Темата за загубата и скръбта е една от тези територии, които никога не искаме да пресичаме. Но е една от малкото, които със сигурност ще ни се наложи да извървим.
Няма пътни знаци, преминавайки през нея. Както няма и точна формула, с която да изчислим времето, пътят и скоростта, от които ще се нуждаем в това пътуване.
Територията на скръбта е неприкосновена. Тя е строго индивидуална, свещена шепа земя вътре в самите нас.
Всеки пребивава там по различен начин, за различно време и никой друг не може да я извърви вместо нас, нито може да я разменим с нечия друга.
Единственото, което можем да направим е да я пребродим. Яростно или плахо, грозно или красиво, крещейки или потънали в мълчание. И в края на това пътуване никога няма да бъдем същите.
Какво се случва по време на загуба и как скръбта влиза във владение?
В момента на самата загуба тъга няма. Тя идва тогава, когато осъзнаем ситуацията.
„Ако загубата се определя като нещо от живота ни, което си отива, то скърбенето е „емоционалното лице“ на загубата“(„Творчески подходи в кризисната интервенция“, Митева П., София, 2016)
След смъртта на близък човек за първи път си даваме сметка, че всъщност най-ценните ни неща не са вечни. И конфликтът се поражда от това, че след загуба настъпва състояние на обреченост и необратимост, а с тази идея човек изначално не е съгласен.
Ние винаги проектираме загубата, липсата на даден човек в живота ни, спрямо собствените си потребности, които сме захранвали чрез него-потребност от любов, грижа, закрила, опора, общуване и т.н.
Загубата боли остро и неосъзнато. И на помощ идва скръбта. Скръбта е мостът между смъртта и живота.
Какво се случва, преминавайки през моста:
Тук създаваме, затвърждаваме или променяме своята концепция за началото, края и безкрая, за вярата, за смисъла на нещата, за самотата. Тези концепции определят какви ще бъдем, излизайки от траура.
Една от най-популярните теории за процеса на скърбене е на д-р Елизабет Кюблер – Рос. Според нея съществуват пет етапа, през които човек преминава:
1. Отричане и шок. Човекът отрича, че загубата е неизбежна;
2. Гняв и раздразнителност. Човекът се пита защо трябва да преживее това и изпитва негодувание;
3. Пазарене. Човекът се опитва да отложи и обясни неизбежното чрез мистично мислене;
4. Депресия. Период на безнадеждност – човекът признава, че фактически загубата е неизбежна;
5. Приемане. Това е моментът на промяната, т.е животът продължава
Разбира се, тази теория не е универсална, различните етапи могат да се сливат, разменят, преповтарят, скръбта е строго индивидуален процес, който не можем да сложим в рамка.
От тази теория можем само да си „вземем“ информацията, че гневът, страхът, отчаянието, чувството за безперспективност и самота, копнеж по починалия, облекчение (след дълго боледуване, например)са нормални проявления на скръбта, които са ни необходими, за да можем да продължим живота си пълноценно.
Освен в емоционалната сфера, скръбта се отразява и на следните нива:
На физическо ниво (липса на енергия, учестено дишане или недостиг на въздух, сърцебиене, сухота в устата, стягане в сърдечната област или в гърлото, главоболие, шум в ушите)
На когнитивно/мисловно ниво (разсеяност, липса на концентрация, обърканост, нахлуване на едни и същи мисли, свързани с починалия, мисловни диалози с него, сънуване, приемане само на идентични мисловни схеми, свързани единствено с близкия и невъзможност да се мисли оттук нататък по друг начин. и др.)
На поведенческо ниво – нарушава се обичайният режим на човек – безсъние или свръхспане, ограничаване на социални контакти, избягване на места, които са свързани с болезнения спомен, плач, свръхактивност, нежелание да останеш вкъщи сам, пазене на предмети и др.
Има най-разнообразни човешки реакции, които ни предвождат в този процес и всички те са нормални проявления на тъгата. При смърт на близък човек периодът от 3 до 6 месеца се приема за период на „нормално скърбене“.
Кога не можем да преминем през моста или кога една скръб е усложнена?
Една скръб е усложнена, тогава, когато силата и продължителността на изброените по-горе реакции /емоционални, физически, поведенчески и когнитивни/ не намалява.
В психотерапевтичната наука усложнената скръб се разделя на различни категории:
– хронична /тя не може да приключи, трудност да се приеме фактът, че близкият никога няма да се върне/
– интензифицирана /много интензивни емоции, които изтощават човек и го водят до деструктивно поведение/
– отложена /реакциите на скръб са потиснати в момента на загуба. Често при друг подобен повод тя се отключва много силно/
– маскирана скръб /среща се при хора, които не си „позволяват“ да скърбят. Тук специфичното е, че човек преживява трудности, усеща симптоми, но не прави връзка с травмиращото събитие/.
Да, когато на скръбта не й се даде възможност да се изяви и преработи, от нея може да се създаде цяла една наука и хора, лишени от привилегията да доизживеят останалата част от живота си пълноценно.
Тъгата иска да бъде видяна, приета и обгрижена.
Всяка тъга е уникална и често неподвластна на заучени техники и съществуващи вече теории.
Защото всяка тъга чака своята техника и теория, която ще й прилегне най-добре – която човек да си създаде сам, с подкрепата на близки хора или чрез професионална помощ.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
