Родителите често първи разпознават, когато децата им имат проблем с емоциите или поведението. Въпреки това, решението да потърсят професионалната помощ на детски психиатър, често може да е трудно и болезнено за тях. Първата стъпка е да опитат да поговорят внимателно с детето. Един честен и откровен разговор за начина по който се чувства детето, често е много важен и помага. Родителите могат да поговорят с близки, които добре познават детето, да се консултират с учителите му, с личния лекар. Тези стъпки могат временно да облекчат проблема.
Съществуват, обаче, признаци, които са индикация, че детето или юношата трябва да бъде консултирано и от детско-юношески психиатър.
При децата от 5-6 до 10-11 години това са: очевидни неуспехи в училищното представяне и слаби срочни резултати, независимо от сериозните усилия, които детето полага; сериозни притеснения или тревожност, стигащи до чест отказ да посещава училище, да спи само или да участва в занимания, очаквани и нормални за детската възраст; хиперактивност, непрекъснато шаване и въртене, които са в повече за нормалната детска игра; повтарящи се нощни страхове; непослушание, агресия, провокативно или противопоставящо се на авторитетите (родители, учители) поведение; чести и необясними гневни избухвания.
При децата от 11-12 до 18 години поведения, които не трябва да се пренебрегват са: значителна промяна в училищното представяне; неспособност за справяне с ежедневните дейности и проблеми; -явна промяна в съня и/или хранителните навици; чести оплаквания от неразположение, главоболие, липса на енергия; злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества и/или безразборни сексуални контакти; интензивни страхове от напълняване, без връзка с реалното телесно тегло на юношата; ограничаване на храната; заплахи за себенараняване или нараняване на други хора; самонаранявания или поведения с тежки негативни последици за детето; -чести гневно-агресивни избухвания; -заплахи за/или бягства от дома; последователно (агресивно или неагресивно) нарушаване правата на другите хора; незачитане на авторитети, лъжи, кражби, вандализъм; странни мисли и вярвания или необичайни, странни поведения.
Всички изброени състояние и нарушения са повод да се потърси специализирана помощ. Професионална консултация, направена навреме, може да бъде решаваща за по-нататъшното развитие на детето, а подкрепата и съветването на родителите подобрява емоционалния климат в семейството.
д-р Милена Топалова
Детско-юношески психиатър
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
