Не спирайте тъгата на детето

Тъгата е нормално чувство, тя ни помага да се разделим с някого или с нещо, което е било важно и значимо за нас, затова не се опитвайте да я спирате.
Всеки човек има способност да изпитва тъга, и това е нормално чувство. Чувствата и емоциите са много важни, защото ни помагат да преживяваме, т.е. да усещаме живота. Разбирам, че искате да предпазите детето си от силната емоционална болка, но ако го направите, това няма да е полезно за него.

Позволявайки на децата да изпитват страдание, ние им помагаме на по-късен етап да се научат да се справят по-лесно с него.

Тъгата ни помага да осъзнаем, да разберем, да се разделим, да приемем, в случая, че нищо в този свят не е вечно. А за децата е трудно да приемат този факт. Страданието само по себе си е възможност за израстване, за развиване на качества и умения като търпение, смелост, воля и още много други, които помагат на личността да се справя с трудностите, да оцелява и да постига целите си.
Какво се случва, ако се опитваме да спрем страданието на детето?

Виждайки как детето страда, първият импулс на родителя обикновено е да побърза да го успокои с думи като: „Успокой се!“ или „Хайде, недей да плачеш“.

Някои родители дори прибягват до изрази като: „Бъди силен“; „ Мъжете не плачат!“. Ако бащата също не изразява чувството на тъга, у детето ще се загнезди едно трайно убеждение, което би звучало по следния начин: „Татко никога не плаче, той е силен, и аз няма да плача, за да съм силен“. Така детето започва да вярва, че да показваш тъгата си е проява на слабост. Затова то ще се научи да я крие от околните, дори от себе си, като я потиска и блокира.

Такива деца се научават да вярват, че емоциите са нещо, което не бива да се изразява и не бива да се изпитва.

Тогава се появява объркаността от противоречивите факти, поради убеждението, че не трябва да чувства толкова силна тъга, която да го кара да плаче, та нали другите казват: „Не плачи…!“, а те знаят най-добре, защото са големи… но от друга страна тези емоции са там, и детето не спира да ги усеща и понякога му е трудно да спре сълзите, въпреки всички усилия, които полага. И точно тогава се появява срамът, срамът от себе си.
Такива деца се чувстват различни, сякаш имат в себе си нещо, което е лошо и срамно, което на всяка цена трябва да бъде скрито от околните, дори да бъде унищожено и това обикновено е чувството на слабост, което детето изпитва, поради срама от сълзите.

И за да се чувства силно, детето не спира само до тук – с потискането на тъгата, много често започва да потиска и други емоции, които му се виждат неприемливи, най вече поради реакциите на околните, когато ги проявява.

Но за жалост, потискането на емоциите създава едно постоянно вътрешно напрежение у детето, което се нарича детска невроза.

Именно това състояние на един по-късен етап, ако не бъде овладяно преди това с помощта на психотерапия, има много голяма вероятност да прерасне в по-сериозен психически или психосоматичен проблем.

Какво е най-добре да направите в случая?

Може да потърсите помощ от специалист, в случая детски психолог. Психологът ще открие причините за трудните раздели на детето и силната привързаност, която бързо развива.
Това, което Вие сами можете да направите е да обясните на детето, че е нормално да изпитва тъга. Назовете емоцията и обяснете, че с времето тя отминава. Добре е да си поплаче, но не го оставяйте да плаче прекалено дълго, без да спира, а опитайте да го разсеете с нещо което харесва. По-късно може пак да поплаче.
Излезте навън, разходете се сред природата, като задължително насърчавайте детето да говори за загубата си. Голяма част от напрежението се освобождава чрез споделяне.
Попитайте го как се чувства? Нека ви обясни с думи. Помогнете му, като го насърчите.
Много е важно да научите детето да разпознава емоциите и да може да ги назовава, защото самият факт, че неговата емоция си има име, вече му дава инструмента за справяне с нея.
Разпознаването на емоциите е важно и за родителите, но за съжаление често дори самите те не ги разпознават. Именно затова в нашия център сме създали „Неучилище за деца и родители“, с помощта на което всеки желаещ родител може да участва в модулите за деца и родители, където ще научи много за емоциите.
Често при загуба на близък човек или животно, към тъгата се присъединява още една емоция и това е чувството за вина. Именно тя може да засили страданието и да удължи процеса на справяне.
Разберете дали детето се чувства виновно за смъртта на птичката. Ако е така, попитайте го какво точно го кара да чувства вина? Внимателно го изслушайте, без да го прекъсвате, после поговорете за това.
Ако има въпроси, относно смъртта, опитайте се да му отговорите искрено. Ако не знаете отговора, кажете му, че не знаете всичко и го уверете, че това е нормално. Можете да му кажете, че когато порасне само може да открие отговора. Или се опитайте заедно да го откриете.

Не губете време, а действайте! Потърсете психологическа помощ при нужда, посетете групи за личностно развитие, развивайте личността си.

Разберете повече за емоциите и за методите за овладяването им и ще научите и детето си да се справя по-лесно в живота. Защото ролята на родителя не е да предпазва детето от болки и страдания, а да го научи как да оцелява в този свят. А това може да се случи само, ако самият родител знае как да оцелява.