Осиновяване и въпроси свързани с развитието на детето

Имало две жени, непознати една за друга.
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда.
Другата станала твоето слънце.Първата те дарила с живот, втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич, втората готова да ти я даде. Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства, другата успокоявала страховете ти. Едната видяла първата ти сладка усмивка, другата бършела сълзите ти. Едната търсила за теб дом, какъвто не можела да ти предложи.
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
А сега през сълзи ти ми задаваш пра стария въпрос, на който до сега никой не е отговорил.Наследственост или среда: чий продукт си ти?

Ничий, миличко, ничий.Това са просто два различни вида любов.

Осиновяване и въпроси свързани с развитието на детето.

Сега, след като сте осиновили дете и живота започва да се нарежда, може да се уловите, че мислите за бъдещето. Кога трябва да кажа на детето че той/ тя е осиновен/а? Как той/ тя ще се почувства? Кога ли той/ тя ще започне да иска повече информация? Какво ще иска да знае от мен? Как мога да помогна на детето си да се чувства комфортно с факта, че е осиновено?

1. Какво да очакваме в различните възрасти

Дали децата са осиновени като бебета или по-големи, дали са здрави или имат физически или психологически проблеми, осиновяването ще повлияе на развитието им. Трябва да разберете как и защо.

Научаването за фазите на развитие на децата и какво може да се очаква във всяка една фаза е много важно за всички нови родители. Когато детето ви е било осиновено съществуват допълнителни тревоги. Тук ще разгледаме определени проблеми – раздяла, загуба, гняв, скръб и идентичност – и ще ви покажем как те биват изразявани когато детето ви расте. Някои от тези проблеми ще са очевидни във всички фази на развитието; други ще изплуват на повърхността в точно определено време. Колкото по внимателно можете да разберете как се държи детето ви и защо, толкова по – вероятно е да можете да окажете подкрепа и да помогнете на детето ви да израсне със здрава себеоценка и съзнанието че той/ тя е обичан/а.

Докато фазите описани по–долу съответстват основно хронологично на възрастови етапи през, които преминава детето, то фазите на развитие могат да варират значително. Някои деца по-бързо преминават от една фаза към следващата; други могат да поддържат определен тип на поведение много след очаквания от вас период. Има и такива, които могат значително да се забавят във влизането и преминаването през нови фази.

Първата година

Първата задача на едно бебе е да развие чувство на доверие към света и да го види като едно предсказуемо и сигурно място. Малките деца постигат това, чрез привързаността си към тези които се грижат за тях. В децата имат вродена способност да се “свързват” за да подсигурят оцеляването си. Изразяват това чрез усмихване и гукане, поведение, което идеално стимулира любящи чувства в техните родители (или в хората, които полагат грижи за тях). Тези приятни взаимодействия, както и постоянното внимание на родителите създават предпоставки за изграждане на връзката родител – дете и полагат основите за формирането на чувството на доверие у детето.

Въпреки, че нуждата от привързване продължава дълго, процесът на отделяне също започва през първата година от живота на детето, когато то се научава да се отделя от родителите си чрез пълзене и след това чрез вървене. В същото време, бебетата често се страхуват от това отделяне.

Отделянето на дете от родителя и настаняването в институция е свързано с преживяване на загуба. Въпреки, че то е още малко има своя начин да покаже, че страда. Поведението на дете, осиновено в тази възраст може да има симптоми на ненадеждна привързаност, като: липса на плач, не изисква вниманието на възрастен, възможен е регрес (напр. дете на 1 год., произнася само отделни звуци, не се задържа изправено, яде само течна храна).

Поведението се влияе и от промяната в режима на отглеждане на детето, поради което е добре родителите да бъдат запознати с досегашния модел на отглеждане.

Пример от практиката:

Семейство, осиновило детето си в тази възраст разказва, че в първия ден от настаняването му в дома им всичко е било спокойно, до момента, в който е трябвало да го сложат да си ляга и то е започнало да плаче. Опитали всички познати методи за успокоение и приспиване, но без резултат като най-накрая изключили осветлението и о – чудо, детето се успокоило и заспало.
Родителите споделят своето чувство за безпомощност и несправяне в този момент, като всъщност причината за тревогите им е непознаването на досегашния динамичен стереотип на детето.През първата година, постоянните родителски грижи и освободената от напрежение обстановка помагат на детето да се чувства сигурно и защитено. Най–ценното нещо, което можете да направите е да покажете чрез вниманието и любовта си, че обичате детето си и то може да разчита на вас. Ако принципно се отзовавате, когато детето ви плаче, той/ тя ще се научи на доверие. Ако прегръщате детето си и му се усмихвате, то ще се чувства сигурно.

Втората и третата година

Прохождащите деца продължават цикъла на привързване и отделяне по по–сложни начини през втората година. Те се научават да ви показват как се чувстват протягайки ръцете си към вас и протестирайки енергично когато трябва да ги оставите. Раздразнението от раздялата с вас се повишава и може да започнат да изразяват гняв. В такива моменти, когато трябва да насочвате и предпазвате детето си, не се притеснявайте да казвате “не”. Детето ви може да покаже агресивно поведение като хвърляне на предмети, удряне, бутане, хапане и щипане. Подобно поведение често озадачава и плаши родителите. Може да се зачудите дали детето ви е нормално. Осиновителите често се притесняват, че изплува някаква непозната генетично заложена черта или е свързана с осиновяването. Понякога те се притесняват, че това са ранни индикатори за предстоящи проблеми през тийнейджърската възраст.

Този вид поведение е нормален за прохождащите деца, които имат противоречиви желания относно тяхната самостоятелност и притесненията им от отделянето от вас. Почти всички деца преминават през фазата “аз сам ще направя това”, придружавана от гневни избухвания. Справянето с изблиците, поставянето на граници и насърчаването на развитието на говора и изразяването на чувства, изсмукват по–голяма част от времето и търпението ви.

През първите две години, фазите на привързване, започването на отделянето и изразите на гняв и агресивност са може би едни и същи независимо от това дали детето ви е осиновено или не.

Когато се осиновяват по–големи деца, способността им да формират взаимоотношения може да е нарушена. Може да се наложи да работите много по–усилено, за да покажете на детето си, че ви е грижа и винаги ще бъдете насреща. Дори ако детето е получавало истински грижи преди да се присъедини към вашето семейство, за него пак ще е от полза да разбере колко е важно привързването и любящите взаимоотношения.Когато децата са сигурни, че родителите им ще се отзоват при необходимост, те са спокойни и рядко изразяват безпокойство. Когато са осиновени на тази възраст, вероятно е имало ситуации, в които са имали нужда от родителите си, а те не са се отзовали. В резултат на този опит е възможно те да изпитват хронична възбуда и безпокойство. Това се случва най-вече с децата, които често са местени, преживявали са раздели и загуби или други внезапни промени в живота си.

Деца, осиновени когато са по–големи, обикновено следват същите пътеки на привързване и отделяне, както другите деца, но е възможно времевия цикъл да е различен. Това ви дава възможността да наваксате това, което може да е пропуснато или увредено в по–ранните взаимоотношения.

Кратка част от „Аз и осиновяването”,