Всеки от нас е бил в обкръжението на хора, около които, по някаква неясна причина се е чувствал напрегнат, некомфортно, а в последствие напълно изцеден. И независимо, че нямаме ясна причина в бъдеще старателно се опитваме да избягваме контактите си с тях.
Това са така наречените консуматори на енергия. Те са многолики, скрити зад маските на добротата, ревността, авторитаризмът, мъченичеството, придричивостта. Това което обединява всички тях е нуждата им да доминират. Съжителството с тези хора е трудна, понякога непосилна задача, защото консуматорите на енергия се изявяват най-често в семейната и работна среда, където съжителството с тях е най-продължително и мъчително.
Ако някой наш близък ни потиска ние ще изпитваме смесени, емоционално враждебни чувства. Ако този някой е скрит зад маската на „прекалено добър” или на „мъченик”, или пък това е прекият ни ръководител, то тогава и поради свързаните с това морални задръжки, уважение и социална приемливост на нас ще ни бъде изключително трудно да се освободим от тези емоционално враждебните чувства и същевременно невъзможно да интегрираме. Именно невъзможността да отприщим тази емоционалната враждебност е механизмът, по които консуматорите на енергия ни изтощават, например служител към работодател или детето спрямо родителите.
Повечето от нас познават майки, които така и не позволяват на децата си да пораснат, да станат самостоятелни и правят всичко възможно да си останат малки деца. Чрез вменяване чувство на вина и/или дълг те ни държат в желязната си хватка. Това е несъзнателен механизъм, прикриващ нуждата от доминиране, зад която стои невроза.
И така всеки, който изпитва нужда да доминира е вътрешно несигурен и слаб, а доминирането за него означава вътрешна сигурност. Както казахме съжителството с тези хора е нелека задача. Човек е постоянно напрегнат, нащрек, защото съжителството с тях изисква непрекъснати промени. Логичните последици – постоянно изтощение, невъзможност да си себе си, непрестанни опити да предвидиш всяко тяхно действие, фрустрация, подценяване на личността, липса на непринуденост. Можем да си представим потискания гняв и душевни терзания, които консуматорите на енергия предизвикват в личността.
Друг консуматор на енергия е властният, авторитарен човек. И при него нуждата от доминиране, в случая командване е механизъм за вътрешна сигурност. Авторитарният човек изисква непрекъснато и не допуска спор и съмнение относно властничеството си. Той е агресивен и нападателен, не допуска противоречие, защото всяко противоречие би го изправило пред собствената му слабост и несигурност и така командването се превръща в компенсаторен механизъм на вътрешна несигурност и малоценност. За жалост всекидневният живот на толкова много хора е съпътстван от подобни мними авторитети. Съжителството с тях е причина за много тежки неврози, поради необходимостта от социално приемливо поведение и невъзможността за освобождаване на емоционално враждебните чувства, които служителят трябва да потиска заради страха от наказание или загуба на работа. Бунтът е забранен.
И разбира се, да не забравяме ревнивците – патологичните ревнивци. Когато си има работа с патологичен ревнивец, любимият човек няма големи шансове. Той е напълно обсебен и дума не може да става за някакво лично пространство.
Ревнивецът демонстрира една вманиачена, непрекъсната враждебност по отношение на всичко и всички, които могат да отклонят любимия човек и да отнемат неговото време. Той няма право на такова, чувства се като затворник под постоянно наблюдение, ходещ върху тънък лед. Любимият знае, че няма никакъв смисъл да отговаря на безкрайните въпроси, защото всеки повод е добре дошъл за да избухне поредната криза на ревност. Любимият постепенно ограничава всичките си контакти и се превръща в един обикновен предмет, нямащ право на никакво лично пространство. Ето така ревнивецът се опитва да запълни собствената си вътрешна празнота и чувство за малоценност, обсебен единствено от мисълта как да запази своя любим предмет.
Всичко това е признак за бедност, неуравновесеност на чувствата. Ревнивецът само си въобразява, че обича. И поради факта, че е психически лабилен, най-дребното нещо е в състояние да отвори пропастта в чувствителността му, която е напълно неспособен да запълни. Ето защо установяването на диктат е единственото възможно решение за тях. Следователно ревността е остра форма на авторитарност, която на свой ред може да породи нови разстройства, като натрапливи мисли, страстни изблици, неконтролируема импулсивност и др.,които са в сериозна вреда за потърпевшия.
Както вече споменах консуматорите на енергия имат много лица и тук се спрях на най-значимите от тях. Какво да направим ако сме принудени да съжителстваме с консуматор на енергия – две неща. Първото от тях е да направим всичко възможно да се еманципираме, след което да лекуваме неврозата си, тъй като съжителството с консуматор на енергия е причина за много сериозна невроза. Останалото е кураж!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
