Няколко думи за Нарцистичната обич
„Доброжелателното отношение към ВСИЧКИ хора и към ЦЕЛИЯ СВЯТ се явява една от клиничните форми на нарцистично високомерие. След него върви не по-малко високомерното причиняване на добро на хората и, като висш пилотаж, на цялото човечество. Обикновено това се съпровожда с една нарцистична слепота. Да се радваш за всички хора, а също така и за целия свят – това е формата на нарцистична воднянка. Може така да набъбнеш, че възниква заплаха да експлодираш от излишъка на радост. В големи дози тя се превръща в отрова.
Съществува огромна разлика между нарцистичния опит „да обикнеш всички“ и истинското състрадание. Нарцистичната „обич“ – това е отношение „отгоре надолу” и идва от желанието да бъдеш най-добрия, светец, най-правилния, което крие под себе си страх от отхвърляне, срам да бъдеш себе си. Състраданието пък казва: „аз съм същият като теб, ние сме в една лодка, аз разбирам какво преживяваш и аз съм бил там.“
За да може първото (нарцистичната обич) да мине към второто (състраданието) трябва да преоткриеш себе си вътре в себе си – без дрехи, несъвършения, уязвимия, безпомощния, безсилния, нуждаещия се, злия, страхливия, равнодушния, беззащитния, глупавия, заблуждаващия се, лъжливия, бягащия, горделивия.
Само от тази гледна точка е възможно състраданието.
Състраданието е избирателно, то подразбира среща с конкретен човек и преживяването тук и сега. То е много привързано към контекста: към определен човек, в дадена ситуация, по конкретен повод…. В противовес на всеобщото, безпредметното, несвързаното с нищо нарцистично обичане.
Нарцистичната обич е сякаш едновременна и към всички, и към никой – сляпа, невиждаща хората, аконтекстуална, съществуваща във въображението, и със своята енергетика носеща образ на себе си – съвършения.
Състраданието не изтощава, то придава мъдрост.
Нарцистичната обич изтощава и способства за загубата на връзката с реалността.”
Автор: Александр Моховиков
Превод: Ирина Янчева-Карагяур
Редакция: Галя Йоргова