Консултиране на хора от третата възраст

ПОДХОДИ И ТЕХНИКИ ЗА РАБОТА И КОНСУЛТИРАНЕ НА ЛИЦА ОТ ТРЕТА ВЪЗРАСТ, ОБИТАВАЩИ СОЦИАЛЕН ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА

В условията на социална изолация възрастните хора губят мотивация за живот, насочват вниманието си към егото и необходимостта то да бъде обслужено и задоволено по един по-първичен и чисто битов начин. При възрастните хора е осъзнато чувството за отсъствие на перспектива, цели и стремежи за бъдещето и позитивно очакване на предстоящи събития. Много често има и наслагване на соматични трайни увреждания, които правят самообслужването им твърде мъчително или невъзможно. Те търсят опора в религията, в близките си, децата и внуците или се фиксират в спомени от миналото – постижения, професионална и личностова себеизява, където реалната себепредстава рядко съответства на обективната актуална реалност. В подобни социални заведения са настанени лица, които се чувстват отхвърлени от своето близко обкръжение, защото не са открили своето място сред тях, почувствали са се изолирани и ненужни. Влошаването на общото им състояние би могло реално да затрудни битовото им обслужване и това да наложи нов режим и ритъм на съществуване, който ако е невъзможно да се осъществи в домашни условия, се прибягва до настаняване в социален дом, за да се получат нужните медико-социални грижи. Съществуват обаче и такива случаи, при които междуличностовите конфликти, противоречията в светоусещането и ценностите на различните поколения от едно семейство принуждават възрастните да вземат подобно решение за бягство от тази некомфортна реалност и да търсят уединение в подобно заведение. Много често тези лица носят своят негативен емоционален товар, което ги прави предпазливи, неадаптивни и враждебни към обкръжението.

В една затворена общност, където са настанени около 400 възрастни хора с различни соматични увреждания, следствие на старостта и с изявени личностови акцентуации, утвърдени битови и хигиенни навици, е необходимо да се приложат психологически и педагогически подходи, за да се постигне тяхната адаптация, интеграция и социализация, както и да се работи за максимален психологически комфорт и за двете страни – персонал и домуващи. Новопостъпилите лица трябва да привикнат към новите порядки и да приемат различната, новата среда, в която са поставени, както и да се приобщят към новите персонажи, малки и големи социални групи на етажа, в стаята – новия съквартирант. Често ресурсите за справяне с подобни предизвикателства са изчерпани и е необходимо да се открие адекватното решение и стъпка по стъпка, както с малко дете, лицето да бъде поощрявано в своите ежедневни действия и ако се наложи да се коригира.

Емпатията е крайно необходима като подход за взаимодействие с възрастните хора, защото те се нуждаят от топлота и човечност, съчувствие, съпреживяване и емоционална отзивчивост и подкрепа. Търсещият подкрепа очаква да се прояви чувствителност към преживяванията му, да бъде приобщен събеседникът му към неговия емоционален живот, търси разбиране и споделяне на психичните му състояния и преживявания – очаква сливане на емоционалното преживяване. В по-широк когнитивно – поведенчески смисъл емпатията можем да приемем и като разбиране, осмисляне и оценка на преживяване и ситуация, която ни се представя, както и “съучастие”.

Възрастният човек е склонен да се себеразкрива по един своеобразен начин като подценява и омаловажава своите слабости и изтъква предимства, социални, професионални изяви и постижения от миналото. Нуждае се от добри и подкрепящи го слушатели, с които да затвърди себеоценката си и да увери и събеседника, от когото зависи субективно и емоционално, в своите достойнства, ценности и приоритети. Често възрастните проявяват склонност към резоньорство и манипулиране, представят себе си като жертви на различни житейски ситуации, за да оправдаят собствените си грешки и пропуски като самозащитна реакция.

Толерантността е верният подход, с който им се засвидетелства разбиране и готовност да се приемат грешки и пропуски и да не се допуска остра критика и обвинения спрямо възрастния домуващ. Важно и съществено е подбора на кадрите да отчита способността на работещите в социален дом за стари хора да могат да проявяват търпимост към различията на другите, към старческите изменения в характера и поведението, както и в битовите и хигиенните им навици.

Въвличането, обаче в драмата на житието и емоциите на домуващия често създава субективизъм в преценката, както и опасност от “прегаряне”, затова е задължително консултанта, социалния работник или друг служител на подобна социална институция да се дистанцира от тези проблеми и да не допуска фамилиарност и прекалена близост с домуващите. Субективната оценка налага дистанциране и друг поглед над обстоятелствата, различна гледна точка. Затова често е необходима екипна работа и групово обсъждане на случаите от специализирания за социална дейност персонал. За да се отработи и освободи емоционалното напрежение е наложително да се прилагат групови и индивидуални техники на релаксация.

Друго важно условие за адекватното взаимодействие с възрастния домуващ е той да бъде обучен и стимулиран да е автономен, независим по отношение на своите битови нужди като хранене, физиологични нужди, самостоятелно придвижване. Домуващият трябва да повярва в собствените си сили и възможности и да се научи ако е необходимо да се самообслужва, освен ако е невъзможно от гледна точка на много тежки соматични увреждания (парализа, следствие на инсулт, травма или друго органично увреждане).

Много често се налага да се подпомогне адаптацията на домуващия към новите битови условия, вътрешния ред и изисквания, наложени по нормативна уредба, както и новата обстановка и инфраструктура, режим и порядки.

Една от нелеките задачи, изправени пред персонала и психологическия консултант на социалното заведение е да интегрира, да вгради социално възрастния обитател на дома в социалния микроклимат и малките общности, да го научи или да го стимулира да се приобщи към тях, а не да се самоизолира. За целта се организират групови посещения на културно – масови мероприятия, еднодневни екскурзии, участия в клубове по интереси при трудовия терапевт, прожекции на филми, организирани тържества в социалното заведение, гостуване на различни неправителствени организации с цел изнасяне на концерти, благотворителност, представления от детски градини и др. Целта на персонала и консултанта е да мотивират и да стимулират в зависимост от предпочитанията, потребностите и възможностите възрастните обитатели да се включат към тези социални дейности.

Важно и съществено при взаимодействието с възрастни хора е умението за ефективно общуване и прилагане на техники за активно слушане.

При комуникация с тях е необходимо да бъдат окуражени, да се демонстрира интерес към казаното, за да се стимулира диалога. След представената информация от страна на домуващия трябва да се изясни казаното с помощта на въпроси, които уточняват информацията. При наличие на обратна връзка лицето трябва да чуе перефразираната версия от нас, да му бъдат предадени неговите думи с нашата версия, за да чуе то как ние сме го разбрали. Важна стъпка в активното слушане е отразяването на чувствата на лицето, уточняване на това как ние го разбираме чисто емоционално, след което се обобщава цялостно ситуацията и проблема субективно, от гледна точка на слушателя. Активното слушане е много ценен подход в работата с възрастни хора, защото то дава възможност на участниците в диалога да изгладят противоречията в общуването и гарантира успешно и правилно разбиране и от двете страни. Често нашите домуващи имат своите когнитивни дефицити и соматични увреждания, следствие на които се забавят мисловните процеси, затруднени са възприятията и преработката на информация. Тези дефицити се компенсират с техниките за активно слушане.

При индивидуалната работа с възрастните хора от социалния дом се наблюдава загуба на емоционална и рационална опора в позитивното очакване на бъдещето. Често прогнозите са негативни и лицата са изправени пред реалния страх от леталния завършек на житието. Те изграждат самозащитна реакция като се фокусират в настоящето – тук и сега – и да става каквото трябва. Други не могат да се изведат от фиксацията към миналото, където физическите способности и професионалните умения са на друго ниво, различно от настоящето и тези лица често се дистанцират от околните като парадират със статута си на успял, можещ и знаещ човек, който няма място сред посредствени хора. Бягството към алкохола, малките удоволствия от живота, сексуалните контакти, както и бягство в религията, към различни религиозни секти и групи е често срещана компенсаторна реакция на невъзможност да се приеме настоящето. Често се проявяват и депресивни разстройства, както и страхови неврози, хипохондрии, натрапливости, обсесивно – компулсивни синдроми. Често възрастните хора търсят своята публика и възможности за себеизява, като манипулират околните и стават прилепчиви и зависими.

Като цяло те демонстрират егоцентрична насоченост, потребността да се грижат за някого е изместена от острата нужда да бъдат обгрижвани те. Затова и всички действия са насочени към собствената личност и удовлетворяване на потребностите на егото, на физическото тяло, за постигане на максимален психологически и физически комфорт. Изключително дълбоко е вкоренено негативното мислене и очакване и непрекъснатата потребност да се критикува другия, да се правят опити за превъзпитаване и коригиране на другия като в същото време отсъства всякаква обективна самооценка и самокритичност. Това налага позитивиране на светогледа и нагласите при работата с домуващите и много затруднява психокорекциите. Често се налага дистанциране на лицата от конкретни ситуации и проблеми с оптимистичен поглед в следващ етап от близкото бъдеще, както и работа върху когнитивните изкривявания от типа на четене на мисли на другия, песимистично представяне на ситуация и бъдеще и т.н. Тази възрастова категория е изправена пред големи и реални страхове и очаквания на негативни и ужасяващи събития, страх от болести, от залежаване и пълна зависимост от обслужващия персонал, страх от смъртта. Страховите очаквания водят до завишаване на тревожността, което провокира психо – соматични прояви и влошаване на общото субективно и обективно състояние. Затова се налага прилагането и на техники за релаксация и медитация при домуващите, за да се постигне емоционално равновесие.

Много рядко по медицински показания се настаняват домуващи в самостоятелни стаи. Съжителството по двама в обща стая води до чести поводи за противоречия и конфликти. Тези случаи изискват кризисно консултиране и на двете страни в конфликта, по отношение на отстраняване на слабости и грешки в модела на мислене и поведенческа реакция. Прави се психодиагностика на личностовите типове по отношение на темперамент, емоционална лабилност и типове поведенческа изява при общуване и се изследва склонността към акцентуиране на личността, както и видовете агресия. След анализ на ситуацията и на данните от изследванията и след психологическо консултиране на конфликтните двойки се вземат решения от психолога и социалните работници за проблемното съжителство в посока на разместване на лицата по стаи с друг съжител или се работи върху личностовите ресурси за изглаждане на противоречията във формираната двойка. Превантивното консултиране се включва след като са взети решения за съжителството.

Случаите, при които се наблюдават личностови разстройства, психотични абнормни поведенчески и емоционални реакции, се налага екипна работа с психиатъра на дома.

Представям няколко интересни случая от клиничната практика на психолога.

– жена на 73 г. – висока и едра, леко пълна, подхлъзва се и пада в банята, удря се в тоалетната чиния, средно тежка травма, хематоми, охлузвания, натъртвания, силни болки от кръста към таза и краката, с налични заболявания на гръбнака, костите и т.н. Жената е емоционално лабилна с екстравертна насоченост, пълна с енергия, динамична, активна, отворена за общуване. След инцидента изпада в депресия. Споделя, че скоро се е настанила в самостоятелна стая след приключване на ремонта на дома и се радвала на новата придобивка, но отчита това падане като наказание и невъзможност да се наслади на придобитото. Убедена е, че ще се парализира, защото не може да става от леглото без да бъде прорязана от силна болка и конвулсии. След седмица тя е по-добре физически, но отчаянието е взело превес, защото е фиксирала вниманието си върху мисълта, че ще се парализира и няма да е същата подвижна и динамична жена. След проведени 4 сесии и използвани приоми като пренасочване на вниманието към малки цели, реална преоценка на ситуацията, самооценка по 10-то балната скала на субективните усещания и общото състояние, съпоставено с предходните дни, седмица, две седмици и позитивиране на очакванията. Една от основните цели на консултанта бе да разбие когнитивните изкривявания от типа на четене на мисли на лекаря, който нищо не казал, защото “ нещата били ясни за нея, както и за него”, както и преосмисляне на ситуацията, обективните промени в процеса на възстановяване след травмата, след всяка нейна реплика от рода на “аз няма да се оправя, много ме боли и ще се парализирам, опит да се оцени дали болката е същата, както е била в първите дни след травмата и дали е възможно, след като има обективни подобрения да се очакват негативни прогнози. Много съществено беше и дистанцирането от проблема и ситуацията, защото лицето не виждаше изход и беше фиксирано в настоящия проблем като преувеличаваше последствията, въз основа на страхове и липса на информация за обективното си състояние. При всяка сесия се наложи да се уточнява как всъщност протича едно действително парализиране и до колко обективното състояние е различно от негативното очакване. Едновременно с проведените сесии лицето бе насочено за консултация към лекаря на дома, бяха поставени мускулно по схема болкоуспокоителни и се наложи спазването на стриктен режим в покой.

На петата сесия жената изглеждаше много по-добре, имаше позитивни и оптимистични очаквания за бъдещето, осъзнаваше реално ситуацията, депресията бе отминала, обективно състоянието й беше променено към възстановяване, тя се движеше и ставаше от леглото и беше убедена, че ще се оправи напълно, вече не мислеше за парализа, радваше се на новата стая и беше искрено благодарна за съдействието.

– мъж на 77г. постъпил по програма за настаняване на бездомници. С лицето бяха проведени над 17 индивидуални сесии в рамките на 4 месеца.

Общо: отлично ориентиран за място, време и собствена личност. Добре развити и съхранени когнитивни способности за възрастта, опита и преживяното. Много ерудиран, вариативен, с богат словесен репертоар и широки познания в различни области. Демонстрира позитивно мислене и добър самоконтрол, емоционално стабилен. Самоопределя се като борбен и стоически приема всички изпитания на битието, които се редуват във възходяща градация. Проявява емоционална лабилност в ситуации на фрустрация. Екстрапунитивни реакции с външен локус на контрола. При невъзможност да удовлетвори потребност или да постигне успех за своите цели, реагира вербално агресивно при формални контакти, при неформални – възможна проява на физическа агресия. Стреми се да преодолява препятствията, упоритост и целенасоченост в действията. Изключително важно е за него да се ползва с особено влияние и привилегии, както и да парадира с контактите си с лица от по-висок ранг. Егоцентричен, чувствителен, в общуването с другите е емоционално резервиран, автономен, свръхраздразнителен и манипулативен. Сервилен към лицата, от които е зависим. Доминантен тип личност с лидерски стил на поведение. Към края на периода, в който се работи индивидуално с лицето се отключиха изяви на негативно мислене с параноидни прояви, липса на самоконтрол, емоционална лабилност, състояние на фрустрация с екстрапунитивен отговор. Зачестиха прояви на вербална агресия спрямо домуващите и обкръжаващата го среда, както и на насочена физическа агресия. Адаптацията към микросредата, която обитава е затруднена, а интегрирането в социалната среда е извън неговите цели и приоритети. Психичното здраве на лицето се влошава и се проявява социопатно поведение с хулигански прояви.

Актуален проблем: изтощената му жизненост създава нетърпимост спрямо всякакви изисквания към поведението му, което допълнително затруднява вграждането му в микросредата на Дома. Претърпял е много физически травми като следствие от начина си на живот през последните 10 години. Силно е фрустриран от факта, че не е в състояние да контролира събитията и това го прави възбудим, раздразнителен, дистресиран.

След настаняването в Дома лицето съобщава за ново психо-соматично проявление, което смята, че е отключил тук – изтръпване на крайниците, подкосяване и обща отпадналост, виене на свят. Той приема, че това е следствие на енергийно въздействие от страна на домуващите и всеки опит за общуване с тях води до енергиен “вампиризъм”. След няколко проведени сесии се наблюдава отключване на психотична симптоматика, която динамично с високи темпове се задълбочи и разгъна в патологични прояви. Налице е емоционално и психическо изтощение от непрекъснатите параноидни мисли и преживявания по повод енергийното въздействие на домуващите и спонтанното или осъзнато изчерпване на неговата жизнена енергия. Убеден е, че в заговора срещу него са замесени сестри, санитари, психиатъра на дома, охраната и повечето от възрастните и болни домуващи, а кръга на вампирите се увеличава лавинообразно и той е поставен в ситуация на принудителна самоотбрана, вече подготвя контраатака. Енергийното въздействие не е свързано само с пряк визуален контакт, то се случва през стените на дома, от различните етажи, дори манипулациите, които извършва лекаря на третия етаж, той усеща в стаята си и това го изтощава допълнително. Атаката е и от съседните на дома сгради през прозорците на стаята, ако те са отворени. Все по-често лицето има халюцинации: съобщава многократно, че от стаята срещу него бабите му играят голо хоро вечер; той разказва как е разговарял с покойната майка на една от домуващите и е получил специално послание от нея, както и извинение за грубото му отношение към нейната дъщеря.

Лицето е с малоценностова личностова структура – комплекс за полова немощ, която в миналото е компенсирало с ежедневна и неконтролирана консумация на алкохол. В резултат от алкохолното пристрастяване, той е имал чести прояви на девиянтно поведение, следствие на което и много негативно натоварено и разнообразно по отношение на проявите криминално минало. Излежавал е осем присъди в периода от 1954 г. до 2001г. за кражби, притежаване на незаконно оръжие, телесни повреди и убийство на собствената майка, както и вина за смъртта на племенника (дете на 2г.).

Не осъзнава чувство за вина за извършените от него престъпления. Приема убийството като действие, което е изцяло провокирано от жертвата или външни фактори на обстоятелствата, без пряко и осъзнато участие или вина на извършителя.

Заключение и прогноза: Лицето е настанено в Дома с психиатрична характеристика, касаеща абнормна личност без изявена симптоматика на деменция и психоза. По-късно той проявява някои психотични симптоми, които на този етап се изявяват и разгръщат с високи темпове – параноидни преживявания за застрашеност и непрекъснато тревожно очакване на заплаха за физическото му благополучие от негативното въздействие. Той отключва неконтролирана вербална агресия срещу домуващите, набедени за енергийни вампири (непрекъснато ги ругае и псува, нарича ги вампири), както и прояви на физическа агресия – нападение срещу две жени от етажа на дома с газов спрей за самоотбрана от кучета. Той има халюцинации и често се заканва да се саморазправя и да контраатакува. Вероятно страховете му изкристализират от подсъзнанието му във вид на зрителни и слухови халюцинации. Лицето няма съзнание за болест или психически проблем, затова категорично отказва медикаментозна терапия. При опит да му се въздейства терапевтично, той отказва помощ и твърди, че иска да запази тази сензитивност, за да бъде полезен на администрацията на дома като посочи вампирите. Гневът му ескалира, засилва се реалната опасност да нарани домуващ или колега. Отсъства осъзнаване на вина, действията се оценяват като самозащита. Лицето е настанено в самостоятелна стая, за да възстанови емоционалното равновесие и да се дистанцира от ситуацията на непрекъснат конфликт, следствие на проблемното съжителство, което е имал доскоро. По време на всяка индивидуална сесия му се предлага професионална помощ, психологическа и емоционална подкрепа. Въпреки навременната и адекватна екипна работа на психиатъра, социалните работници и психолога, лицето не се повлия терапевтично, а засили патологичната изява. След направена двойна и тройна психиатрична експертиза се установи и доказа, че лицето страда от тежка психопатия, параноя и шизофрения. Наложи се да бъде настанен за принудително лечение в психиатрична болница, където лицето пребивава и до днес без особено подобрение на състоянието.

– жена на 76 г. – в миналото – туберкулоза, тежки соматични увреждания на бял дроб, бронхиална астма. От две години влошава състоянието, на кислороден апарат, развива страхова невроза от задушаване и смърт. Направени са множество сесии, два пъти седмично. Разговори за миналото, преосмисляне и преоценка на постигнатото от живота и личния принос от това. За облекчаване на страховете и високата тревожност са проведени два пъти седмично релаксация, йога – дихателни упражнения, медитация и визуализация. Лицето бе придобило много мъчително, учестено и повърхностно дишане, а резултатът от сесиите бе облекчаване на дишането, възможност за отпускане и сън. Лицето демонстрираше много позитивно мислене, имаше богат житейски опит и красиви спомени, които бяха добра емоционална опора. Ясно се осъзнаваше обективното състояние и предстоящите негативни последствия и прогнози. Лицето почина след шест месечен престой в дома.

– жена на 75 г. След прекаран инсулт тежка десностранна пареза, увреждане на говора, затруднено преглъщане, съхранени когнитивни способности, осъзнаване на ситуацията. Тя е неподвижна, на легло, на памперси, пълна зависимост от персонала, хранене от персонала само с пасирана храна. Отказ от борба и справяне със ситуацията, отказ от рехабилитация, отказ от храна, приема позиция на пасивна евтаназия, отсъства мотивация за живот, прогнозите са негативни и липсват перспективи за добро бъдеще. Направени са опити да бъде мотивирана да приема храна, вода и да позволи рехабилитация предвид страданията, последващи глада и залежаването, известно време имаше склонност и послушно изпълняваше указанията, но последва криза, декубитални рани, силни болки по тялото от тях и болната се предаде, нямаше подкрепа от страна на деца и внуци, нямаше емоционална опора. След два месеца опити да се поддържат жизнените й функции, тя почина.

-жена на 74 г. с биполярно личностово разстройство – в депресивна фаза от 5-6 месеца. Заболяването е от 25 години и в манийната фаза лицето не търси помощ от персонала, само в състояние на депресия е по-зависима. Демонстрира негативистично мислене и светоусещане. Изолира се и избягва социални контакти с домуващите, търси съчувствие, разбиране и присъствие от страна на медицинския персонал и психолога. Пълен отказ от влагане на усилия и съдействие за общото й подобрение. Краен негативизъм и демонстрация на неангажираност със случая, това все едно не се отнася до нея, извън нея е и трябва да се случи с вълшебна пръчка, но са нужни усилията на другите. Няма лекарство, което да й помага, както и терапевтичен подход, който да може да й въздейства. Докато е ангажирала вниманието на част от персонала в истерични соматични кризи, тя упорито отказва да се включи в процеса на подпомагане и подобряване на физическото и психическото състояние. Единственото, което приема е книги и списания за четене и изисква ежедневни посещения на стаята й. Отказва да посещава културно -масовите мероприятия, не желае да се включи в групите на трудовия терапевт. Има потребност да бъде приемана и зачитана като изключителна личност, честолюбива и много чувствителна, лесно ранима и манипулативна.

– мъж на 66 г. – добре ориентиран за време, място и собствена личност, развити и съхранени когнитивни способности, високо ниво на интелигентност, разполага с богат вербален репертоар. Демонстрира висока самооценка, силно критичен към поведението на другите, но проявява нетърпимост към критики, налагане и спазване на правила. Липсва емоционален и поведенчески самоконтрол, понижена самокритичност. Емоционално лабилен, резки промени в настроението, експресивна реч, интровертен тип – затворен, необщителен. Живее в собствен свят, напълно самодостатъчен, затруднена социална вградимост. Изявява тенденция към акцентуиран тип личност по отношение на хипертимност. След претърпян мозъчен инсулт – последващи физиологични увреди – нарушена артикулация, увреден слух, нарушено равновесие, леки парези в крайниците, неадекватни поведенчески реакции в ситуации на конфликт, на фрустрация. Поради липса на толерантност и търпимост към социалната среда при необходимо вграждане, което изисква съобразяване с норми и правила, изследваното лице често проявява бунтарско поведение, мнителност, има потребности да се оплаква, да се жалва пред различни институции, да изисква удовлетворяване на своите потребности и граждански права. Тази негова склонност да се противопоставя на утвърдени норми и правила се изявява в т. нар. кверулантен тип личностово разстройство или мания за съдебни дела. В един продължителен етап от живота си той методично и непрекъснато изявява този поведенчески стил, което води до конфронтации с различни институции, както и до конфликти с хора от обкръжението му (дом, семейство, близки и т.н.). Асоциалният му поведенчески стил се допълва и от състояния на алкохолно опиянение, което провокира неадекватни реакции (говори високо, пее по коридори и улици, саркастични подмятания към околните, понякога неприлично и оскъдно облекло). Лицето се изявява като писател на еротични разкази, граничещи с порнографски излияния на перверзна сексуалност. Целта му е да скандализира социалното обкръжение на дома, който обитава, защото ги разпространява по етажите. Често демонстрира снизходителност към обкръжаващите го поради тяхното невежество спрямо неговата ерудиция и интелект. В конфликтни ситуации е саркастично циничен, безпардонен и вербално агресивен. След многократни опити да се осъществи диалог с него, той склони да посещава кабинета на психолога, но засега отказва да бъде изследван и да участва в психодиагностични измервания на уникалната му личност. Идва два пъти седмично и води продължителни монолози, в които се опитва да впечатли и очарова с изключителните си дилетантски познания по психология и право. Продължава да води дела срещу дома и столична община по повод дискриминация и неправомерно наложено наказание за неспазване на правилника за вътрешния ред. Не търпи критики и забележки, егоцентрична насоченост, отсъства самокритичност, но има високи изисквания и претенции към персонала. В този случай, обаче позитивното е проявата на много силна воля и борба за живот и себеразвитие. След инсулта лицето е мотивирано да се справи със ситуацията, тренира и спортува усилено и провежда рехабилитация. Чете специализирана литература и продължава да обогатява своите познания, компютърно е грамотен, пише и работи с интернет. Търси себеизява и себереализация, иска да утвърди високата си егоцентрична самооценка като проучва поле на проявление на собствените си уникални качества и познания и е пълен с енергия и позитивно мислене. Лицето е мнително и крайно недоверчиво, не общува с домуващи и с персонала, поставил е високи критерии и подценява и омаловажава качествата на обкръжението. На този етап темповете на психологическо въздействие са забавени, опитите да се спечели доверието за каузата на психокорекцията са сведени до там, че той е допуснал чести контакти и се е разкрил емоционално, споделил е битието си и житейските си драми, които са неизвестни дори в личното му досие. Новоразкритите факти са потвърдени със снимки и спомени. Единственото, което може на този етап да се приложи е емпатийно и активно слушане, емоционална отзивчивост и съпреживяване, готовност за съдействие при споделена потребност от негова страна. Целта е да се постигне доверие, за да може да се направят психокорекции на поведението и емоциите, доколкото е възможно и да се обсъдят и анализират грешните модели и схеми на мислене и вземане на решения, както и някои поведенчески изяви.

Представените случаи са само малка част от опита на психолога в дома, много чести са конфликтите при една определена група от хора, силно изявени индивидуалисти, с опозиционно поведение, вербално и физически агресивни, много остро критични към околните при отсъствие на самокритичност и реална, обективна представа за състоянието си. Те имат силно акцентуирани личностови изяви, много често се конфронтират със съквартирантите си и се налага да бъдат премествани по различни стаи и етажи. Те налагат често кризисно и превантивно консултиране, наблюдение и системни и регулярни сесии.

Като цяло работата на психолога в заведение за медико – социални грижи за възрастни хора е много специфична и ограничена предвид изчерпаната жизнена същност, негативните емоции и нагласи за бъдещето, дефектното мислене на едно поколение, което има склонност да критикува и наблюдава пасивно случващото се без да вземе активно участие в промените и да е мотивирано да работи върху собствените си качества, характер, поведение и емоции. Егоцентричната насоченост е един естествен завършек на жизнения път на една личност, която няма потребност и нагласа да се себеопознае и развива, а се оставя на ритъма на естествените процеси, задоволявайки се с най-примитивното физиологическо съществуване. При наличие на ресурси, целта на психолога е да открие и по-одухотворена насоченост и дълбоко осмисляне на житейския път, търсене на отговори на екзистенциалните въпроси “защо сме тук?”; “какъв е смисълът на цялото това страдание?”; “защо точно на мен това, а онзи другия си живее живота и не му пука?”; “защо съм толкова чувствителна и не мога да приема цялата тази несправедливост?”. Защото най-важното, което трябва ние млади и стари да проумеем, че съществува закон за причинно – следствените връзки, който ни учи да не правим онова, което не желаем да ни се случва. Когато го осъзнаем с цялото си същество, ще намерим и разберем всяко защо.