Китайската криза
Интересен, но не случаен е фактът, че думата „криза“ на китайски език има две значения – „опасност“ и „възможност“. Китайците (или не точно) ни пуснаха по линията на опасността. От нас зависи дали ще оползвотворим и другото значение на кризата. Някои вече го правят, влизащи в ролята на спасители. И ако всяка криза е и възможност, всеки си избира в каква роля да бъде.
Психологически и социално погледнато, една кризисна ситуация изкарва наяве пропуканите мисловни модели и стратегии за справяне на отделния човек и на цялата нация.
С всеки страх (независимо от коронавирус, от природни бедствия, от бежанци, от съседа или от шарка в детската градина), изродил се в паника, губим връзка с реалните обстоятелства и по този начин пропускаме възможността: – първо, да измерим адекватно степента на опасност; – второ, да се предпазим адекватно от реалната опасност; – трето, да променим адекватно мисловните си схеми.
По този начин си гарантираме повтарящи се кризи с предвидими и необратими последици.
По спиралата надолу
Когато човек изпадне в състояние на несигурност се появява тревожност. Когато състоянието на несигурност добие по-ясни очертания, т.е имаме обект, в случая -вирусно заболяване, тревожността се конкретизира и се проявява в страх. Когато страхът заеме големи, неконтролируеми размери, се стига до психологическото състояние паника (от гръцки: πανικός – неудържим страх, произлиза от древногръцкия бог Пан,) и е състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл/*Уикипедия/. Може да обхваща както само един човек, така и голяма група от хора. Разновидност на груповия страх е масовата психоза. Масовата психоза не е толкова динамично явление като паниката, тя се развива постепенно и трайно, основава се на заблуда или на силно преувеличаване или изкривяване на фактите и е трудно да бъде овладяна от рационални аргументи.
Лицата на страха
Неконтролируемият импулс за бягство от реалността, за оказване на контрол над нещо, което не е изцяло в нашата власт, в настоящия момент се вижда отчетливо в следните насоки:
–Презапасяване: Презапасяването с хранителни продукти, предпазни маски, дезинфектанти.
–Чувство за хумор: Това е един от по-завоалираните начини човек да се справи със страховете си. Този феномен много ясно се забелязва в социалните мрежи, в които много интензивно ситуацията се коментира през смеха. Чувството за хумор е един от най-ясните ориентири за дадена народопсихология. Обърнете внимание с какво се шегува българинът и ще видите най-уязвимите му места.
–Свръхинформираност: Изключително илюзорно усещане, че се предпазваме. В стремежа си да се уверим, че сме максимално информирани, първоначално се успокояваме, а по-късно ни се струва, че и още нещо не знаем, че сме пропуснали нещо жизненоважно от информационния поток. Друга клопка на необходимостта от свръхинформираност е, че ни принуждава да се тревожим постоянно и по този начин се заблуждаваме, че тревожейки се, също взимаме мерки.
–Отказ от получаване на всякаква информация, свързана с коронавируса и поддържане на идеята, че „мен това не ме засяга“: Това поведение е на другата крайност на свръхинформираността, поддържаща тайно нагласите „по-добре да не ходя на лекар, за да не ми открие нещо“, или „ще мисля позитивно и ще ми се случват само хубави неща“.
–Избягващо поведение, изолация: Започват да се избягват дейности и поведения, които не са свързвани с конкретната потенциална опасност, но превключил в режим „опасност“, умът си набавя доказателства в противното;
Рационализъм и отговорност в действие
Критичните ситуации винаги разклащат чувството ни за сигурност. В такива периоди реакциите и нагласите ни са продиктувани от някаква очаквана заплаха, а не от реалната ситуация. Безспорно, опасност съществува. Но ирационалният страх настъпва само и единствено, когато ние силно вярваме, че няма да се справим, че сме толкова уязвими и че нямаме ресурса да понесем евентуално предизвикателство.
Когато възможността за опасност е преекспонирана, продължителното очакване нещо лошо да се случи, отключва психични разстройства като здравна тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, депресия.
В тези периоди сме длъжни и отговорни и пред детската психика. Децата, чувайки системно информация за опасност от болест, я интерпретират от позицията на своя крехък емоционален свят и си изграждат устойчиви деструктивни модели за своето здраве, за света и за другите, с които ще живеят години напред.
Епидемии винаги е имало. Затова, наред с личната хигиена е добре да имаме и хигиена на психиката.
Различното на нашето време е, че започнахме да живеем повече виртуално, отколкото реално и сега, повече от всякога, сме пренаситени с информация. В такива ситуации е добре да използваме информацията по-отговорно.
Понякога, информиран, не означава спасен, а осакатен – психически и физически. За да се справим по възможно най-зрелия и здравословен начин, може към стандартните предпазни мерки да добавим мерки и за психичното си здраве, и да се замислим:
-По какъв начин и в какви количества усвояваме информацията;
-Как общуваме, какви послания получаваме (и изпращаме)и как ги интерпретираме– рационално или катастрофално;
– Какви са уменията ни за проверка и справка с реалността;
– Имаме ли адекватна преценка за собствената си уязвимост и ресурсите си за справяне;
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
