Майчина депривация в ранно детство

Майчина депривация в ранно детство

Майчина депривация в ранно детство

Счита се, че детството е ключов момент за развитието на  психично здрав индивид и за формирането на личността.

Според Боулби детето развива силни емоционални връзки с човека, който се грижи за него през първата година от живота му. Тези връзки са от изключително значение за неговото нормално социално и емоционално развитие, както и за благополучието му.

Липсата на емоционална привързаност, отсъствието на постоянно обгрижваща фигура, липсата на любов в ранна възраст със сигурност ще доведе до емоционални празнини в бъдеще. Тази съвкупност от натрупани липси са събрани в термина депривация.

Какво е депривация ?

  • Липса на адекватна грижа за дете поради преждевременна загуба или пренебрегване от страна на майката или липса на постоянно обгрижваща фигура, което влияе отрицателно на ранното поведенческо, психическо, физическо, социално и емоционално развитие на индивида.
  • Състояние на лишеност от определена човешка необходимост или жизненоважно благо. Майчина депривация, означава не липсата на някой неопределен човек, който да полага грижи за бебето, а липсата на майка като обгрижваща фигура в живота на детето.
  • прекъсване на привързаността
  • загуба на емоционална грижа, която води до прекъсване на емоционалната връзка между майката и детето

Както и да се дефинира депривацията, тя може да се опише като  състояние на прекъсната емоционална връзка  между майката и детето, която води след себе си множество нарушения в цялостното развитие на детето.

Класическо състояние на  депривация се наблюдава при децата лишени от родителска грижа и отглеждани в специализирани институции и социални услуги от резидентен тип. Те израстват без майчини и родителски грижи и това води до специфични особености на психическото им развитие. При децата, растящи в семейството си с двамата си родители също може да се наблюдават признаци на депривация, но в този вариант  говорим за една много по-лека степен на депривация и по-скоро от неглижиране и непостоянни грижи в отглеждането и задоволяването на базови и други нужди, поради дълго отсъствие  на родител.

При детето, което е със състояние на  ранна майчина депривация, потребността от емоционално привързване остава нереализирана. Не се установява ефективна връзка на привързаност. Като тя може да се проектира и в бъдещето му, когато то няма да успее да  създаде успешна връзка с партньор. Децата, подложени в някаква степен на депривация, проявяват следните признаци в един или друг етап на развитието си:

В по-ранна възраст:

  • Нестабилно поведение
  • Нервни изблици (гняв, отчаяние, апатия)
  • Крехък емоционален контакт с възрастните наоколо
  • Липса на емоционално обвързване с хората
  • Свръхинтерес /рязка загуба на интерес към определено занимание
  • Неврози/ невротични реакции
  • Агресивност
  • Хиперактивност
  • Прилепчивост

В по-късна възраст:

  • Особено тежък пубертет
  • Депресии
  • Неуспех при справянето с житейските ситуации
  • Неуспех при създаването на емоционални връзки и намирането на подходящ партньор
  • Импулсивност
  • Склонност към пристрастяване/ зависимости
  • Временни периоди на параноя

Как да помогнем на дете да преодолее и компенсира депривация, която е настъпила ако детето е отглеждано институционално?

  • Осъществявайте телесен контакт с детето. Обонятелната стимулация от тялото на майката и движенията стимулират развитието на мозъка на детето
  • Не пестете ласките – децата трябва да бъдат приласкавани, прегръщани и успокоявани.
  • Позволете на детето да спи с вас за известно време
  • Не оставяйте детето си да плаче само в другата стая
  • Общувайте пълноценно с детето си /ако все още не говори използвайте играта като инструмент за общуване/
  • Прекарвайте възможно най-много време с детето си
  • В часовете, прекарани с детето си изключете мобилния телефон, телевизора, не канете гости, съседи.
  • Ако детето ви все още е бебе може да практикувате бебеносене. Бебеносенето създава  по-дълбока връзка между дете/родител-Носенето на бебето предоставя възможност за по-голяма близост, защото то прекарва повече време в прегръдката на родителя си, а комуникацията се улеснява по естествен път и в двете посоки.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather