Оптически илюзии

Саксофонист или лице на жена?

Заек или патица?

Колко крака има слона?

Да осъзнаваш, че това, което виждаш е всъщност зрителна измама, не е от голяма полза ако така или иначе си оставаш под влиянието й.
Защо се появяват илюзиите?
Учените са установили, че илюзиите не се появяват в ретината на окото. Един от експериментите, които доказват този факт, е проведен като за целта се e използвала илюзията на Мюлер-Лиер.

С помощта на специална апаратура в лявото око на изследвано лице се прожектира една част от образа на фигурата – хоризонталните прави. В дясното око се прожектира останалата част – обърнатите линии навън и навътре.
Става ясно, че изследваното лице все още е под влиянието на илюзията – интерпретацията му съвпада с тази на лице, на което не са наложени контролни условия. Изследваното лице посочва, че правата, чиито крайни линии завършват с наклон на вътре е видимо по-къса от правата, чиито крайни линии завършват с наклон навън.
Истината е, че дължината на двете хоризонтални успоредни прави е една и съща (за тези от вас, които все пак искат сами да се уверят препоръчвам кратка консултация със сантиметрова линия).
Експериментът доказва, че илюзиите се формират на едно по-високо ниво от сензорното възприемане на информацията.
Какво обяснение може да има точно за Мюлер-Лиер?
На долната фигура отново виждате образа създаващ илюзията на Мюлер-Лиер, но поставена в определен контекст – това е образа на под на стая или ако искате на която и да е правоъгълна фигура, разположена с единия си край по-далеч в пространството от точката на нашето местоположение.
Тук е момента да обърнем внимание на факта, че ръбът, който изглежда по-отдалечен, е този, чиито крайни пресечни линии, „изглежда“ ,че сочат на вън. Успоредния ръб, който е по-близо, се пресича от двата си края от линии, които сочат на вътре.

В процесът на постоянно заучаване на формите и техните свойства от околната среда, ние започваме да използваме натрупаното познание по аферентен път – от горе на долу. Т.е. дори и при непълна информация за околната среда и това, което стои пред очите ни, мозъкът ни прави своя интерпретация за стимулите от средата, въз основа на натрупания индивидуален опит и познание. Това е една адаптивна техника, която ни улеснява да действяме по-бързо и да взимаме по-ефективни решения, НО появата на илюзиите е чистото доказателство, че гаранция за валидността на интерпретациите ни не винаги има. Още по-смущаващ е фактът, че дори и след като веднъж разберем, че сме се заблудили, продължаваме да изпитваме ефекта на илюзията.
Грешното тълкуване на пропорциите на фигурата на Мюлер-Лиер е резултат от ежедневния ни опит с различните правоъгълни форми и техните визуални изменения, дължащи се на различното разположение на тези форми в постранството.
Ако огледаме ъглите на стаята, в която стоим, едва ли ще срещнем прав ъгъл – всички „изглеждат“ или по-големи или по-малки от 90 градуса. Но, освен ако не сте собственик на жилище, чийто дизайн е вдъхновен от твърде авангардни архитектурни решения, сами си знаете, че почти всички ъгли са прави. Знаете още, че онзи хоризонтален ръб на отсрещната страна на стаята, който изглежда по-къс, е със съвсем същата дължина като срещуположния му ръб откъм вашето местоположение.
Когато се натъква на образ като фигурата на Мюлер-Лиер, мозъкът ви си казва нещо от сорта- „ето един далечен ръб, следователно тази права е по-дълга, отколкото на мен ми се струва.“ Срещуположната й права е със затворени на вътре пресичащи линии и се отчита като дължина, която е реална – не й се наддават сантиметри.
Мюлер-Лиер и другите подобни илюзии са красноречив пример за това как нашето най-надежно средство за събиране, анализ, обработка на информация и взимане на адекватни решения,т.е. – човешкият мозък – може по най-невинния начин да ни въведе в логическо обосновано заблуждение.

Движеща вълна

Това е една от тези илюзии, които създават впечатление за движение. В действителност истинско движение няма. Причината за измамата е специфичното съчетание на цветовете и формите в изображението.
Автор на тази илюзия е японеца А.Китаока, който я създава през 2004.

Това е същото изображение, но с нарушен цветови баланс. Силата на илюзията намалява значително. Измамното движение, което възприемаме от горното изображение е едва леко доловимо.