Колко от нас харесват себе си, вярват в своите способности и имат самочувствието, че могат да се справят добре в живота? Кои от нас имат реална преценка за себе си и виждат по-ясно положителните си качества от негативните? Повечето от нас изправят ли се пред предизвикателствата с високо вдигната глава и увереност, че ще преборят и тези трудни ситуации? Тези хора са малко! Комплексът за малоценност е масово явление в нашето общество. Едно от основните последствия от него е неспособността да се взимат самостоятелни решения. Зад това се крие страхът от провал. Подценявайки своите възможности, ние издигаме непреодолима преграда по пътя към своя успех и сами реализираме собствените си страхове!
Когато говорим за липсата на реализация в живота, става дума именно за комплекс за малоценност. Това е убеждение, което се намира в нашето подсъзнание. Вярваме, че сме ощетени в сравнение с другите хора, че нямаме същите качества и способности и винаги сме на по-долното стъпало в класацията на живота. Това чувство, което прераства в убеждение, се формира у нас още в ранна детска възраст. Усещайки своята зависимост от волята на родителите като малки, ние залагаме неговите основи, когато не успяваме да реализираме някои свои желания… Ако родителите не се съобразяват със своите изисквания или с възможностите на детето, те затвърждават в него чувството за непълноценност, което след това оказва влияние върху целия му живот. Наличието на този комплекс често може да се разпознае в грубото и арогантно поведение на някого, в различни криминални прояви. Желанието да се наложиш със силата, незачитането на чуждите права и интереси, задоволяването на своите потребности на всяка цена са следствията на този страх от провал, който родителите са заложили още в детството, като са критикували своето дете и са подценявали неговите успехи. Когато родителите изискват от детето си да прави неща, надхвърлящи неговите способности, то чувството за непълноценност се затвърждава трайно в хлапето, което често се затваря в себе си и бяга от действителността, заради страха от провал. Това бягство продължава и в по-зряла възраст, като последствията могат да бъдат пагубни за целия живот на човека.
Комплексът за малоценност и отсъствието на положителното отношение към себе си и своето тяло често стават причина за развитието на различните соматични заболявания. На първо място можем да сложим астма и диабет, затлъстяване, анорексия, гръбначни изкривявания… Същият комплекс стои и в основата на още един тип поведение. Страхът от утрешния ден и неувереността от себе си карат някои хора да събират все повече и повече материални ресурси. Дори ако това поведение изяжда живота им, те не могат да спрат да хвърлят силите и времето си за нещото, което никога няма да могат да изконсумират…
Лесно можем да се ориентираме, по своите физически усещания, за да преценим дали в момента не действаме под влиянието на този комплекс. В обстановката, провокираща неговото въздействие, ние можем да усетим следните соматични симптоми:
• Сърцебиене
• Затруднено дишане
• Стомашно разстройство
• Прекомерно изпотяване
• Изчервяване
• Треперене
• Замайване и слабост
• Пресъхване на устата
• Често уриниране
• Чувство за изтръпване или потрепване на мускулите, напрегнати мускули
• Задавяне в гърлото
• Болка в гърдите
• Топли и студени вълни
• Забравяне – умът се превръща в бяло петно по време на социални контакти
• Затруднено изразяване на себе си и разбиране на другия човек
За да определим своите вътрешни негативни нагласи спрямо своите способности, възможности и правото на реализация, можем да прибегнем към самоанализ. Припомнете си събитията от своето детство и всички значими за вас хора – родителите, по-големите братя или сестри, учителите, съучениците. Дали и какви емоционално заредени съмнения във вашата способност да се справите с определена житейска ситуация са ви подхвърляли те? Често съзнанието блокира тези неприятни моменти и ги изтласква в подсъзнателната си част. Това, че не ги помним обаче, не означава, че те не съществуват и не определят живота ни. Работата с психолог би дала добри ефекти като осъзнаването на този факт, който е повлиял негативно на вашата самопреценка още в детството ви. Осъзнаването позволява на подсъзнанието ви да промени самото ви отношение към подобните събития в настоящето. Психологът би могъл да разблокира ваши сегашни способности, за да преодолявате създалото се затруднение. Много добре подобна „трансформация” се извършва с методите на внушението и хипнотерапията. Когато мислите за неуспехите в живота си не забравяйте и за възможностите, които предоставя съвременната наука и основаната върху нея практика. Струва си да се погрижите за себе си, а не в края на живота си да разберете, че всички хубави възможности са изтекли между пръстите ви само заради възпитателна грешка.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
