Осиновяването

ОСИНОВЯВАНЕТО И КОНФЛИКТИТЕ, КОИТО ВЪЗНИКВАТ МЕЖДУ ДЕЦА, БИОЛОГИЧНИ РОДИТЕЛИ И ОСИНОВИТЕЛИ

„Търсените ще бъдат намерени, защото в тяхното издирване е вложена огромна любов. А всичко, което се прави с любов, завършва с успех.”
Надя Уорендър

Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител – дете. Според чл.61, ал.2 от Семейния кодекс пълно осиновяване съществува, когато „между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват права и задължения както между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват“. Непълно осиновяване съществува, когато възникват роднински отношения по произход между осиновителя, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, а осиновеният запазва връзката с биологичните си родители. Не се създава нов акт за раждане, а осиновяването се отбелязва, вписвайки се и имената на осиновителите.

Много семейства решават да си осиновят дете. Това е както щастливо събитие в техния живот, така е и важна и решаваща стъпка относно неговото отглеждане. Родителите осъзнават, че поемат отговорност за малкото човече, което ще се нуждае от тяхната безусловна обич, грижа и семеен комфорт. Могат да бъдат осиновени бебета, по-големи деца, братя и сестри или деца, които се нуждаят от специална грижа. Осиновителите могат да бъдат двойки между 20 – 50 години, самотни родители или хора с физически недъг. Хомосексуалните също имат право да бъдат приемни родители.

В повечето случаи осиновителите са двама, но вече често може да се срещне и по един. Процесът на осиновяване е дълъг и труден, тъй като от домовете за изоставени деца искат родителите да бъдат от възпитано и цивилизовано семейство, с прилични доходи и още много изисквания. По този начин са сигурни, че детето няма да живее в нездравословна семейна обстановка, да бъде малтретирано или използвано за чужди цели. Родителите трябва да са убедени, че са съгласни да осиновят, и всички колебания да бъдат обсъдени предварително и внимателно. Важно е да бъдат готови за тази нова крачка в живота си. Хубаво е да си отговорят на следните въпроси:

–По какъв начин ще се промени животът ни след осиновяването?
–Как ще реагираме, ако открием, че детето има проблем?
–Бихме ли таили негативни чувства, защото не сме истински родители на детето?
–Имаме ли възможност да поемем разходите около осиновяването?
–Можем ли да се справим с възпитанието на дете от друга етническа принадлежност?

КАКВИ СА УСЛОВИЯТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ?

-Не може да бъде осиновявано лице, което е навършило 18 години. Минималната разлика между осиновен и осиновител трябва да бъде 15 години. Изключение от това правило се допуска, когато един от съпрузите осиновява биологично дете на другия съпруг.

-Не се допуска едновременно осиновяване от две лица, освен ако те не са съпрузи.

-Забранено е осиновяването между роднини по права линия, както и между братя и сестри. От това правило се допуска изключение, когато баба или дядо могат да осиновят свой внук, но само ако внукът е роден извън брак или са починали единият или двамата родители.

-За да се пристъпи към осиновяване, трябва да се получи съгласието на значителен кръг от лица. Сред тях са осиновяващият, осиновяваният (ако е навършил 14 години, като изслушването му се провежда по правилата на Закона за закрила на детето), родителите на осиновявания (ако са известни), съпрузите на осиновяващия и осиновявания. Законът поставя условие съгласието на майката на осиновявания да е дадено най-малко 14 дни след раждането, което е израз на родителските ѝ права и засяга моралните страни на въпроса.

КАК СЕ ЧУВСТВАТ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА?

Децата, които са изоставени, обикновено развиват негативна нагласа към биологичните си родители. За съжаление това се случва, защото, макар и да не показват често истинските си чувства към тях, дълбоко в съзнанието е концепцията, че „родителите ми не са ме поискали, защо аз да ги искам?!” Въпреки че тези думи могат да се чуят от по-големите деца, по-малките също косвено усещат отношението на биологичните си родители. В определен етап от живота преживяват удар върху самооценката и чувството си за значимост: „Майките обичат бебетата си и се грижат за тях. Аз съм различен/а. Моята майка ме е изоставила. Явно е имало защо – причината е в мен”. Психолозите са на мнение, че децата осъзнават, че са осиновени между 8 и 10 годишна възраст.

Има много случаи, в които осиновените деца се сблъскват с чувството за отхвърленост. Масова тенденция в училищата например е илюстрирането на родословно дърво, като понякога се изисква проследяване и на физическите характеристики. Поради тази причина настъпват недоразумения и конфликти между осиновеното дете и съучениците му, тъй като за тях (вторите) то е „различно”. Или пък „неестествено”.

Много родители осиновяват деца, които са от различна етническа принадлежност. Малко по малко българското общество се дистанцира от комплексите и притеснението, причинени често от хорското мнение. След това обаче идва по-трудната част – възпитанието. Факт е, че колкото и да се „модернизираме” и опитваме да бъдем с по-широк светоглед, има хора, които демонстративно сочат с пръст. Поради тази причина е необходимо осиновителите да кажат на детето си, че по света има най-различни хора, с различна ценностна система, възпитание и характер. Нека да се опитат със спокоен и благ тон да му обяснят, че то не бива да се притеснява и да се чувства тъжно или отхвърлено, ако някои от неговите връстници например се държат неподобаващо с него. А ако това се случи, да сподели веднага с родителите си, с класния ръководител или с друг значим авторитет. Хубаво е детето да знае, че занапред ще има верни и добродушни приятели. Бих посъветвала осиновителите да развият у детето позитивно самочувствие и знание как дипломатично да действа в конфликтна или неприятна ситуация. Ключовото е НИКОГА да не отвръща на агресията с агресия, защото от отсрещната страна може да се активира реакция, която в повечето случаи е непредсказуема. Нека да избягва социални контакти с други деца, които биха му навредили умишлено.

КОЕ Е „ПРАВИЛНО” И КОЕ – „НЕПРАВИЛНО”

Съществува нагласа, че жените, които са оставили децата си в дом, са „леки” и „пропаднали”. Специално тази тема е много специфична, тъй като биологичната майка е МАЙКА, независимо от същността си. Може да има най-различни извинения защо е направила този избор. Истината е, че отговорът може да каже само тя. И пак не е сигурно дали ще е искрена… От друга страна, има жени, които са забременяли непланирано и не са имали възможност и/или финансови средства, за да отглеждат дете. Или не са се чувствали готови все още да поемат тази социална роля и отговорност. Причини – много. Моето мнение е, че е необходимо осиновените деца да простят на биологичните си родители, независимо какви са били причините, за да се стигне до това решение. Гневът, който се трупа в човешката душа, премахва положителните мисли и емоции и оставя единствено отрицателните. Враждебността пък ускорява агресивните тенденции и мисля, че нямаме нужда от тях точно сега. Виждате какво се случва – войни, бедствия, убийства, отвличания. Нека поне имаме мир в душата си. Ясно е, че няма как да премахнем произшествията в света, но нека премахнем собствените си! Често в живота е необходимо да дадем прошка на някой, който много ни е наранил. За да продължим напред. Имаме един живот. Защо да не го изживеем щастливо и пълноценно? Зная, че хората, които са осиновени, трудно ще ми повярват, но опитайте! Една от най-големите мъки е да живеем с чувство на неразбиране, недоверие и гняв. Тези усещания никога не са печеливши в живота. Да бъдеш „жертва” – също! Не търсете отговори на въпросите, които ви измъчват, на всяка цена. Те идват в подходящото време. Радвайте се, че сте родени под „щастлива звезда”, имайки дом и любов от добродушни хора, в които „виждате” родителите си (вашите осиновители). Тепърва ще откривате смисъла на живота и неговата философия. Тепърва ще научавате толкова неща както за света, така и за себе си.

Оттук плавно преминаваме към другия казус – процесът за научаване кои са биологичните родители. Отново не съществува „правилно” и „неправилно”. Няма нищо лошо в това те да се потърсят (а и да се намерят). Да, дълбоко в себе си, хората, които са осиновени, си казват, че няма смисъл да направят този опит, защото „щом са ме оставили навремето, надали биха поискали да ме видят”. Но има и много, които биха предприели тази стъпка и, както написах по-горе, няма нищо лошо. Има много случаи, в които осиновени деца и биологични родители се срещат. Може да звучи изненадващо, но, макар и рядко, доста от тях приключват с „помиряване” от двете страни.

Тук идва по-трудният казус – как да кажете на осиновителите си, че бихте искали да се срещнете с биологичните си родители. Трудно е, безспорно. Но ви насърчавам да опитате. В никакъв случай не бива да изпитвате вина, че имате това желание. Вие сте тези, които носите отговорност за действията си. Все пак вече сте големи хора и е хубаво да осъществите намеренията, които смятате за полезни и безопасни. Опитайте се да поговорите с родителите си, че имате желание да потърсите биологичните си, за да намерите отговор на някои въпроси и да си направите извод. Споделете им, че това по никакъв начин не променя отношението ви към тях и че продължавате да ги обичате истински и безусловно. ТЕ са тези, които ще помните цял живот, тъй като са дали своето внимание, грижи и любов за вас. И няма да ги изоставите.

Доста осиновени възрастни споделят, че цял живот чувстват връзката с биологичната си майка. Това е напълно нормално! Детето и майката са свързани още в утробата. След раждането, независимо че пъпната връв се къса и те се „разделят”, връзката между тях съществува до края на живота.

„ВРЪЩАМ СЕ ПРИ БИОЛОГИЧНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ”

Възможно е хората, които открият биологичните си родители, да пожелаят да бъдат с тях занапред. Тези случаи са изключително редки, но все пак съществуват! Смятам, че ако се стигне до това решение, осиновителите в никакъв случай не бива да се самообвиняват или да се чувстват отхвърлени и изолирани. Ако някой родител припознава себе си тук, мога да кажа следното: приемете избора на детето си така, както бихте го приели, ако то беше ваше биологично. Всеки човек е индивидуален и уникален. Всеки прави избори и решения, които смята за полезни. Тази стъпка, която предприема вашето дете, може да е от голяма значимост. Абстрахирайте се от негативните мисли и си кажете, че сте възпитали едно добро дете, което вече, като зрял възрастен, не е оставил в себе си гняв към биологичните си родители, а само доброта и стремеж към постигане на цялостен душевен мир. А всеки родител иска детето му да се чувства спокойно и щастливо. Вие сте изпълнили мисията си!

ЗАБРАНЕНИ ДУМИ ЗА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

Ти си специален, защото си осиновен.
Ти си избран.
Ние те избрахме.
Биологичната ти майка толкова много те е обичала, че те е изоставила.
Ти си късметлия.
Това, че си осиновен, няма никакво значение и нищо не променя. Забрави го и продължи да живееш живота си.
Не трябва да се ядосваш. Не трябва да се натъжаваш. Преодолей го!
Ако търсиш и намериш биологичната си майка, ти нахлуваш в живота й! Нямаш право да я разтройваш. Трябва да уважаваш нейния избор.
Защо се интересуваш от някой, който не те е искал? След като тя не те е искала, защо ти сега я искаш? Тя пак ще те отхвърли!
Защо искаш да намериш някого, който никога не си виждал и не познаваш?
Веднъж започнеш ли да търсиш, ще си като обсебен.
Но ние толкова много те обичаме и толкова много те искахме.
Търсейки биологичните си родители, ти нараняваш нас.
Бебетата нищо не помнят.
Ти си неблагодарен! Държиш се егоистично и неуважително!
Ако биологичната ти майка те обичаше, нямаше да те изостави.
Прекалено си чувствителен.
Защо искаш да намериш биологичната си майка?
Всичко това е минало – не можеш да го промениш.
Защо търсиш? Какво не е наред? Не бяхме ли достатъчно добри с теб?
От колко майки имаш нужда?
Но ти нямаш вид на осиновен.
Може би така е трябвало да стане.
За какво ти е да знаеш кои са ти родителите?