Често мислим, блъскайки си главите какво е това, което ни пречи да се чувстваме добре, в хармония със себе си, което ни кара да сме тъжни, да сме уплашени, да не сме доволни от съществуването си. За някои хора трудностите със съня, апетита, сигналите идващи от тялото, че нещо не е наред са причина да се обърнат към психотерапевт. За други – водени от вътрешните си терзания, емоциите и чувствата са движещите сили да потърсят професионална подкрепа. Някой хора имат определена актуална ситуация, за чието решение търсят помощ, докато други се стремят към личностно изграждане и усъвършенстване.
Без значение дали сте ходили при психотерапевт или не и какви са мотивите ви да се впуснете в подобно приключение, то от опита си като професионалист знам, че пред всеки човек, разглеждащ сайтовете на терапевтите, техните области на компетенция и услугите, които предлагат, съществуват няколко важни въпроса, касаещи самия психотерапевтичен процес. Ето някои от тях:
Въпрос 1: Колко пъти трябва да отида при психотерапевт?
Отговор: Живеем в забързано общество, в което все по- често търсим бързи резултати. Поради тази причина е напълно разбираем въпроса за броя и честотата на срещите със специалист. Няма категоричен отговор на това. Няма универсална рецепта. Броят и честота на консултациите зависи от редица фактори, като основният е дълбочината на вашето страдание. Някои хора имат нужда от единична консултация със специалист, а при други се налага дългосрочна терапия.
Въпрос 2: Колко е продължителността на всяка среща?
Отговор: Има различни видове сесии като основно се разделят на индивидуални, групови и семейни консултации. Всяка от тях е с различна времева рамка. Стандартната индивидуална консултацията или психотерапевтичната сесия е в рамките на 50 минути. Сесиите може да са с различна честота – веднъж, два пъти седмично или през седмица в зависимост от вашето време, финансовите параметри и тежестта на страданието ви.
Въпрос 3: Какво е „първоначална оценка“.
Отговор: Първоначалната оценка се извършва в рамките на една-две сесии. Това е т. нар. „първично интервю“, в което заедно с терапевта набелязвате целите на работата ви, ресурсите и опита, с който разполагате за справяне със ситуацията. В края на оценката се прави договорка за по-нататъшната ви работа.
Въпрос 4: Каква е разликата между психологическо консултиране и психотерапия?
Отговор: Макар че и двата похвата изследват личността в дълбочина, помагайки ви да изясните вътрешните си противоречиви чувства, емоционалните конфликти, табута и страхове, то психотерапията разглежда душевността на човек изключително дълбинно, давайки едно по-цялостно разбиране за скритите движещи сили и мотиви на поведението ви. Това е огромно приключение, чиято цел е категоричното справяне с усещането за тревожност, депресия, гняв, трудностите със съня, сексуалните и хранителни нарушения, ревността, отчаянието, страховете, паническите атаки, ниската самооценка, неудовлетворителните междуличностни отношения.
Въпрос 5: Какво да направя ако психотерапевтът не ми вдъхва доверие?
Отговор: Най-важното нещо в психотерапевтичната работа е връзката на доверие между терапевта и клиента. Ако попаднете на терапевт, който ви кара да се съмнявате, че разбира това, което му казвате, че може да осъзнае степента на вашето страдание, когото не чувствате като емпатичен и мил човек, то това не означава задължително, че сте попаднали при лош специалист. Има хора с които можем лесно да се свържем и да изгради смислени, цялостни и дълбоки отношения, а с други-просто не се получава. Няма гаранция дали ще успеете да се сработите с избрания от вас специалист, но ако това не се случи, ако се чувствате подложени на критика и укор, то е добре да потърсите друг терапевт, с който да можете да бъдете равностойни партньори в психотерапевтичния танц.
Въпрос 6: Психотерапевта ми ходил ли е на психотерапия?
Отговор: Психотерапията е лек срещу объркването, несигурността, непознаването на себе си и на отделните от нас хора. Тя е средство да се изправим срещу вътрешните ни забрани, табута, да разчупим клишетата и стереотипите на възприемане на дълбокия и непознат вътрешен свят. Ако не сме опитали едно лекарство как бихме били сигурни че то работи? Това е голямата тайна на психотерапевтите, а именно, че те също са били от страната на клиента. Преминаването през лична психотерапия е важно условие за много психотерапевтични школи, защото именно това дава на професионалиста не само знание от учебниците, а и знание от личния си опит и преживявания.
Въпрос 7: Как да разбера дали един професионалист е добър?
Отговор: За да бъдем сигурни дали един човек е добър в професията си, то първото нещо, по което се ориентираме е неговата квалификация – сертификати и дипломи. Важно за един професионалист е да бъде част от публичното пространство, да участва в конференции, семинари, да е член на гилдията, към която принадлежи, тъй като за добрия психотерапевт е необходимо да се развива и усъвършенства непрекъснато и тук в пълна сила важи твърдението на Сокарт: „Scio me nihil scire” , което в превод от латински е „Аз знам, че нищо не знам”.
Друго важно нещо е начина, по който изглежда кабинета му. В интернет пространството все по често има публикувани снимки на психотерапевтичните кабинети на отделните специалисти. Интериора много често е отражение на вътрешния свят на този, който го е създал. Начина по който запълваме пространството около нас е проекция на душевността ни, препратка към това, което очакваме от другите и знак за това, което те може да очакват от нас. Ако кабинетът е мрачен и мръсен, то това събужда редица въпроси около идеята за светлина и чистота в отношенията.
Точността е друг важен критерии. Добрият професионалист знае колко е важна доверителната връзка между него и клиента и също така знае, че закъсненията и неспазването на уговорките създава несигурност и объркване. Ако терапевтът няколко пъти отмени часа ви или не е там в уговореното време, то по-добре бързо намерете друг специалист.
Въпрос 8: Как помага психотерапията?
Отговор: Психотерапията лекува с думи. Психотерапевтът не е човек, който изписва медикаменти, той не дава съвети, не борави с директивни послания. Лечебното в психотерапевтичния процес са нещата, които изговаряте на глас, защото най-добрият начин да наредим мислите си, да се разберем, да осъзнаем себе си е в общуването с другите. Заблуда е вярването, че в хода на психотерапията ще променим себе си, защото същността на човек не подлежи на промяна. Тя се изгражда в хода на развитието на индивидите, съобразно възпитанието, което получаваме, моделите на поведение, които усвояваме, опита който придобиваме в отношенията си с другите, съобразно житейските събития и начина, по който ги интерпретираме – смисъла, който им придаваме и начина, по който ни карат да се чувстваме. Не, да се променим – променят се поведението, реакциите, но е и същността на човек. Същността може само да се надгражда и доразвива. Целта на психотерапията е да се разберем, да се приемем, да осъзнаем опита си и да извлечем поуките, да преоткрием ресурсите си за справяне с тягостните чувства и черните мисли, да начертаем по-добър път и да видим перспективите пред нас и всичко това не в самотно лутане и размишление, а в разговор, в общуване, във връзка и отношение с човек различен от близките и приятелите, които често съдят и придават морални оттенъци, защото психотерапевтът е професионалист, чиято основна функция е да ви приеме такива каквито сте и да продължи с вас по пътя на личностното ви израстване и осъзнаване.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
