НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е КРИЗАТА В ПАРТНЬОРСТВОТО
Чували ли сте легендата за Андрогините? Те са митични същества, първите хора. Били двуполови и притежавали по четири крака, четири ръце и две глави. Това ги правило толкова мъдри и силни, почти равни на боговете. За да отнемат силата им, боговете разделили телата на андрогините на две части, като по този начин разграничили мъжа и жената. Поотделно те били слаби, но възвръщат мощта си, щом се обединят. Оттогава всеки от нас търси правилната своя друга половина.
И действително практиката ми показва, че концептът „Противоположностите се привличат”, не играе съществена роля в създаването на семейни партньорства. Често причината, поради която се насочваме към някого с такава дълбочина на привличането е, че по принцип другият е като нас – в психологически смисъл. Може да е възпитаван в духа на ценности, изповядвани от нашето родно семейство или да сме се сблъскали със сходни трудности по пътя на развитието си, да открием общи неизживени моменти…
Можем да сведем причините двама души да се СВЪРЖАТ до три основни: 1. социални принуди като класова принадлежност, пари, религия; 2. осъзнати лични причини като външен вид и други характерни белези, на които държим; 3. подсъзнателното привличане, което наричаме „химия”. Привлича ни фасадата, витрината, но поставеното отзад в склада е предпоставка за това, какво ще е изложено на витрината. Това дава основание да се твърди, че в едно семейство ще има общовалидни конфликти, свързани с чувствата или способностите (т.е. със семейните концепти), които са изтикани на заден план. И всички отричат, че изпитват чувството, което са затъмнили. Ако кажат „В нашето семейство ние не изпитваме ревност”, тогава се разбира, че ревността е семеен проблем, че е тема табу. И ако тези болезнени чувства в членовете на семейството прехвърлят определен праг, както би могло да стане при засилване на стреса в семейната система, те могат да стигнат до решението, че не могат да продължат да понасят натрупаното напрежение и да обвинят за целия дискомфорт някой член на фамилията – „нарочване на черната овца”. Обикновено това е детето, което влиза в ролята на носител на симптома на семейството. Така всеки от фамилията е добър, а „черната овца” е причинителят на неприятностите. Често детето поема тежестта на тази роля в стремеж да запази родителите си, които остават заедно и се грижат за него. Тези деца могат да развият хронични болести като бронхиална астма, диабет, анорексия и др., чието лечение изисква интензивно, продължително и отговорно ангажиране.
Стана ясно, че в етапа на обвързване двамата партньори са привлечени от общото, живеят в симбиоза, споделят интересите си, често правейки компромиси със самите себе си. И тук естествено идва импулсът да се ДИСТАНЦИРАТ малко един от друг. За да запази всеки своята идентичност, следва двамата партньори да се диференцират по отношение на определени дейности, следвайки свои лични интереси. Например жената да отиде на дългоочаквана театрална постановка, докато мъжът е на концерт на любимата си група. В емоционално зрелите отношения, за да се запази хармонията в съжителството, понякога се стига и до ОТДЕЛЯНЕ. В партньорството това е нещо, различно от раздялата. Отделянето касае само определени сфери от ежедневието на двойката и е следствие на осъзнато рационално обсъдено решение, без да цели наказанието на партньора. Например мъж със силно и проблематично хъркане спи в друга стая, за да не пречи на собствения си сън и на този на жена си. Но само при едно сигурно свързване може да се осъществи и здравословното отделяне, което би предотвратило натрупване на напрежение в двойката и появата на конфликти. Неминуемо със задълбочаването на отношенията изпъкват и различията на партньорите, защото въпреки общото свързващо звено, те са различни личности. Шанс би било различията да се приемат като разнообразния опит, който обогатява. Това за съжаление рядко се случва и най-често се стига до ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА. Двамата постепенно се дистанцират един от друг, спират да си общуват.
Това води до КРИЗА в партньорството. Всеки се насочва срещу другия, обвиняват се взаимно, появяват се фантазии за нов партньор. Този етап действително крие риск за бягство от проблема в нова любовна авантюра. Това разбира се не разрешава конфликта, а напротив – задълбочава неговите последствия.
До изход от кризата може да се стигне, ако всеки отдръпне обвинителния поглед от партньора си и го насочи към себе си. „КАКВО МОГА АЗ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ПРОМЕНЯ СИТУАЦИЯТА?” е основният въпрос, който следва да бъде зададен. Ето още няколко въпроса, които могат да ви помогнат в период на партньорска криза: Проблемът разрешен ли е? Желая ли изобщо да променя нещо? Моят партньор може ли да отговори на очакванията ми? Предприел ли съм някакви опити за решаване на проблема? Гледам ли честно и открито на конфликта? Изразявам ли честно мнението си? Готов ли съм да дам време на себе си и партньора си? Очаквам ли другият да се промени, аз готов ли съм за промяна? Давам ли на своя партньор и на себе си втори шанс?
Често отношенията ни с близките са подвластни повече на емоции и по-малко на рационално взети решения. Това е с особена сила, когато в ежедневието на партньорите се е събрало определено ниво на стрес и напрежение. И само натрупаният житейски опит или помощта на специалист могат да помогнат да не се стигне до раздяла, а да има НОВО СВЪРЗВАНЕ.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
