Думата алкохолизъм предизвиква у неспециалистите леко стряскане и неприятното усещане за наближаваща трагедия или такава, която вече е достигнала своя апогей. А думата алкохолизъм, отнесена към жени, прибавя към неприятното чувство още цяла гама от чувства като :
отвращение – “как отвратително изглежда тази пияна жена“
неразбиране – „как е могла да допусне това“
страх – „не се знае какво може да направи“
гняв – „ и това ми било майка“
злоба – „ защо не може да престане“
а най-накрая дори погнуса.
Бих искала от самото начало да „въведа“ нов термин или просто ново „понятие“ , с което упорито ще си служа винаги, когато пиша за алкохолния проблем. Причините за това мое решение са две : първата от тях е своеобразен бунт към стила на писане в пресата и подбора на думите, когато става дума за алкохолни проблеми и където цари опростачаване на нашия език, а втората е – желанието ми да покажа дълбоко уважение , емпатия и съчувствие към жените с алкохолен проблем.
Няма мъжки и женски зависимости. Зависимостта е зависимост и не може да бъде разглеждана изцяло на фона пол: мъж-жена, могат само да бъдат показани спецификите, които ги разграничават в стила на употреба и начините за лечение. Сред спецификите, които искам да изброя са:
– жените за почват да употребяват алкохол сравнително доста по-късно от мъжете
– при жените наследствеността играе по-малко роля отколкото при мъжете
– жените, които употребяват алкохол, са били сексуално малтретирани в детството или имат смущения от сексуален характер
– жените, по-често от мъжете прият поради емоционални , семейни, чувствени проблеми
– жените по-рядко от мъжете са уволнени от работа поради алкохол
– при жените заедно с алкохолизма се проявяват по-често депресивни състояния, булумия- анорексия, опити за самоубйство
– при жените запоите са по-кратки, по-рядко се появяват палимпсести и алкохолен делириум
– зависимостта при жените настъпва по-бързо отколкото при мъжете и деградацията на личността също, по видими са елементите на упадът, по-бързо и по-категорично са заклеймени от обществото отколкото мъжете
Един известен съвременен полски автор Кшиштоф Гоншиор[1] е направил опит да отдели три основни типа на женския алкохолизъм:
1. Жени, при които доминират невротично-депресивни черти на характера
2. Нестабилно емоционални жени от типа border line
3. Жени с антисоциална нагласа
Връщайки се към темата за алкохолизма в „рокля“, най-напред искам да си отговорим на въпроса: защо жените пият?
Преди всичко, жените , които пият , както и всички останали зависими хора, имат проблеми от емоционално естество. Най-често това са проблеми, който водят своето начало още от най-ранното детство, започвайки от емоционалното нараняване, изоставяне без грижи и опека, не рядко сексуално малтретиране, проблеми в семейната комуникация, непременно – проблеми с майката. Много млади момичета посягат към алкохола в периода на пуберитета под влияние на средата, когато емоциите заедно с хормоните взимат връх и девойките просто не се справят с това , което чувстват, а алкохолът е бързо и „сигурно“ средство за разтоварване на напрежението.
Пият жени на високи постове, заможни, добре облечени, живеещи в добра среда и реализирани професионално. По-често пият жени самотни, разведени, вдовици, отколкото омъжени.
Често причина за женския алкохолизм във вече напруднала възраст е така наречиния „синдром на празното гнездо“, когато децата са вече отгледани и имат свой живот, а жената , останала сама, не може да се усвои с новата обстановка и новата си роля. Чувстват се самотни, пренебрегнати и никому не нужни. Подобни са причините, поради които пият много жени в пенсионна възраст.
В по-късните периоди на житейския си път много жени биват „привличани“ към употребва от своите партньори, мъже, бащи, братя, приятели. Пият за компания, пият с тях, за да останат вкъщи , а не да ходят по заведенията. После неусетно започват да пият …. без тях. Много жени произлизат от семейства, където алкохолът е играл централна роля и са така наречените възрастни деца на алкохолици. От такива млади момичета израстват съзависими жени, жени с алкохолен проблем, а много често – едното и другото.
По мое мнение несъмнено най-важната причина, поради която жените посягат към алкохола, са емоционалните дефицити,за които дори не си дават сметка, че „живеят“ свой живот вътре в тях , друга причина на интерперсонални неумения да се общува без „помагач“, който „улеснява“ общуването. Пие се от тъга, от умора, от отчаяние, за оправяне на настроението, за кураж, за релакс. И капанът , който подмолно поставя на пътя им алкохолът, се състои в това, че никой не разбира кога точно е влязъл в него, а просто отдавна живее в капана.
Спецификата на женската зависимост от алкохола се състои в това, че е съпътствана от дълбоко закоренено чувство за срам, наложено и утвърдено в социалната култура на европейското общество. Майката, жената, приятелката е разглеждана като закрилница да домашното огнище, като онази, която дарява живот и любов, бди над децата и тяхното израстване, изпълнява множество роли, без които светът не може да се реаллизира в пълнота. И ако свалим от пиедестала тази личност, която сме надарили естествено с огромно доверие и от която очакване „просто всичко“, можем да разберем къде се крият корените на голямото и всепоглъщащо чувство за срам.
Точно това чувство води до специфични ситуации, които са податна почва за развитието на зависимост – пиене в самота, пиене, старателно укривано от близките и от … себе си, пиене срещу огледалото, пиене от „отчаяние“. Зависимите жени много дълго, години наред, а по-някога дори вече умирайки, не са в състояние са признаят открито своя проблем, а за търсене на помощ дори не се говори.
Опустошенията, които нанася алкохола в женския организъм , са много по-бързи и по-страшни от тези, които се появяват при мъжете. Тук играе роля количеството вода, която се съдържа в женския организъм, нивото на хормоните, месечния цикъл и още редица други. Най-страшна обаче е емоционалната деградация, която се преживява като „незаслужавам да живея, след като можах да направя на себе си и на семейството си това“. Зависимата жена гледа на себе си от различни перспективи , а вижда само едно- не се е справила като майка, като съпруга , като дъщеря, а към това се добавя, че страда от „мъжка“ болест. Не са рядкост жените, които пият като мъже. Рядкост са обаче лекуващи се жени, които имат толкова щастие, колкото среща лекуващите се мъже. Статистиките в Полша показват, че от десет жени, които отиват на терапия, само една успява да запази семейството си. При мъжете е точно обратното – от десет лекуващи се мъже – девет остават в брачна връзка.
Защо така се случва? Причината е отново културно-социална. Не се очаква от жената да боледува на такава болест, а когато е вече болна, най-често е изгонена , отпъдена, лишена от подкрепата на семейството, социалната опека и взима децата, защото не е в състояние да се грижи за тях, мъжът обикновено отвръща поглед и търси нова партньорка, а децата са дезориентирани, изплашени и нямат сили да се борят с положението.
Когато зависимият мъж решава да се лекува, цялото семейство „ходи на пръсти“ и се старае да помогне. Когато зависимата жена обяви гласно, че има проблем – най-често се случва гореописаното. В своята практика съм срещала жени, които са преминали през „ада“ на изтрезвяването, изтърпели са стоически всички изпитания по пътя си към здравия живот, останали сами, без семейство, без работа, без деца. Но са трезви и кавзат, че вярват в щастието. Многократно си задават въпроса дали си е струвало да преминат по „трънливия“ път на всички терапии, семинари, уоркшопи и т.н. за да останат сами? С годините изграждат и обновяват своите отношения с близки и семейства, не рядко се свързат с трезви партьори от редиците на Анонимните алкохолици. Нищо обаче в техния живот вече не е както преди. Новият живот изисква от тях огромна вътрешна енергия, строга вътрешна дисциплина, за да се справят с рецидивите на болестта, с алкохолния глад който ще се появява от време на време, независимо от това дали им харесва. Трябва да овладеят грижата за себе си до перфекция, за да могаг после да обгрижват другите.
[1] К. Гоншиор, Научен тримесечник , ст. „Около зависимостите“, 2007
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
