Къде грешим в общуването си с противоположния пол?
Какво ни проваля в стремежа да се изразим по най-добрия начин ?
Какво „чуваме” с оглед на различно функциониращия, форматиран от половите особености мозък?
Мъжете и жените са толкова различни – те не просто се отличават, те са съставени от различна материя, което обуславя спецификите в тяхното функциониране, поведение, емоционалност…..Различната мозъчна активност определя мотивите, които ги водят, изборът на роля в социалната реалност, както и приоритетите им в рамките на интимната връзка. Затова и когато общуват двата пола използват различни изразни средства за да достигнат другия. Водени от различията си ( като физиология, емоционалност и поведение) те отправят специфични послания, които често създават поводи за конфликти, поради неразбиране.
Към жените – какво чувате когато ви кажат:
“Много мислиш!”
“Прекалено си емоционална!”
“Всичко е в твоята глава!”
“Въобразяваш си!”
“Правиш проблем от нищо!”
“Търсиш под вола теле….Правиш от мухата слон….”
“В цикъл ли си?”
“Върви се успокой….излишно се палиш….”
…………….
Към мъжете – какво изпитвате когато ви кажат :
“Никога не си правил за мен, каквото искам!”
“Никога не ми помагаш!”
“Никога не ми правиш подаръци!”
“…..Винаги мислиш само за себе си!”
“…..Винаги поставяш другите преди мен!”
“……Не ми обръщаш внимание, не съм важна, не ме обичаш вече…..”
“…..Да не съм ти слугиня?”
“…..Да не съм ти майка?”
………………..
Жената притежава обострена емоционалност. Тя използва емоциите, за да се свързва с другите така, както е свързана със собствените си емоции. Причината е лесно обяснима поради нейната биологична функция – да бъде почвата, в която покълва новия живот, да умее да се свързва и изгражда близост; да създава връзки и взаимоотношения с другите посредством любов и грижа, да умее да сплотява и обединява покрай себе си малката група семейството, а в по-мащабен аспект и като свързващо звено хората в общността. Нейната висока чувствителност към емоционалният фон й служи като радар, когато е необходимо да забележи нередност във функционирането, поведението на околните, близките, особено децата.
Защо й е нужно да познава и предусеща реакциите на другите?
От една страна това е жизненоважно, за да отвърне адекватно на нуждите на едно малко и беззащитно същество. Ако тя не умее да разчита невербалните и често неясни сигнали животът на детето би могъл да бъде застрашен.
От друга страна разпознаването на чуждите реакции и емоции й помага да осигури подходяща грижа в моменти на криза – да бъде съпричастна, покрепяща и даваща опора – в рамките на семейния модел обикновено тя поема грижа за възрастните, болните и децата.
Тя също така е и основният инициатор и балансьор в интимните отношения – връзката с нея самата извaжда ресурса за поддържането на пълноценната връзка с мъжа.
Мъжът от своя страна се чувства силен, когато се реализира в дейността, в професията, като създател на блага. Той е носител на агресивния подтик, на активността, на външната проява на авторитета, силата, смелостта, преодоляването, борбата и побеждаването. По силата на стремежа му да доминира, овладява и притежава той усвоява и интегрира в себе си качества като конкурентноспособност, състезателен дух и инициативност. Там е неговата непоколебима мощ. За да реализира и освободи този си потенциал той се нуждае от нежността, любовта и утвърждението от жената. Тя е онази мека и гъвкава среда, от която той черпи своето вдъхновение и енергия. И двата пола се нуждаят взаимно един от друг, за да се разгръщат ежедневно.
За да се случва това обаче е необходимо те да умеят да общуват помежду си така, че да бъдат правилно разбрани. Това от своя страна налага и познаването на различията на другия. Когато ние се стремим да се наложим във взаимодействието без да отчитаме как нашите послания ще докоснат другия, не бихме могли да постигнем резултат.
Правилният подход към различието е стремежа да бъдем съответни на онова, което другия желае от нас.
Какво иска и очаква жената?
Първо и основно жената се нуждае чувствата й да бъдат уважени.
Много често мъжете, съзнателно или не отхвърлят и заклеймяват острата изява на женската емоционалност – сълзи, драматични излияния, гневни изблици и всякакви подобни прояви на недоволство и неудовлетворение. Това обаче е погрешно. Женската същност се проявява чрез емоциите – те движат, трансформират и управляват нейното поведение. Всеки опит да бъдат неглижирани, отхвърлени и по-лошо осъждани обричат жената да линее, да страда. Валидирането на женствеността става посредством свободната изява на афективната й страна. Жената винаги уважава мъж, който е достатъчно силен да позволи на емоциите й да се излеят, без да се чувства застрашен от тях. Когато мъжът остане търпелив и невъзмутим пред женските вълнения, тя усеща сигурност – неговата устойчивост за нея е знак за сила, характер и твърдост. Така той я овладява – като я приема, без осъждане, без да се дразни или огъва, без да бъде груб или отхвърлящ.
Жената има нужда да бъде чута – какво се има предвид:
Жените харесват и обичат словестната изразност, обичат да говорят, да споделят себе си посредством речта. За жената е достатъчно да знае, че може да каже онова, която я вълнува, да се разкрие и да бъде приета.
Какво иска и очаква мъжът?
Мъжът от своя страна се нуждае от оценка – дори никога да не го признае; Мъжката стойност се случва посредством дейността му, чрез материалните придобивки, с всяка външна изява на неговите способности и умения. Тази негова демонстративност има ясна цел – тя търси отклик от жената за потвърждение на достойнствата и качествата му. Това, естествено се отразява и в комуникацията между мъжа и жената.
Мъжът влиза в общуването с идеята, че е необходим, за да взема решения, да решава проблеми, да предлага физическа или материална помощ – тоест неговото участие в разговора е ориентирано към активност и действия. Той не може да оцени споделянето само по себе си, тъй като целта на споделянето не винаги е свързано с конкретно действие в реалността, а по-скоро е акт на духовен обмен – нещо, което жената идеално разбира. Мъжете реагират много в по-голяма степен на конкретика и ясни послания за исканото от тях.
Друго, което е важно е мъжът да получи възхищение. Мъжете жадуват да бъдат забелязани чрез усилията, които влагат в изграждането на свой съвършен прототип – техен идеален модел, към който те неистово се стремят. Те се чувстват длъжни да пресъздадат един събирателен образ на всички най-добри качества и достойнства, които обществото/ и в частност жените изискват от тях.
Често обаче нагласите към мъжа са твърде сурови и безмилостни към неговия вътрешен свят. Затова и мъжете съзнателно потискат емоционалната си изява, претопявайки я до едно единствено допустимо чувство – гнева и агресивността. Целият водовъртеж от преживявания, които стоят в мъжа биват скрити зад агресивност – така той смята, че неговата мъжественост остава незастрашена от външните обстоятелства и околните понякога не разбират, че всъщност мъжете дълбоко страдат от собствената си забрана да се разкрият. Тяхната уязвимост се корени именно в непрекъснатия стремеж да доказват своята сила, твърдост и непоклатимост.
Не на последно място мъжът има нужда да усеща, че жената вижда в него героя от собствените му представи – добрия рицар, способен на всичко. В действителност вярата на жената в него самия е достатъчна той да се превърне в този герой. Колкото и да е странно мъжът създава себе си, когато бъде обичан, какъвто е – единствено тогава той е готов да надскочи себе си.
Как да достигаме до другия, съобразно различията си?
Какво е нужно да дадем във връзката, за да сбъднем взаимно очакванията си?
Като бъдем открити и автентични и стимулираме другия към това;
Като проявяваме интерес към онова, което е важно за другия в една връзка;
Като си зададем въпроса какви са нашите очаквания от връзката и дадем готовите отговори на желания човек – така той ще бъде наясно с нашите виждания, за да знае способен ли е да им откликне;
Необходимо е да подхождате с честност към мотивите, които ви тласкат да влезете в определени отношения – това ще спести на вас и партньора много неудобства за в бъдеще;
Ключови моменти за постигане на разбирателство
- В общуването с мъжа търсете онова, което го издига в очите ви и открито заявете възхищението си – бъдете искрени в споделянето, защото той идеално знае кои са силните и слабите му черти и би усетил всеки фалш;
- Когато общувате със силния пол се въздържайте от квалификации и обвинения – мъжете са в достатъчна степен самокритични и нямат нужда от допълнително осъждане;
- Проявявайте нежност и разбиране когато мъжът ви споделя своята уязвима страна – оценете колко непривично е това за него, но щом го прави във ваше присъствие то той ви гласува огромно доверие;
- Не се страхувайте да заявите себе си и да му демонстрирате своите интереси, своята посока, своето ежедневие – всичко, което е важно за вас и ви осмисля – мъжете са силно свързани със дейностите, хобитата и активностите си, затова неминуемо ще проявят уважение към вас, когато покажете, че защитавате вашето лично пространство и държите на себе си.
- Избягвайте да го поучавате, както и да влизате в ролята на негова майка – желаете до себе си мъж, а не дете;
- Към жената мъжа е редно да се отнася с търпение и спокойна грижа, отчитайки емоционалната й природа.
- Мъжът е важно да покаже устойчивост в моментите на неразбирателства и да покаже ясно, че остава на нейна страна независимо от проблемите, които възникват във връзката.
- За жената е изключително от значение да усеща подкрепата и опората на своя мъж – когато той избира на застане до нея дори в отношенията със роднините си, тя чувства, че е значима и има роля в живота му.
- Мъжът никога не бива да се отнася с пренебрежение към преживяванията на жената, а да се стреми да изразява готовност да изслуша и успокои.
Отношенията изискват зрeлостта и осъзнаването, че дори да не разбираме някои специфики в поведението и личността на партньора, създаването на свързаност с него изисква да бъдем толерантни и отворени да ги приемем. Стига, разбира се те да не нарушават нашите лични граници и не са в ущърб с нашето достойнство.
Взаимоотношенията между половете се градят на способността ни да правим крачки един към друг – срещата е там, където преодоляваме предразсъдъците си, за да се достигнем и да си подарим любов.