Чувствам се изоставен!
Това е оплакване, което чувам редовно от хора, търсещи помощ за своите бракове: ”Чувствам се далеч от моя съпруг.“, ”Опитвам се да предразположа съпруга си да бъде по-открит, но вместо това той просто се ”изключва“, ”Жена ми просто не се интересува от мен повече. Имам чувството, че ние сме на разстояние от един милион километра един от друг.“, ”Аз не знам дали го обичам повече.“
Това, за което говорим тук е емоционално изоставяне. Вместо физическо напускане на връзката, единият от двойката просто се оттегля емоционално. Той спира да инвестира в брака, оставяйки у своята половинка чувство за откъснатост и нежеланост. За външния свят ситуацията все още може да изглежда розово, но в действителност връзката бавно умира.
Как един брак достига до такъв етап? Понякога е по-бавно във времето, а друг път сякаш внезапно. Ако това изоставяне се случва внезапно, то там вероятно стои някакво необмислено събитие или инцидент между двамата партньори, който инцидент трябва да бъде решен. От друга страна, ако влошаването е по-плавно, там вероятно се крият много малки фактори, които оказват своето непосредствено влияние върху отношенията.
Някои от основните причини за появата на емоционалното оттегляне у партньорите:
1. Неспособността да си прощават. Емоционалното оттегляне е следствие на категоричната липса на прошка. Когато виждаме, че нашата половинка изпитва болка и се разкайва, но въпреки това отказваме да му простим, го правим, за да предпазим себе си от евентуално бъдещо повторно нараняване. Затварянето на част от сърцето ни за другия човек е един лесен начин да изградим защита, но тази защита има много сериозни последици. Неумението да се прости винаги води до изолация. Преодоляването му изисква готовност да се смирим и да потърсим прошка, когато сме наранили, както и да дадем прошка, когато са ни наранили. Пристъпването към прошката се основава на желанието двете половини отново да се обединят.
2. Грубо отношение. Когато съм небрежна в отношението си към своя партньор, то отношенията много бързо”остаряват“. Независимо дали става дума за неучтивост, грубост или нещо по-лошо, причинената болка в началото може да бъде много малка, но във времето да образува дълбоки рани. За да се избегне това е важно всеки от партньорите да се вглежда в собственото си поведение редовно и да преценява дали то се отразява добре на половинката му. Отношение, базирано на нежност и уважение крепи връзката. Важно е да се се забравя, че съпругът/съпругата е подарък и заслужава отношението към него да бъде като към нещо ценно.
3. Липсата на опит. Понякога проблемът е малко по-скрит, отколкото са неспособността да се прости или грубото отношение. Случва се, особено при мъжете, да приемат, че връзката ще върви добре през повечето време и не е необходимо да се полагат някакви усилия. Започва да приема партньора си за даденост. Това обаче предизвиква у партньора чувство, че не е важен в живота на другия. Когато бракът не е сред най-важните приоритети в сърцето на единия от двамата съпрузи, то тогава другият започва да се чувства изоставен. Това го кара да се чувства нежелан и да се оттегли в свой собствен свят.
4. Липса на време. Много от нас се опитват да свършат твърде много в един ден. Вършейки неотложното не успяваме да намерим време за наистина важните неща: като романтиката, да говорим за проблемите и наистина да развиваме приятелство с нашия партньор. Оставайки постоянно заети заличаваме „времето за нас“ от своите графици. А бракът не може да процъфтява, ако контактът един с друг се ограничава до бързо хапване на вечеря или кратък разговор преди лягане. Един добър брак изисква време за разговори и забавление.
5. Страх от обсъждане. Емоционалното отдръпване не се случва просто внезапно: винаги има нещо зад него. Ако единият или и двамата съпрузи са неспособни или се страхуват да говорят за проблемите в отношенията си, то този вид прекъсване на връзката ще бъде най-вероятният резултат. Обикновено двамата знаят, че нещо не е наред, но се колебаят да споменат, защото се страхуват от реакцията на другия. Или може би са били в такова положение и преди, когато разговорите не са помогнали. В тези случаи е необходимо да успеят да погледнат трезво, сякаш отстрани, това, което се случва, за да разрешат конфликта в брака. Без тези умения и истинска смелост да се направи крачката към справяне с проблемите, емоционалната дистанция просто ще продължи да расте.
6. Живот в отричане. Много често не желаем да признаем, че отношенията поемат в нежелана посока. Двойката живее в отрицание, мислейки, че това не се случва наистина или не е толкова лошо, или че нещата ще се подобрят във времето. Но отричането на проблема не води до неговото разрешаване, а само до влошаване на брака до точката, където двойката е загубила близостта си.
Първата стъпка по пътя към преодоляване на емоционалната дистанция е да се определи първопричината и да се започне именно от нея.
Автор: д-р Дейв Кюри и Глен Хус
http://powertochange.com/experience/sex-love/disengagedspouse/
Превод: Магдалена Батева
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
