Често чуваме реплики от рода на: „Не се тревожи“, „Не трябва да се ядосваш“, „Не заслужаваш да се чувстваш така“. Разбира се като всички клишета – и тези не помагат. Емоцията винаги си има причина и съдържа потенциал за положителна промяна. Преди да видим каква полза могат да имат емоциите, ще опишем накратко тяхната същност при човека.
Емоцията е автоматична психотелесна реакция на външни и вътрешни обстоятелства или промени. Тя е толкова по-силна, колкото субективно по-значимо за личността е регистрираното от нея в дадения момент. Затова и отделните индивиди могат да реагират толкова различно при едни и същи условия.
Условно можем да приемем, че различните емоции ни настройват на точно определена честота, която отваря определени канали (тунели), през които общуваме с реалността в и извън себе си. Всеки знае как, когато е тъжен, е неспособен да се засмее на много от нещата, на които иначе би или когато е щастлив – сякаш има защитна бариера между него и това, което в други случаи възбужда у него раздразнение. По същия начин и всяко емоционално състояние си има определен тип мисловни схеми. В по-приятния спектър от емоционалната ни дъга сме склонни да мислим по-позитивно и да пренебрегваме или омаловажаваме негативното. Обратно – в негативно емоционално състояние – трудно виждаме позитивните страни на случващото се, макар че те винаги са налице. Приятните емоции отварят повече положителни канали, а отрицателните – повече негативни. Може да гледаме на тези канали като на прозрачни коридори, през които достигаме до различни кътчета от дълбините на психиката си.
Тези тунели имат свойството да пречупват подобно на призми потока информация. Така, когато сме в негативно емоционално състояние, сме по-чувствителни към отрицателната страна на нещата, без значение дали искаме или не – ние възприемаме с приоритет първо негативното. Затова много хора смятат неприятните емоционални състояния за нещо вредно и ненужно, което трябва да се поправи или поне да се избягва. Но дали е така?
Ако гледаш през ограничения прозорец на Егото си, ще се ядосваш за всяка негативна емоция – с което и ще я подсилваш (което още повече ще те ядосва и т.н.). Ако гледаш по-мащабно, ще разбереш, че имаш нужда от всяка своя емоция. Тя не идва случайно от нищото, а защото ти си настроен на такъв тип реакции (емоционални рефлекси) спрямо определените стимули. Следователно самата емоция ти дава възможност да осъзнаеш защо реагираш именно по този начин. Емоцията отключва вратите към психичните коридори, които ще ти помогнат да намериш своите отговори. Всички коридори водят до различни нива и сфери на самопознание. Емоцията ти позволява не само да анализираш причините за нея или своето поведение под влиянието й, но също и друго съдържание от своята психика – което е по-достъпно именно в съответното психично състояние.
В различните емоционални състояния ставаш по-подходящ за определени дейности. Някои могат да тренират и когато са в добро, и когато са в лошо настроение, други- само в едното от двете. Трудно е да учиш, когато си в много добро или в лошо настроение, защото умът има нужда от по-спокойно състояние. Но пък, когато става дума за учене за себе си, можеш да го правиш във всяко свое настроение. Нещо повече, всичките ти състояния са важни за пълноценното самопознание, а не само положителните или само отрицателните.
Може би най-убедителен пример за това, че можем да използваме неприятните си емоционални състояния, са различните творци по света. Някои хора умеят до съвършенство да изразяват себе си чрез някаква творческа дейност. Психологията би научила много от изследването на такива случаи.
Но не е нужно да си творец в някое изкуство или в науката, за да си дадеш полезната информация или действие, за които емоцията ти предоставя шанс. Всеки е творец на себе си, на собствения си живот и различните видове емоциите отварят най-добре вратите към живото- и себетворенето.
Не се опитвай да ограничаваш живота си само до приятното и повърхностното. Именно негативните емоционални състояния отварят достъпа до по-дълбинни в нас „структури“. Настройват ни на честота на търсене на смисъл, на причинно-следствени връзки, на преструктуриране и обновяване на себе си. По този начин катализират процеса на личностен растеж и развитие. Един весел човек няма голяма склонност да се замисля за тези неща, той се наслаждава на момента. В това няма нищо лошо. Именно защото имаш нужда и от наслада, и от прогрес, ти трябва целия спектър на емоционалността.
И тук е много важно да отбележим, че както е добре да се възползваме от собствените си емоции, така можем да помагаме на другите да го правят. Често обаче хората в стремежа си да сторят добро на някого, по-скоро му пречат като му вдъхват посланието, че той не трябва да се чувства зле и трябва да излезе бързо от това състояние. Да, не трябва да стоиш излишно дълго в острите негативните състояния, защото има опасност да се превърнат в хронични (например депресия).
Но не по-малко вредно и неуважително за човека е да пренебрегваш настоящото му състояние, да му намекваш, че то е ненужно, погрешно и трябва да се премахне.
Ето няколко често срещани изрази, които е желателно да не казваме на себе си или на друг човек:
- „Не се тревожи! Не се страхувай!“ – Тоест не чувствай собствените си емоции. Абсурд!
- „Не трябва да се чувстваш така!“ – Което заблуждава човека, че в него има някакъв бъг, който трябва да се поправи.
- „Би трябвало сега да си/да изпитваш … (различни емоции)!“ – Едва ли не човек трябва да се насили да чувства нещо, което е несвойствено за него в дадения момент. Кара човек да си мисли, че в него има недостатък, който не му позволява да чувства, това което уж трябва.
- „Ти заслужаваш да чувстваш … (някакви други емоции)!“ – Да, всеки заслужава позитивни емоции, но освен това всеки е заслужил да чувства това, което в момента чувства, иначе то нямаше да се породи в него. Не трябва да се пречи на човека да види своята отговорност в причинно-следствените вериги, довели до настоящото му положение!
Ако някой иска да помогне другиму, то е редно да положи повече старание и оригиналност. Такива реплики са елементарни и неефективни, в някои случаи дори обидни. При всички случаи човек няма как да се почувства разбран и приет, нито ще се мотивира за положителна промяна, ако му казваш, че това, което изпитва е грешно и неадекватно. Така че не бързай да вадиш човека от състоянието му, преди да си му помогнал да вземе и даде най-доброто, което настоящите емоциите му позволяват.
Някои хора се опитват да практикуват т.нар. „контрол над емоциите“, но надали са наясно какво изобщо значи това. Обикновеният човек в най-добрия случай може да въздейства индиректно над емоцията – върху физическото й проявление или чрез опити за управление на мисловния си поток да подобри и психическото си състояние. Несъмнено това са важни стъпки, когато емоциите ти диктуват нещо, с което не си съгласен (зло поведение, бездействие, самонараняване и т.н.).
Ако не искаш да си роб на своите емоции, действайки импулсивно и съжалявайки след това, трябва да се научиш да се управляваш интелигентно без значение под влияние на каква емоция се намираш. Това изисква съзнателност, целеустременост, воля, постоянство, гъвкавост, креативност, чрез които да успяваш да продължаваш да Живееш дори когато не се чувстваш добре.
Разбира се не от всяко емоционално състояние ще получаваш прозрения, силно значимо самопознание или други постижения, въпросът е да продължаваш своята житейска активност. Да не използваш емоционалните си пречки като оправдание за пасивността, мързела, предаването.
Човек е по-скоро емоционално същество, отколкото рационално. Емоциите са неотменна част от всяка ситуация и ако искаш да живееш пълноценно, трябва да умееш да се управляваш интелигентно дори когато те сякаш ти пречат. Често хората потискат, отричат и задълбочават негативните си емоциите. Това нерядко води до психични и соматични отклонения („сома“ – тяло).
Затова е нужно да се стараеш да осъзнаваш, признаваш и приемаш вътрешните си импулси. Да използваш целия спектър от емоции в своя полза. Те си имат своя по-различна логика и механизми на действие, които можеш да учиш. Емоциите се трансформират по естествен начин една в друга, след като те видят да се трудиш за това, на което държиш, без да си намираш оправдания.
Твоите емоции какво виждат?
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
