малко!“, „Вие не разбирате мен и моето състояние“, „Вие постоянно изисквате нещо от мен!“. Родителите, които по – рано са били като богове за детето, а сега слушат от подрастващия си син или дъщеря такива фрази, изпитват страх и не знаят как занапред да изградят взаимоотношенията си с тях.
Сложността в юношеството, е че детето попада в двойствена ситуация. Практически едновременно то се нуждае от авторитета на възрастния и от признанието, че е равен с възрастните. Родителите трябва да преминат на нов етап във взаимоотношенията си с него, а промяната е добре да става постепенно.
ПРИЗНАВАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ПРИЕМАНЕ
Често се говори, че агресията трябва да се потиска, че трябва да се преобразува. Винаги ли това е така? Агресия – вроден, присъщ за нас от векове инстинкт.
Човекът – той е хищник. Ние имаме скрити инстинкти, такива например като канибализъм, но културата ни ги потиска. Най-главното е навреме да се признае наличието на агресия. Може да кажем „Аз се ядосвам на този човек“ – и да се постараем да разберем каква е причината да му се ядосваме. Това е достатъчно, за да не се извършват каквито и да са излишни действия.
Причина за агресията не е във външен обект, а в мен. Аз мога да се ядосвам, но мога и да не се ядосвам.
Ние често казваме “ Ти ме обиди!“, „Ти ме изнерви!“, но е правилно да се каже „Аз съм обидена!“, „Обидно ми е“, „Ядосан съм!“. Важни са именно такива малки тънкости в общуването, също и да наблюдаваме начина, по който говорим. Колкото повече обвиняваме някого, толкова повече врагове ще имаме и толкова по-малко ще осъзнаваме собствената си роля. Колкото повече се въвличаме в агресията, толкова по-малко ще виждаме грешките в себе си и ще можем да ги коригираме.
– Най-добрият способ за преработване на агресията – това е хуморът. Бихте могли да правите заедно с детето си смешни, забавни сценки, да пишете хумористични стихове, да организирате домашни конкурси и др.
– Спорт – още един разумен начин за преработване на агресията. Именно в тази възраст юношите започват професионално да се занимават със спорт и да участват в състезания.
– Конкуренцията със съучениците, успехите в ученето, също е отличен социално приемлив способ за проява на агресия.
Автори: Татьяна Илларионова, Василиса Аверьянова