Едно от най-странните и не изучени явления са сънищата.
Има много теории какво представлява съня, свързан ли е съня с душата, може ли сънят да предсказва бъдещи събития? Нещо повече, сънят често се свързва с временна смърт.
Между сънят и медитацията съществува определена прилика. Докато сънят е несъзнателен акт, чрез практиката на медитацията, човек контролируемо желае да изпадне в състояни, подобно на съня – умствена релаксация, покой на ума и ралаксация.
Както черз съня, така и медитацията може да дове до състояние на получаване на видения, потапяне в нереална, дори приказна среда, чувство на преживяване на минали и бъдещи животи, контактуване с познати и непознати, дори отдавна умрели реални личности, достигане на истини и контактуване с Бог. Често чрез медитация се достига до просветления немислими в будно, ежедневно състояние. Често, след медитация се постига емоционална стабилност и удовлетвореност.
От незапомнени времена, хората са се опитвали да тълкуват сънищата и да предсказват бъдещето. Учени и теолози са спорили къде се намира центъра на сънищата. Дали това е определена част от мозъка или сънищата въобще не се намират във физическото тяло? За да разберем сънт трямва да ползваме други, съвършенно нови и теории и концепции за биофизиката, медицината, физиката. Мисълта, че сънят се намира в друго измерение се налага от само себе си.
Но има ли разликата между медитация и съновидение?
Докато при медитацията, целта е напълно да освободим сънанието си чрез волеви акт, да поттиснем страничните дразнители от околната среда и да се потопим в „духовна свобода”, то сънят е неволеви акт, който се характерезира с необичайна активност на биоелектрическата активност на главния мозък, движение на очите и дори на мускулите (фаза на парадоксален сън). Всеки човек сънува, въпросът е дали след като се събудим помним съня? А и защо понякога сънят е толкова реален, и никога не може да го забравим, а друг път дори не осъзнаваме, че сме сънували? Нима сънят не ни пренася в друга реалност? А какво е друга реалност, освен други измерения? На постранството, на времето? И ако двете състояния – тази на съня и тази на бодърсването са реални, то не живеем ли в две реалности и коя реалност е сън и коя настояще? А защо не може да поръчваме сънищата си, да предизвикваме реалността на съня в сценарии който сами сме си поръчали в настоящата реалнос? А дали тълкуването на сънищата не е опит да се проектира реалността на сънищата в нашата реалност в която се считаме за будни? Това непрекъснато редуване на бодърстване и сън е непрекъснато пътуване в двете реалности – на съновиденията и бодърстването.
Какво ще се случи в поредното съновидение, никой не може да предскаже, защото съновидението е случаен, вероятностен процес. Не е ли това именно „безкрайно” малкия интервал от време, където времето се свива до една инфлекса точка, където миналото и бъдещето е равно вероятно?
Опитите на медитацията да се постигне „освобождаване” на душата е също вероятностен процес. Накъде ще ви отведе медитацията не знаете отнапред. Надявате се да постигнете духовно съвършенсво, да се докоснете до други светове. Дали това ще се слуми или не – просто трябва да вярвате и да медитирате.
Както при медитацията така и при съня, волно (при медитацията) или неволно (при съня) реакцията върху организма от околната среда е силно намалена. Но органимът контактува и взаимодействе с околната среда, както и самата среда, независимо в кое измерение е взаимодейства с организмаи оставя своя отпечатък върху него.
Докато при медитацията може да се даде определение, какво е това медитация, то не е възможно да се каже какво е това сън.
Ако свържем съзнанието със съня, което е най-естествения процес, то тогава може да се каже че при съновиденията съзнанието ни е в друго измерение. Пространствено или времево?
Едва ли може да си представим, че сме в друго пространствено измерение. Но ако се обърнем към хипотезата за второ измерение на времето, то естествено се налага възможността, съзнанието ни по време на сън и по време на медитация да се намира във второто времево измерение.
То би дало отговор и обяснението на много въпроси, които до сега не намираха отговор.
Ако допуснем, че съзнанието се намира естествено във второто измерение на времето, а проявлението на съзнанието, чрез реакцията на мозъка е в първото, до какви резултати бихме стигнали?
Преди всичко ще има още много въпроси.
Може ли да се прекрати връзката между първото и второ измерение, ако по време на съня мозъка спре да функционира? А ако настъпи смърт? Дали съзнанието ще остане във второто измерение на времето и ще продължи своя живот там? Животът за съжаление е кратък и ако има край, то и съзнанието в другото времево измерение също няма да е безкрайно. Но дори и крайно, никой не знае колко време ще продължи да съществува самостоятелно. А какво ще е развитието на съзнанието във второто измерение на времето – в каква трансформация ще с епрояви,за сега никой не знае. А може би, това е точно прераждането?
Когато сънуваме, съзнанието ни е в друго времево измерение, то кантактува с други съзнания, като ги опознава и припознава. Може да изпитва наслада и блаженство или страх и ужас (категории, които осъзнаваме като реакция в първото измерение – при будно състояние). Какво ще се случи, зависи от много предпоставки – от живота ни, получени навици, изградената ценностна система, но преди всичко ще бъде вероятностен процес.
Ако се опитаме да намерим обяснение с познатите ни физични закони, то при прехода между първо и второ времево измерение имаме чисто квантов преход. Инфлексия във времето, където минало и бъдеще стават равновероятни и където душата може да се намира както в бъдещето, така и в миналото. За сега изучаваме мозъка мрез неговата електрическа активност. Обикновенно говорим за мозъни вълни или мозъчни импулси. Но физиката на явленията, които се случват на ниво клетка са много по финни и дълбоки. За тяхното описание е необходимо да се имат предвид квантовите ефекти на полето, принципите на неопределеност, размери, времена и енергии съизмерими с планковите.
По време на сън или медитация, съзнанието напуска първото, познатото ни времево измерение с познатите ни физични величини и константи и се проявява във второто времево измерение. Материалното в това измерение няма никаква стойност. В това измерение е и тъмната материя и тъмната енергия. Това измерение е естественото състояние на материята. Съзнанието се слива с други съзния, черпи или губи енергия от тях. То прониква в цялото измерение и се проявява в първото измерение в най-необичайни ситуации. Най-често проявлението на съзнанието в първото измерение е при събуждането. Но ако настъпи смърт, съзнанието – душата може да се намира където и да е във второто времево измерение, да контактува с други души, съзнания. Да се проявява в първото измерение, при резлични други хора, които при събуждане имат реално чувство, че са видели, говорили, съпреживявали с реални обекти.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
