Последствия от насилието върху развитието на детето

Развитието на детето силно зависи от света, в който живее. Когато той е сигурен, предсказуем, пълнен с възможности и подкрепящи връзки, детето ще израсте здраво, щастливо и ще развие и изяви напълно потенциала си . Ако светът е хаотичен и застрашителен, детето може да стане импулсивно, агресивно и да има трудности в общуването с другите. Кратки периоди на среден, предвидим стрес не са проблем, те подготвят детето за трудностите, които би могло да срещне в живота. Продължителните периоди на силен и непредвидим стрес – вкл. насилие и неглижиране могат да променят генетично заложените възможности за развитие на мозъка и да окажат негативно влияние върху физическото, когнитивното, емоционалното и социалното развитие.

Развитие на мозъка. Мозъкът е най-незрелият орган при раждането. Изграден е от клетки наречени неврони. През вътреутробното развитие се формират различните дялове на мозъка, от по-примитивните към по- сложните. При раждането продълговатият и средният мозък, отговарящи за жизненоважните функции са добре развити , докато по-висшите региони (лимбичната система и церебралният кортекс) са доста примитивни. Основната част от развитието на мозъка се осъществява след раждането, особено в дяловете, регулиращи емоциите, езика и абстрактното мислене. Развитието на мозъка или ученето е процес на създаване, усилване и отпадане на връзките между невроните, наричени синапси. Запазват се връзките, които се използват, елиминират се, тези, които не правят нищо. Синапсите оформят пътища свързващи отделните дялове на мозъка, като по този начин организират работата му и ръководенето на всичко което правим – от дишането до мисленето и чувствата.

Това е основата на постанатлното развитие на мозъка, тъй като при раждането съществуват малко синапси (основно контролиращите пулса, дишането, храненето и съня). Друг важен процес в развиващия се мозък е миелинизацията. Миелин е вещество, покриващо мозъчните клетки, което осигурява ясно предаване на импулса по синапса. Малките деца бавно преработват информация поради липсата на миелин в нервните клетки. До 3- тата година на детето размерът на мозъка е 90% от този на възрастен.

Растежът на всеки от дяловете му зависи в голяма степен от получената стимулация, която да провокира активност в региона. Тази стимулация полага основите на ученето.

Последствия от насилието върху развитието на мозъка.

Мозъкът на бебета се развива при тяхното взаимодействие със средата. Ранните преживявания определят дали и как ще се изяви генетичният потенциал. В подходяща, подкрепяща и обгрижваща среда детето може да постигне пълния заложен генетичен потенциал. Насилието и неглижирането могат да доведат до умствено изоставане и емоционални проблеми при генетично нормални деца. Хроничното излагане е по- проблематично от инцидентното. В най-тежките случаи на неглижиране вредата върху мозъка е тежка, хронична и резистентна към интервенции на по-късен етап от живота.

Невронните пътища, които се развиват и усилват под влияние на негативни условия подготвят детето да се справи във враждебна среда, но от друга страна, това може да доведе до увреждане на способността им да отговорят на добро и подкрепящо отношение.

Непосрещането на когнитивните, емоционални и социални нужди на детето е форма на неглижиране. За да развият напълно уменията си в тези сфери децата се нуждаят от възможности, насърчаване и признание от страна на полагащите грижи. При липсата на такава стимулация през първите години е възможно детето да не постигне очакваното развитие. При крайно неглижиране, при което има депривация в няколко области напр. език, тактилен контакт и общуване с други, липсата на стимулация може да доведе до малък брои невронни пътища, което влияе негативно на способността за учене.

Друг класически пример за неглижиране е недохранването. През първите няколко години то може да доведе до спиране на растежа на мозъка и по- бавно преминаване на сигналите по синапсите. Това се дължи отчасти на негативния му ефект върху миелинизацията. Една от най-честите форми на недохранване в развитите страни, дефицитът на желязо, има за резултат когнитивни и моторни забавяния, тревожност, депресия, социални проблеми, липса на внимание.

Физическото насилие може да окаже директна вреда на развиващия се мозък. Раздрусването на бебето може да доведе до унищожаване на мозъчна тъкан или разкъсване на кръвоносни съдове. Последствията могат да включват: припадъци, загуба на съзнание, сензорни увреждания (загуба на слух и зрение) и смърт (при 25% от случаите). Травмата от злоупотреба може да предизвика редица последствия, включващи промени в невротрансмитерите и нивото на хормоните. Ранният стрес програмира хормоналната система да има по- силен и продължителен отговор, при кортизол, норепинефрин/адреналин и вазопресин (и намален при окситоцин). Оста хипоталамус –хипофиза- надбъбречни жлези може да произведе голямо количество кортизол, който може да увреди или унищожи неврони във важни части на мозъка. Възможно е да се получи перманетна промяна в способността на мозъка да използва серотонин, които помага за създаването на чувство на благополучие и емоционална стабилност.

Влияние върху емоциите и поведението.

Персистираща страхова реакция. Хроничната активация на невроните пътища участващи в страховата реакция може да създаде трайни спомени,оформящи перцепцията на детето за средата и неговия отговор. Тази хронична стимулация на отговора на заплаха в мозъка, означава, че частите в мозъка участващи в този страхов отговор често се активират. Другите области на мозъка, като участващите в абстрактното мислене се активират по-рядко, което води до затруднения на детето в обработката на такъв вид информация. Възможно е тези деца да бъдат смятани, че имат разстройства на ученето, поради постоянното напрежение в мозъка и не възможността да се постигне спокойствие необходимо за учене. Неврохимичните системи са засегнати, което може да доведе до множество промени във вниманието, контрола на импулсите, съня и фината моторика.

Свръхвъзбудимост. Тези деца имат понижено ниво на възбудимост и тенденция за свръхреакция на стимули, които другите не намират за застрашителни. Те могат да са много чувствителни към невербални знаци, като очния контакт или докосване по ръката и да ги тълкуват като заплаха. Може да имат предизвикателно поведение, често бъркано за преднамерено опозиционно. Те могат да демонстрират съпротива и дори агресия. Те са постоянно заключени в сътояние „бии се или избягай”. Често страдат от постоянно повишена тревожност, пристъпи на паника, имат ускорен пулс. Такъв тип отговор е характерен за по-големи деца, момчета, и обстоятелства при които детето е било свидетел или е играло активна роля в събитията.

Дисоциации. Дисоциативният отговор включва избягващо поведение, психологическо бягство, отдръпнатост от света и обръщане навътре. Степента на дисоциация зависи от силата на травмата. Децата могат да изглеждат сковани, при по-тежки случаи се затварят във фантазен свят. Те са отстъпчиви, лесно се подчиняват, имат самоуспокояващо поведение ( напр. клатене), могат да припаднат при много силен стрес. По-често се среща при малки деца, момичета, и травмиращи събития свързани с болка и невъзможност да се избяга. Този тип отговор може да има последствия върху създаването и задържането на детските спомени. Мозъкът може да използва дисоцияцията за да намали страданието, напр. като забрави случилото се (амнезия). При това подсъзнателните спомени за злоупотребата остават и детето може да ги преживее при стимули, напомнящи травмата или нощни кошмари.

Реактивно разстройство на привързаността. Ранната привързаност на бебето към основната обгрижваща фигура (най-често майката) е в основата на способност за по-нататъшни емоционални връзки. Тя помага децата да се чувстват спокойни и сигурни. Нарушената привързаност може да доведе до проблеми като: повишена чувствителност към стрес; прекалена зависимост; крайна социална изолация; невъзможност за контрол на емоциите.

Сексуализирано поведение. Специфичен ефект от сексуалната злоупотреба с деца е увеличаването на сексуалното им поведение. Определени типове сексуално поведение са характерни за всички деца (целувки, пипане на гениталиите с ръка). Децата преживели злоупотреба участват в дейности несъответстващи на възрастта им и имитиращи сексуалната активност при възрастните.

Последствия върху физическото развитие.

Физическото здраве и развитие на най-малките деца почти напълно зависи от наличието на внимателно и отговорно отношение от страна на полагащите грижи. Поради това при тях е най-голям рискът от влошено здравословно състояние и заболявания, ако такива липсват. За децата преживели злоупотреба е по-голям рискът от развитието на наднормено тегло, диабет тип ІІ и кардиологични проблеми.

автор: Виктория Тотева