Скоро прочетох в интернет пространството:
„Докторе, може ли да те питам нещо? Аз порових малко в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение …..”
И се замислих – колко актуално е това и за работата на психолога!
Все по – често в срещите си с родители, в първите ни разговори усещам тяхното недоверие и тревога от „диагнозата” поставена в интернет пространството.
От една страна идват с усещането, че разбират поведението или проблема на детето. От друга – сякаш чакат потвърждение на това, което са прочели, а това ги тревожи допълнително. От трета страна – сякаш им е трудно или не могат да приемат казаното от психолога, което в повечето случаи се разминава с тяхното „познание” за симптома на детето.
Наличието на информация дава усещането, че сме знаещи, можещи и готови за промяна. От друга страна – прекалената информация води до „загуба в превода”.
Да си родител не е лесна работа. Ние не се раждаме родители – учим се да бъдем такива от момента на появата на нашето дете.
Понякога пред родителите изникват много въпроси, на които, в опитите си да се намери отговор – се откриват прекалено много такива, което отново дава усещането, че се намират в лабиринт.
Кой е правилният път?
Кое е правилното решение?
Това поведение нормално ли е?
Аз ли греша някъде?
Каква промяна е необходима да се направи?
Промяна при кого? При възрастния? При детето?
Възникват много нови въпроси.
Консултацията с психолог е възможност, чрез която може да се намери отговор за промяната в поведението или събитията. Понякога консултацията може да потвърди правилната посока, в която родителите виждат решението. А понякога, да се избере коя е посоката, която е най – подходяща за дадената ситуация, спрямо нейните специфични особености или тези на родителя и на детето.
Кога бихте могли да се консултирате с психолог?
Отговорите, могат да бъдат различни:
„Не се справям!”
„Казаха ми, че детето ми…..”
„Не го разбирам!”
„Не издържам вече!”
„Не се справя в училище”
„Има страхове от…”
„Държи се….”
„Аз говоря, а никой не ме чува!”
„Искам да знам дали постъпвам правилно” и др.
Всеки един от тези примери е повод да се търси информация в интернет. И всеки въпрос може да получи своя отговор, но до колко това – съответства на вашата ситуация?!
Истината е, че решението за повечето въпроси се скрие в нас самите. Консултацията с психолог би могла да даде разрешението от гледната точка на възрастта, в която е детето. Психологът е партньор на родителите, „временна патерица”, на която те да се опрат. Психологът съпровожда родителите в процеса на разрешаване на възникналата ситуация.
Търсенето на информация в интернет дава усещането за познание, но адекватно ли е то?
А можем ли да си позволим да експериментираме?
Ето Ви един пример: Ако кашляте – отивате на лекар, защото нямате окончателно разбиране за правилното й лечение. В интернет можем да открием информация за различни видове сироп за кашлица, но кой е подходящият за вашата – лекарят ще определи.
Консултацията с психолог е аналогична. Наблюдавате промяна в поведението/емоционалните реакции/комуникацията и др. Наблюдава се симптом, за който е необходимо да се намери най – подходящият начин за отреагиране и в разговор с психолог той би могъл да се намери.
И както преди време ми каза едно дете: „Ти си като лекар, но си психо – лекар! Мама каза, че помагаш на децата, но без да им даваш сироп!”
А това – това не го пише в интернет!
Дали информацията в интернет пречи в работата на психолога?! Отговорът е във вас!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
