Телесно дисморфично разстройство /въображаема грозота/
Телесното дисморфично разстройство се характерзира с прекомерна грижа и възприемане на недостатък във външния вид, който е в степен или изобщо невидим за другите, или е почти незабележим от тях.
Краката ми са криви, носът ми – твърде дълъг, а косата ми винаги стои разрошена. Хората, които имат телесно дисморфично разстройство подлагат ежедневието и живота си на подобни мисли. Много често те не осъзнават, че имат психологически проблем, който може да бъде излекуван.
Всички ние понякога си мислим, че днес косата ни изглежда ужасно или кожата ни не изглежда много добре, но това е много различно от т.нар. „въображаема грозота”. Много често такива хора страдат от силен стрес, тревожност, депресия и социална изолация. Понякога до степен такава, че да не са в състояние да отворят входната врата, когато някой позвъни на нея. Ако считат, че косата им ги прави да изглеждат зле, те са в състояние да я измиват по няколко пъти последователно, дори правейки си прическа с гел или лак за коса, измивайки я отново и пак… Поне 5-6 пъти подред. Понякога са в състояние сами да скъсяват или скубят косата си неконтролируемо, само и само, за да се промени неудовлетворението, което изпитват от прическата. Такива хора намират външния си вид като цяло за непривлекателен, но обикновено се фиксират върху едно или две неща от визията им, които са особено притеснителни за тях. Най-често това са части от главата и/или лицето. Те могат да прекарват часове пред огледалото, в опити да прикрият несъвършенствата си. Но никога не получават удовлетворителен резултат.
В тийнейджърския период много хора имат притеснения за външния си вид, но това не се счита за част от психологическия проблем, който разглеждаме тук, освен ако не се прявява по описания начин. Все пак е добре да бъдем бдителни към притесненията на тийнейджърите за техния външен вид, тъй като много често заболяването започва в края на детството или началото на юношеството. Нека да не бъркаме обаче въображаемата грозота със суета! Телесното дисморфично разстройство е заболяване, което може да доведе до тежко инвалидизиране. Често за хората, които страдат от него, ставането сутрин и отиването на училище или работа, е истинско предизвикателство.
Хората с телесно дисморфично разстройство глобално считат себ си за обезобразени и/или ужасно непривлекателни. С часове наред мислят за външния си вид и създават ритуали, свързани с натрапчиво поведение, като целта им е да подобрят външния си вид. Те понякога са в състояние да не излязат от вкъщи със седмици или месеци наред. Това, да покажат себе си на света във вида, който виждат в огледалото, ги кара да си представят катастрофални последици. Част от тях ходят непрекъснато с грим или пък си нанасят рани, в следствие на неистовите опити за корекция. Понякога ползват огледало прекалено често или пък избягват да се оглеждат. Възможно е да носят дрехи и аксесоари в несъответствие с обстановката, но с надежда да прикрият несъвършенствата си. Всичко това се отразява пагубно на живота им – голям процент от тези хора нямат партньор до себе си (защото не допускат такъв) и са безработни. Според изследвания 70% от страдащите имат суицидни мисли, а 20% от тях са правили опити за самоубийство. Много често тези хора се обръщат за съдействие към пластични хирурзи, които обаче споделят, че подобни техни пациенти след това се чувстват още по-зле. Често те или не са доволни от постигнатите резултати, или се фиксират веднага върху друга „проблемна зона” от тяхното тяло. Понякога се предизвикват туморни образования, в следствие на множеството хирургични интервенции.
Трудно е да се каже какъв процент от хората са засегнати от заболяването, тъй като много често те не си дават сметка за това, че страдат от него. За тях проблемът се изразява във визията им, а не в психиката. Въпреки това се счита, че около 2% от населението страдат от това разстройство, като по-голям процент от потърпевшите са жени.
Като честа причина за появата на това психично разстройство, се посочва нанесена в детството травма, свързана с обида по отношение на външния вид на човека – от приятели и/или роднини. Понякога това е следствие и от свръх-очаквания на родителите към детето – според тях неговите изяви винаги трябва да бъдат перфектни, а то – да изглежда съвършено добре.
Често с клиенти, които имат подобно заболяване се работи с когнитивно поведенческа терапия, като те се научават да преоценяват своята собствена стойност не само през външния си вид. Ритуалите, свързани с корекции намаяват значително. Използва се както работа с автоматични мисли, основни убеждения, така и т.нар. експозиция (излагане на стимула, но само когато клиентът е готов за подобно действие). Ако се работи с деца, добре е да бъдат включени в терапията и техните родители. Понякога в съчетание с психотерапията, се включват и медикаменти (антидепресанти). Важно е да се знае, че не е възможно хора, които страдат от това разстройство, без лечение, да облекчат симптомите си. Напротив, те най-често се засилват с времето и проблемът може да се превърне в хроничен.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
