Всяко дете има право да знае историята си. Така както родното дете започва да се интересува от това как се е появило на този свят- дали е доведено от щъркел или е излязло от корема на мама- така и осиновените деца се интересуват от своята история. С възрастта децата започват да задават все повече и повече неудобни за родителите си въпроси, които възрастните сячески се опитват да избегнат или да прехвърлят отговорността за тях на друг. Често се случва осиновителите да търсят подкрепа и помощ от психолози със заявката те да кажат на детето им, че е осиновено. Истината е, че никой друг освен самите родители не може да отговори на тези въпроси на децата и НЕ ТРЯБВА да го прави.
И така… кога да кажем на детето, че е осиновено? Има едно златно правило и то е: не казваме на децата повече от това, което искат да знаят. Това не означава, че трябва да изчакаме детето да попита дали е осиновено, защото това може и никога да не се случи. Когато едно дете ни попита откъде идват децата, родителите обикновено казват „от корема на майката”. И това е един задоволителен отговор за децата, който обикновено им е достатъчен. Тогава вие като родители не продължавате да разказвате с всякакви подробности за процеса на забременяване и раждане, нали? По същия начин детето има нужда да знае, че вие не сте го родила, но то е ваше дете, защото се грижите за него и го обичате. Това също би могло да бъде един достатъчен отговор в началото. В последствие детето ще иска да знае още. То ще започне да задава въпроси за това кои са биологичните му родители, как изглеждат те, защо са го изоставили, интересували ли са се от него след изоставянето му и т.н. Точно както едно друго дете би продължило въпросите си относно бременността, като например да пита откъде точно излизат децата, така и осиновените деца ще разширяват необходимоста си от знания относно своя произход. Затова, когато детето започне да задава въпроси за това как се раждат децата или има ли снимки като бебе например, тогава това е един добър момент да започнете разговор с него на тази тема. Бъдете искрени с него и му обяснете, че има и други деца, чиито родители не могат да ги гледат поради различни причини и затова ги оставят на грижите на друг. Разкажете му колко много сте искали да имате деца и колко щастливи сте били, когато сте се срещнали с него. А когато детето започне да задава въпроси за биологичните си родители- не се притеснявайте. Това не означава, че то не ви обича. То просто иска да знае своята история и има право да я научи. Не се поддавайте на изкушението да кажете колко лоши са били биологичните му родители, само за да запазите любовта му. Бъдете честни и му обяснете, че вероятно родителите му не са се справяли, било им е трудно и че има хора, които нямат достатъчно пари и възможности за да гледат децата си и затова предпочитат някой друг да ги гледа- някой, който ще им даде това, от което имат нужда. И бъдете сигурни, че колкото и да е ядосано детето в началото, то ще ви цени вечно за това, че сте били откровени с него. Да научиш истината от друг или след като години наред си живял с различна представа за себе си е много по-съкрушително от това да знаеш, че „мама не ме е родила, но ме обича”. Не отлагайте изричането на истината, защото рано или късно тя ще се появи на яве и тогава ще загубите цялото доверие на детето си, което иначе сте можели да изградите и да имате.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
