(статията е публикувана в международен сборник – АКТУАЛЬНЫЕ И ПРИОРИТЕТНЫЕ НАПРАВЛЕНИЯ ИССЛЕДОВАНИЙ к 90-летию со дня рождения заслуженного деятеля науки РФ, доктора психологических наук, профессора АЛЕКСЕЯ ФЕДОРОВИЧА ШИКУНА, Твер 2017г.)
Сексологията има за своя цел да изучава всички прояви на човешката сексуалност. Доброто и детайлно познаване на компонентите й би могло да допринесе за едно по-дълбоко и ефективно разбиране за същността и факторите, които оказват влияние при формирането на половата идентичност и сексуалната ориентация. Розовата терапия е подход, който описва психотерапевтическата и психолого-консултативната работа с клиенти, които са хомосексуални или бисексуални, както и с клиенти с различна джендърна или полова идентичност. Този подход представя решения на различни психологически проблеми предизвикани от неприемането на нехетеросексуалната ориентация в обществото и работа с възрастни гейове и лесбийки.
Ключови думи: сексуалност, пол, полова идентичност, сексуална ориентация, джендър (гендер).
Човешката сексуалност е съвкупност от биологически, психофизиологически, душевни и емоционални реакции, преживявания, както и поведение на човека, което е свързано с удовлетворение на половото влечение. Сексуалността е вродена потребност и функция на човешкия организъм, също както дишането, храносмилането и т.н. Човек се ражда с определен физиологически сексуален потенциал, като в процеса на израстване той се формира и под влиянието на индивидуалния жизнен и социален опит. Може да се заключи, че сексуалността на човека се предопределя от взаимодействието между биологически, психически и социокултурни фактори.
Думата сексуалност се асоциира основно със сексуалното поведение, либидо или нагон. Но в един по-тесен смисъл може да се разгледа и като съвкупност от: сексуално влечение и обект, сексуални реакции, сексуална активност и сексуален живот. Продукт на дадена социална култура и среда. Така сексуално поведение, което е общоприето в някои общества, се счита за неприемливо или престъпно в други [1, с. 11–14].
Човешката сексуалност не се изчерпва само със сексуалното поведение, респективно половия контакт, а включва в себе си следните различни компонента. Първият е биологиченият пол, който включва съвкупност от хромозоми, полови хормони, както и формирането на външни и вътрешни полови органи и вторични полови признаци, които се развиват през пубертета. Възможно е индивидът да се роди с полови характеристики (гениталии, полови желези или набор от хромозоми), които са и мъжки и женски. Тогава се говори за интерсексуалност или интерсекс. Между 0,05 – 1,7 % от населението се ражда с различни вариации на интерсексуалност, говорят едни изследвания, а други стигат и до 4%. Разликата е възможно да се дължи на различните вариации на интерсексуалност, които са включени. За сравнение, горната граница на процентите, се приближава до тази на хората с рижа коса по света. Терминът „интерсекс” започва да се използва в началото на двайсети век, научен термин,който да замества „хермафродитизъм” и митологичната му конотация. Но за хермафродити продължава да се говори. През 2006 г. група учени се опитват да подменят „интерсекс” с „НФМ” („DSD”), т.е. нарушение на формирането/развитието на пола. Но и този термин е спорен и се разчита като опит за патологизация на състоянието и „оправдание” за „нормализиращата” терапия [5]. Джендърна идентичност (психологически пол) се явява втория компонент от човешката сексуалност. При несъвпадение на психологическия пол с биологичния такъв, говорим за трансполовост (транссексуалност или терминът, който се използва през последните години е „трансджендърност”). Когато е налице съвпадение на биологичния и психологичен пол се говори за сис или цис-джендър. Възможно е при трансполовост да е налице желание за промяна на тялото (частична или цялостна), като това е свързано с индивидуалното самовъзприемане, както и степента на неприемане или отвращение към тялото и половите органи. Предвижда се през 2017 година „дисфорията на половия идентитет” да бъде премахната от списъка на „психични и поведенчески разстройства” в МКБ11. Към 2016 г. в МКБ10 транссексуалността е дефинирана като състояние, при което „лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Понякога е налице и желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да се направи тялото колкото е възможно по-съответно на предпочитания пол. Следващият компонент е джендърна роля (социален пол). Това е поведението на индивида в обществото, социалната роля, в която влизаме. Социалният пол се формира под влияние на културните норми и традиции на даденото общество, което изисква от индивида едно или друго „типично мъжско” или „типично женско” поведение. Възможно е джендърната роля да се различава от биологичния пол. В началото на 21 век навлиза термина „nonbinary” (genderqueer), който все още няма аналог на български, но това е отказ от бинарно разбиране на пола, както и от подобно самоопределяне и корелира с пансексуалната ориентация. Това е желание да се избяга или да не се влезе в границата на мъж и жена, на феминност и маскулинност [2].
Биологичния пол, джендърната идентичност (психологичния пол) и джендърната роля (социалния пол) са неизменно свързани и взаимодействащи помежду си, но е важно да се подчертае, че единият компонент не предопрделя другия. Въпросът за пола е доста широк и видимостта става все по-голяма последните години. Понятията феминност и маскулинност стават все по-недостатъчни, за да обяснят и изчерпят цялото съществуващо многообразие. Друг компонент на човешката сексуалност е сексуалната ориентация – кой ни привлича сексуално и емоционално. В зависимост от обекта съществуват различни сексуални ориентации. Най-често разпространената е хетеросексуалната ориентация, когато влечението е насочено към срещуположния пол. Дълги години хомосексуалната ориентация е била патологизирана и преследвана дори и от закона. През 1973 – 1974 гг. Американската асоциация по психиатрия изключва „хомосексуализма“ от DSM2. Огромен принос за това има изследването проведено от Евелин Хукер (Evelyn Hooker, The adjustment of the male over homosexual, 1957 г.). През 1990 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалната ориентация от МКБ-10 (Международна квалификация на заболяванията). От 1968 г. българското законодателство е хармонизирано със законодателствата в повечето цивилизовани страни и не преследва хомосексуалното поведение. Макар и все още в много страни еднополовите бракове да не са разрешени и да има доста общества, където хомосексуалната ориентация и контакти все още да са стигматизирани, тенденцията е към все по-голяма видимост, информираност и изграждане на толерантно отношение. В България вече няколко години подред е разрешено провеждането на гей прайд, който цели да повиши точно тази социална видимост и да създаде пространство за обсъждане и решаване на съществуващите проблеми, които стоят пред хората с различна от хетеросексуалната ориентация, както и на хора с различна полова идентичност. Хората с бисексуална ориентация изпитват влечение (сексуално, еротично, романтично и емоционално) към представители и на двата пола. Асексуалност е определение или самоопределие на хора, които не изпитват изобщо или изпитват слабо полово влечение. Асексуалността не се явява съзнателно полово въздържание при наличие на полово влечение. Тази сексуална ориентация, макар и доста спорна, все още, се разглежда от специалистите като четвърти тип сексуалност, наред с хетеросексуалнноста, хомосексуалността и бисексуалност. Пансексуалност или омнисексуалност е сексуално или романтично привличане към хора, без значение от техния биологичен пол или джендърна идентичност [1, с. 59–117]. Последният компонен на човешката сексуалност се явява сексуалната идентичност – отъждествяване с една или друга полова идентичност или/и сексуална ориентация. Възможно формирането на тази идентичност да е в разрез с обществено приетите норми и да срещне съпротива или отхвърляне, което може да доведе до физическа или психическа агресия. Но също така е възможно и идентичността да се формира на базата на преживяно травматично събитие в миналото. В такива случаи би било ефективно да се потърси помощта на психотерапевт, с чиято помощ травмата да бъде преработена, което е възможно след това да се отрази и на сексуалната идентичност [4, с. 78–79].
Американските изследователи Мастърс и Джонсон, смятат, че е невъзможно ясно и точно да се отговори на въпроса „какво е това сексуалност?!”. Ако думата „секс” обикновено се използва за обозначение на половия акт, то терминът „сексуалност” трябва да е доста по-широк, тъй като се отнася до всичко свързано със секса. Сексуалнността се явява комплексна характеристика на човека, а не само способността за еротична реакция. Едни от традиционно използваните научни подходи за разглеждане и изследване на сексуалността са:
- медико-биологичен: изучава анатомията и физиологията на половата система при човека, физиологията на половия акт, неврохуморалната регулация на половата функция, полови разстройства, методите за тяхното лечение и т.н.;
- социокултурен: изследва влиянието на културните традиции на сексуалното поведение в различните страни и по различно време. Нормите на сексуално поведение според представителите на различни етнически общности или поколения, формиране на сексуално-ролеви стереотипи и т.н.;
- психологически: на основата на изследванията, според този подход, се формира и развива психология на сексуалността, чийто предмет все още не е точно определен. Често задаваните въпроси са: „Какво ние знаем за еротичното желание?”, „Какви психологически проблеми могат да възникват във връзка със сексуалността?”, „Как влияе сексуалността на неговите мисли, чувства и поведение?” и т.н. Отговорите на тези и много други въпроси се опитват да дадат учените, които се занимават с психология на сексуалността [3, с. 10–19].
Доминик Дейвис и Чарлз Нил през 1996г. създават сборник „Розова терапия” (Pink Therapy: A Guide for Counsellors and Therapists Working with Lesbian, Gay and Bisexual Clients), в който участват над 10 британски специалиста, които се занимават с терапия или консултиране на гейове, лесбийки и бисексуални. Този сборник се явява само първата част от трилогия, другите две части са – Issues In Therapy With Lesbian, Gay, Bisexual And Transgender Clients и Therapeutic Perspectives On Working With Lesbian, Gay and Bisexual Clients (Pink Therapy). Основна цел е оказване на помощ на хомосексуални и бисексуални хора, както и на транс хора в преодоляване на вътрешните им конфликти при осъзнаване и приемане на сексуалната си ориентация или полова идентичност (преминаване през процеса на coming out). Освен към хората с нехетеросексуална ориентация, афирмативният подход е насочен и към техните родители, близки и приятели. Акцентът в случая е непатологизирането, по принцип, на сексуална ориентация различна от хетеросексуалната, както и полова идентичност, различна от общоприетата бинарност мъж-жена. Ефективно би било да се разгледа всеки случай индивидуално и да се проведе терапия, която е адекватна и подходяща за конкретния клиент и изхождайки от индивидуалната му история и преживявания. Тази трилогия би могла да бъде изключително полезна на психолози, психотерапевти, сексолози, лекари, социални работници и други специалисти, чиято сфера на дейност предполага работа с хора, които имат различна сексуална ориентация [6].
В България липсват специалисти, които да се занимават с човешката сексуалност и различните проблеми и специфики свързани с нея, както в сферата на психологията и психотерапията така и в сферата на сексологията. Съществуващите специалисти са прекалено малко, а и няма университетско образование, което да предвижда подобна специализация. За съжаление, това води не само до липсата на адекватна и навременна помощ, но и до ниско сексуално образование сред населението. Би било една добра и ефективна практика, ако още от училище се изучават компонентите на човешката сексуалност, както и различни фактори, които биха могли да й повлияят. Това ще доведе не само до една по-висока обща култура, но и до по-толерантно общество към съществуващите различия свързани със сексуалната ориентация или джендърната (половата) идентичност.
Използвана литература:
1. Акимова Л. Психология сексуальности: учеб. пособие. – Одесса: СМИЛ, 2005.
26
2. Кон И.С. Введение в сексологию. – М., 1988.
3. Мастерс У., Джонсон В., Колодни. Р. Основы сексологии. – М., 1998.
4. Обухова А.А., Исаев Д.Д. Психологические компоненты сексуальной ориентации // Педиатр. – 2012. – №4. – Т.3.
5. http://astraeafoundation.org/wearereal/ru/#955
6. Дэйвиса Д. Розовая терапия – руководство по работе с сексуальными меньшинствами. – СПб., 2001.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
