Тийнейджърите не са млади възрастни, те са растящи деца и техните емоционални нужди са подобни на детските, те трябва да чувстват, че някой ги обича и приема. Преживяването за приетост повишава увереността и дава възможност на тийнейджъра да развие своя потенциал – интелектуален и емоционален. Ако тази нужда не е задоволена – юношата е неуверен, гневен, депресивен.
Всеки юноша е индивид с уникална индивидуалност, специални интереси и предпочитания. Родителите често са разтревожени или объркани от промените настъпващи с техните тийнейджъри. Независимо от уникалността на всяко дете, има редица нужди на развитието и последици, пред които се изправя всеки индивид, по време на юношеството.
Тук са представени съответните и нормални за етапа на развитие, задачи, чувства и поведения, в които се лутат в средното и късно юношество, огромна част от тийнейджърите:
Три са елементите на кризата, които подрастващите трябва да преодолеят по пътя към своята психо-сексуална и психо-социална зрялост – криза на идентитета, криза на сексуалността и криза на авторитета. Психологичните задачи стоящи пред юношите, свързани с тези кризи са:
1. Да развият удовлетворяващ ги и реалистичен образ за собствената си личност и тяло
– В този период юношата се изправя се пред чувството на промяна в идентичността и са нужни усилия за приемане на собствената променяща се идентичност – физическа и личностова. Усещането за странност, непохватност е свързано с промяната на собственото тяло. Тийнейджърите внимателно сравняват развитието си с това на връстниците си. Характерна е фиксацията върху собственото тяло и личност, преживяването за несигурност води до редуване между високи очаквания и ниска самооценка. Настроенията са променливи, тийнейджърите често са мрачни, раздразнителни, потиснати.
2. Да развият нарастваща незавсимост от родителите и капацитет за саморегулация и себесъхранение:
– Децата стават по-малко открити, проявяват по-малко явна привързаност и обич, която се демонстрира към родителите, понякога дори са ситуационно груби; чести са оплакванията, че родителите се намесват в независимостта им;
– В този период се появява и осъзнаването, разбирането, че родителите не са перфектни, разпознават се и се идентифицират на техните грешки и недоста-тъци – родителите се деидеализират.
– Конфликти избухват тогава, когато поведението значително се отклонява от очакванията.Това е етапа на проверка, тестване на правилата и границите зададени от семейството и обществото – израз на това е експериментирането със секс и дрога;
– Децата и родителите спорят много през пубертета, конфликтите продължават през средното юношество, различията се разрешават значително по-лесно в късното юношество.
– Отношения дете-родител стават по-сложни и комплексни, като родителите и юношата активно участват в процеса на взаимно предефиниране на връзката си; в резултат настъпва прегрупиране в което родителите и юношата изграждат близка връзка, разрешават различията чрез зряло договаряне и взаимен респект.
– Развитието на юношата е по-добро, когато връзката родител-дете се характеризира със сигурна/надеждна привързаност, добре управлявани дискусии, подкрепяща комуникация и адаптивни стратегии за разрешаване на конфликтите.
3. Да развият удовлетворяващи връзки взаимоотношения извън семейството
– С нарастване независимостта от родителите се засилва свързаността с връстниците и търсенето от тях на съвети, подкрепа и интимност. Интересите и стила на поведение са повлияни от неформалната приятелска група. Високата интензивност на комуникацията с връстниците се определя от нуждата на юношата да сравнява и експериментира, да изпробва и изпитва качествата и аспектите на развиващата се личност. Тази нужда на развитието, обяснява защо на тийнейджърите никога не им омръзва да бъдат заедно.
4. Да развият /подходяща експесия/ подходящо изразяване и контрол над нарастващите сексуални и агресивни импулси;
– Повишен е интереса към противоположния пол и се засилва безпокойството относно физическата и сексуалната привлекателност. Честа смяна на връзките е норма.
– Тревоги относно това дали са нормални, страх от хомосексуалността.
– Сексуалните фантазии са интензивна и съществена част от вътрешния психичен живот на юношите и ключовата задача, е те да успеят да превърнат еротичните копнежи в изразно средство на интимност и емоционална близост в интерперсоналните отношения.
5. Консолидация и укрепване на личността, включващо личностовия морален код и плановете за бъдеща реализация – личностова и професионална.
Здравото юношество, по време на което са решени всички развитийни задачи, има в резултат здрава личност, която генерира обширен и пластичен репертоар от стратегии/модели за справяне в отговор на нормалните превратности в живота и е база за здравословния баланс между автономия и свързване с другите хора.
д-р Милена Топалова
Детско-юношески психиатър
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
