Колко често сте оставали неразбрани в общуването си с околните?
Случвало ли ви се е да опитвате да обясните гледната си точка, но по неправилния начин?
Езикът е основно средство за комуникация. Той има за цел да предава послания за нуждите, потребностите ни, очакванията ни, както и да служи за начин на споделяне на вътрешния ни свят, създавайки близост и допирни точки с другите. Той е своеобразен мост, който ни свързва с останалите хора.
Често обаче думите не са достатъчни за да достигнат до съзнанието на адресата си – това е така, защото речта, словото вървят ръка за ръка с други компоненти на общуването. То е сложно съчетание с многостепенна изразност – интонация, изражение, жестове, мимика, език на тялото – всички те обединени оформят пътя, посредством който човек предава послания на околните.
Понякога едни и същи думи, казани в различен контекст и с различен тон съобщават за коренно различни неща – най-често гневът маскира много и различни състояния – тъга, умора, неудовлетвореност. Когато общуваме с другите, ние съпровождаме онова, което казваме с определен емоционален заряд, който лесно личи в цялото ни поведение. Дори да искаме да прикрием истинските си чувства, те се проявяват неминуемо по всякакъв начин – дали ще е с рязкост в изказа, агресивен, гневлив или обиден тон, дали ще е с преднамерено мълчание или дистанциране.
Каква е причината да се получават несъответствия между казаното и преживяното? И защо се стремим да го скрием от другите?
Разминаването в онова, което мислим, чувстваме и съответно онова, което в крайна сметка изказваме се дължат на т. нар. вътрешен диалог. Той представлява сбор от мислите ни, въпросите, които си задаваме, съмненията, критиката, догадките и неяснотите. Всичко онова, което се случва в главите ни, докато външно правим избор как да постъпим – често под влияние на на нашата преценка и коректив те се различават.
Например шефът ви поставя задача, която вие не успявате да изпълните по причина, която не зависи от вас – после получавате от него порицание , възможно е дори да бъдете наруган и дискредитиран пред колегите си.
Какво се случва?
Вие мълчите, сдържате реакциите си, но вътрешно кипите от различни емоции- гняв, неприязън, обида, унижение, усещане за несправедливост.
Иска ви се да се разбунтувате, да оспорите, да изложите контрааргументи защо не сте свършили задачата.
В крайна сметка се чувствате като неудачник.
Но как постъпвате?
Замълчавате. Или се оправдавате и когато се приберете вкъщи се разкрещявате на близките си.
Защо се получава така?
Обстоятелствата около нас не ни оставят избор да бъдем автентични в реакциите си, още по-малко в начина на изразяването им. Културните, обществени и социални порядки ни управляват, регулират и дават тон на всичко, което правим или казваме. Особено на местата, където сме зависими от средата – било то работно място, училище – формална или неформална среда. Понеже постоянно се налага да коригираме, игнорираме или омаловажаваме чувствата, мислите, формиращи вътрешния ни диалог ние живеем в постоянен дисонанс. Едновременно се стремим да сме любезни и учтиви с останалите и да бъдем коректни към собствените си чувства, особено в ситуации, когато границите ни са застрашени, усещаме, че към нас постъпват несправедливо или се налага да се съобразяваме с правила и норми, с които не сме съгласни. И тъй като емоциите са основна движеща сила, ескалирайки, те много пъти нарушават нормалния диалогичен тон в общуването.
Онова, което се случва в главите ни, цялата палитра от афективни преживявания рядко успява да намери своя правилен речеви еквивалент.
Особено когато сме по въздействие на силна емоция.
На всеки от нас се случва в такова състояние да каже неща, които не е искал, не е възнамерявал да каже. Причината е , че когато сме завладяни от емоция, ние сме временно заслепени. Тогава действа нашата първична страна, нашата по-примитивна част от мозъка – мислещия мозък реагира значително по-късно.
Затова първо чувстваме, после мислим. Първо ни заливат емоции, а по-късно осмисляме реакциите си.
За жалост за да съществуваме като цивилизовани индивиди и в мир с останалите се налага да контролираме както емоциите, така и да прехапем език, когато отвътре ни напира да кажем нещо непристойно. Нашите взаимоотношения, връзки силно зависят от начина по който управляваме инструментите си за комуникация- как се изразяваме, доколко успяваме да си взаимодействаме с другите по най- подходящия начин;
Често обаче нашата реакция спрямо казана дума, поведение или подмятане отвън е прибързана и несъответна на посланието. Невинаги хората, с които живеем и работим са толкова взискателни и безмилостни в изискванията си, колкото си мислим. Често представата ни за техните очаквания е просто проекция на собствените ни самоограничаващи виждания и свръхизисквания.
В действителност ние самите сме най-големите си съдници – нашият вътрешен диалог ни подлага на унищожителна критика – помислете за само за една част от мислите, които ви връхлитат :
„ Аз съм си виновен!”
„ Трябваше да се справя по-добре!”
„ Не трябваше да казвам, правя еди-какво си, заради мен се случи еди-какво си…”
„ Докога ще правя всичко само аз- защо се оставям да ме използват?”
„ Не съм достатъчно добър – затова не ми се получи ( връзката, повишението и т.н.)
„ Не съм красива, колкото другата жена; Не съм достатъчно умен, отговорен, способен, успешен и т.н….”
Надали останалите подозират и за една част от самоограничаващите ни схващания, които ни владеят през повечето време – те в голяма степен оказват влияние върху моделите ни на комуникация с обкръжението и ни саботират.
Ясно е, че хората, които успяват да общуват така, че да бъдат правилно разбрани са по-успешни и по-добре реализирани както професионално, така и когато става дума за социални контакти. Общуването създава нашия облик – то помага другите да изградят представа за нас, да решат дали да ни се доверят, дали ни харесват и т.н.
Успяваме ли обаче винаги да представим себе си в разговор по най-добрият начин?
Всеки се стреми в речта си да отправя послания, които да предизвикат определена реакция у другите или да постигнат определен резултат.
Но невинаги успява, независимо първоначалното си намерение.
Дори напротив – понякога се стараем, даваме всичко от себе си и въпреки всичко не само, че не подобряваме ситуацията, а тя се влошава.
Например – уморени сме, ядосани, не сме успели да изпълним задачите си на работа, прибирайки се влизаме в задръстване, закъсняваме за детския рожден ден, а когато накрая успяваме да пристигнем вече сме извън себе си и изливаме цялото си натрупано напрежение върху близките.
Или – имаме нужда от грижа, подкрепа и съдействие – но вместо да споделим открито за това – ние се сърдим, оплакваме се, разказваме на трети лица как не сме оценени, как са ни използвали, как са се подиграли с търпението и доверието ни.
Или – връзката ни не върви, нещо ни липсва, но вместо да го заявим ние се държим саркастично, с цинизъм, затваряме се в себе си или в другата крайност – крещим, обиждаме, изискваме и др.
Или – имаме приятел, който краде времето ни, изисква от нас повече отколкото сме склонни да дадем, натоварва ни с проблемите си…. Обажда ни се и говори, говори…Засипва ни. И ние слушаме и не успяваме да го спрем.
Но какво правим? Зарязваме своите планове и го изслушваме.
А вътрешно негодуваме.
Всички тези примери говорят за едно –
Онова, което мислим/чувстваме и онова, което казваме /правим не съответстват.
Тези примери са индикатори за нарушено взаимодействие с другите посредством езика ( или общуване в което взаимодействието е прекъснато по една или друга причина);
За да се стигне до това ние първо сме нарушили връзката със самите себе си. Не сме чули или сме пренебрегнали собствените си чувства, което не само не ни помага да установим връзка с другите, но напротив това ни пречи да ги достигнем.
Представете си думите като невидими нишки, които ви служат за проводник на информация – първо възникват в нас, ние ги обработваме и изпращаме на другите. В синтезиран вид те служат за предаване на възникналите в нас мисли, желания и нужди, създавайки път, по който да се свържете с другите. Всяко несъответствие между словесните, емоционалните и поведенчески сигнали прекъсва някоя от нишките и човекът , към който са отправени посланията губи връзка с вас. Ако във вас възниква противоречие и борба между желанието и изискванията на средата, то неминуемо се отразява в речта ви, в цялото ви поведение.
Важно е да знаем, че водещата ни емоция до голяма степен определя и всичко, което ще кажем! Тя много често ръководи и мислите и действията ни!
Какво можем да направим, за да не позволим емоциите да повлияят на онова, което казваме?
Кой е правилния начин да изразим себе си, без да пренебрегнем собствените си желания и същевременно да поддържаме добра свързаност с другите?
Как да бъдем чути, разбрани правилно и да постигаме целите си?
- Дори да си вярвате, че знаете как се чувства другия, дори да сте убедени, че сте наясно какво мисли, попитайте. Често грешим относно това. Проявата на интерес ще направи другия благоразположен да сподели и ще ви издигне в очите му;
- В моментите, в които сте под напрежение, когато усещате, че ще избухнете се стремете да отложите реакцията си възможно най-дълго и замълчете ! – след паузата ще осъзнаете, че е възможно да сте преувеличили значимостта на ситуацията и тя вече не ви владее;
- Когато се сблъскате с отрицателна емоция ( особено гняв, обвинение, критика, агресия) се стремете да не отвръщате със същата. Ако отвърнете с подобна рискувате да задълбочите спора, да задействате защитни реакции у другия, да провокирате допълнително раздразнителност и други съпътстващи негативни последици – това е все едно да наливате масло в огъня; Вместо това блокирайте реакцията на другия като отвърнете спокойно, така, че да парирате напрежението в него, не позволявайки му да ви провокира; По възможност се оттеглете от спора и поговорете по-късно, когато емоцията е отминала;
- Изказвайте ясно и открито вашите нужди и желания, за да могат другите да са наясно с тях – Споделянето, честността и откритото отношение ще ги направи по-съпричастни;
Често нашето неудовлетворение, негодувание възниква в моментите, когато сме заобиколили себе си, когато сме постъпили с цел да удовлетворим нечии чужди потребности за сметка на своите; Недоволство се появява и когато сме позволили да ни обидят, дискредитират или когато сме се въздържали от агресивна реакция на несправедливост спрямо нас;
- Важно е онова, което казваме ясно да изразява нашите чувства, без да има насоченост към другите – тоест стремете се да не обвинявате, квалифицирате и обиждате;
- Опитайте се да бъдете максимално честни в речта си – какво имам предвид:
Думите ви трябва да изразяват честно емоциите ви, да обясняват ясно причината защо са възникнали, да бъдат насочени към диалогичност и да търсят обратна връзка за търсене на решение;
Правилната насоченост на речта, учтивият тон и обръщение, толерантността и подходящите фрази в подходящ контекст биха могли да отворят врати и да спечелят на своя страна всички. Адекватната риторика е ключ към създаване на успешни взаимодействия – както в личностен план, така и в служебните отношения. Хората не бива да подценяват силата на думите като изразно средство – те имат силата да способстват или провалят комуникацията.
Онова, което е важно да се осъзнае е, че общуването има за цел да ни сплотява, да намира път помежду ни, да създава приятелства посредством топлота, любов и разбирателство – ценности, към които всеки се стреми, дори да го отрича.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
