Обсесивно-компулсивно разстройство

Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо извън професионалните кръгове на специалистите. Независимо от термините, които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които отнемат най-много време и енергия за възстановяване. Какво трябва да знаем за него и как да го разпознаем, ако забележим симптомите му при себе си и при някой наш близък?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Сигурно сте срещали някой колега, който е значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя, срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли, които изникват в главата им. Натрапливите мисли са идеи, мисли, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, то с действията си индивида цели да се предпази от тях и от последствията им. Тези мисли са мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за забравени включени електроуреди вкъщи и страх от евентуален пожар, за колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в съзнанието му отново и отново, дори и след като се е убедил, че в тях няма нищо реалистично или че опасността, която вижда е илюзорна.

В по-голямата част от случаите, за да се предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР измисля и повтаря определени действия. Сериозността на ОКР идва от мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар. ритуали. При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото, в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване или замърсяване; при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се прибрали и са здрави. При трети личността измисля на пръв поглед безсмислени действия, които трябва да изпълни, ако иска да предпази себе си или близките си от някакво лошо, страшно или нещастно събитие в бъдеще време. Индивидът понякога осъзнава страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с конкретната натраплива мисъл. В крайна сметка се получава конфликт, свързан с намерението да се освободиш от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълниш. Доста често на въпроса: „Ако осъзнаваш, че този ритуал няма връзка с действителността, защо е нужно да го правиш?” Отговорът е: „За всеки случай”. Конфликтът и непрекъснатото притеснение относно правилността на изпълнение на ритуалите довежда индивида до силно завишена тревожност, срам от постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да се бори с натрапливостите.

Обсесивно-компулсивното разстройство е изключително сериозен психически проблем, който изисква специализирана и бърза намеса. По мое мнение ОКР е едно от най-сложните, продължителни и устойчиви тревожни разстройства. В най-тежките случаи за лечението му е необходима комбинирана психотерапевтична и медикаментозна намеса. Това включва услугите на психотерапевт и психиатър. В по-леките случаи с кратка история е напълно възможно лечението само с психотерапия, без медикаменти.

Поради широкото разпространение и изключителната упоритост на обсесивно-компулсивното разстройство прилагам един разширен модел на симптоматиката при този проблем:

Прекомерно миене на ръцете и/или тялото; усещане, че ръцете са мръсни /дори и измити преди минути/; страх от заразяване с нещо нечисто и/или опасно, болести, микроби, бактерии;
Подреждане на предмети от бита по точно определен, строг ред; понякога продължава много време, до получаване на усещането, че вече са „както трябва“;
Минаване по точно определен ред, тротоар, маршрут, стъпване на определена плочка, шахта, участък от пътя;
Прекрачване на прага с точно определен крак/отваряне на вратата с точно определена ръка;
Стереотипни, еднакви движения при изпълняване на обикновени дейности от бита;
Проверяване на електроуреди, контакти, врати, прозорци по няколко на брой пъти до степен, в която индивида не може да се контролира и да спре проверката;
Прекомерно чистене и подреждане на дома и личните вещи /при жените/;
Изпиране на дрехите по няколко на брой пъти под страх, че са били в допир с опасни/заразни вещества;
Силен, ужасяващ страх от съприкосновение с точно определено вещество, обективно неопасно;
Силен страх от поемане на храна, която „не е чиста“ или е била в съприкосновение с нещо „мръсно“;
Докосване на различни предмети и вещи по точно определен брой пъти;
Броене, цифрови комбинации, повтаряне на определени думи по точно определен брой пъти, начин и последователност;
Съхранение на ненужни, излишни вещи за дълъг период от време, с идеята, че може да потрябват или че нещо лошо ще се случи, ако бъдат изхвърлени – касови бележки, други листчета с информация, картички и др.;

Компулсивни поведения, с по-рядко проявление, обикновено при ОКР с дълга история:

Връщане и проверяване при шофиране индивида да не е причинил катастрофа или друга злопулука;
Компулсивен сърбеж по определени части от тялото;
Компулсивно докосване на определени части на тялото;
Избягване на предмети с определен смисъл за индивида – некролози, числа, звезди, кръстове, снимки;

Други симптоми, съпътстващи компулсивните поведения:

Невъзможност за изпълнение и концентрация в каквато и да е дейност, докато импулса за компулсиране не е задоволен;
Изживяване на силна, неконтролируема тревожност, граничеща с паника ако няма възможност за изпълнение на компулсията/ритуала или ако някой я прекъсне;
Повторение на компулсията до степен на емоционално и физическо изтощение, нерядко отнемаща часове;

Индивида има потребност да компулсира с някое от изброените по-горе поведения поради наличието на обсесивни мисли, които могат да бъдат със следното съдържание:

Идея, че нещо лошо ще се случи с индивида или някой негов близък – обикновено майка, дете, партньор;
Без наличние на конкретна плашеща мисъл, но с идеята „всичко да е наред“, „да ми върви“;
Идея или мисъл, че някой близък ще се разболее, катастрофира и т.н.;
Идея или мисъл, че индивида е опасен за себе си или околните и че би могъл да им навреди несъзнателно или съзнателно;
Идея, че някои предмети са опасни и индивида несъзнателно може да ги използва и да бъде опасен за себе си или околните;

Обсесивно-компулсивното разстройство може да бъде с преобладаващи обсесии /плашещи мисли/, с преобладаващи компулсии /натрапливи поведения/ , но най-често се среща и с двете. Повечето хора се опитват да се справят сами с тези плашещи мисли и странни поведения, но обикновено не успяват и търсят психологическа помощ на по-късен етап. Важно е да се знае, че колкото по-рано се потърси психотерапевтична помощ, толкова по-добри са прогнозите за лечение и терапия.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?

Сред най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли, без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни, като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии, при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с възникването на ОКР в зряла възраст.

Справянето с ОКР е продължителен процес, често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства, но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот, активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за справяне.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.