Отхвърлените емоции

Колко често околните са възприемчиви към всички наши емоции?

Кои емоции са поощрявани и кои наказвани?

Емоциите са онези вътрешни вълнения на психиката, които циркулират като нематериални субстрати през несъзнаваното, достигат до съзнанието и там прескачат бариерите на телесното, като формират реакция през мимики, жестове, поведение и словесен израз.

Да си го кажем. Не всички емоции са добре дошли на белия свят. Някои са лоши, грозни, неприемливи. Като бесове. Всички държим тези демони-бесове в себе си скрити и заключени. Или ги изтърваме несъзнателно. И после чувстваме вина, че не сме ги опазили. Всички вредни, отритнати, отхвърляни и отречени емоции – гняв, тъга, ненавист, ярост и т.н стоят в нас усукани като кълбо змии, борещи се за надмощие…

Успяваме ли да ги спрем?

Усмихваме се – вместо да заплачем.

Съгласяваме се – вместо да откажем.

Мълчим – а искаме да крещим.

Отстъпваме – а копнеем да бъдем твърди докрай.

Таим – вместо да заявим.

Затваряме отровните чувства, а трябва да ги пуснем.

И идва момент, когато те ескалират. Бентът се пропуква, отприщвайки безмилостния поток. И емоциите заливат всеки, който се е изпречил на пътя. Стремейки се да даваме превес единствено на хубавите си чувства, поставяме в капан онези, нежеланите.

И вместо да обявим война на хората, които ни игнорират, проявяват неуважение и егоизъм, не се съобразяват с нас, ние затваряме войската си от агресивност, противопоставяне и създаваме война в самите нас.

Нито едно чувство или емоция не изчезва, след като е под възбрана. Независимо, че не напуска границите на същността ни. Напротив. Расте и живее. Понякога може да ни унищожи.

Каква е причината да отхвърляме негативните си емоции и чувства? Или да ги избягваме и отричаме, когато се проявяват в другите?

Още от детството ни едни наши реакции биват толерирани за сметка на други. Емоциите имат дори полова предопределеност – Усмихни се! – ако си момиче; Не плачи! – ако си момче;

Детството е периодът, който устойчиво изгражда механизмите, по които ще се научим да обичаме себе си, да приемаме или не определени наши страни, да възприемаме останалите като самите нас. Средата, в която растем силно влияе върху разбирането ни както за собствените ни емоции, така и за чуждите. Емоциите и техният поведенчески израз са взаимосвързани и зависят от това как оценяваме ситуациите, какви мотиви ни движат, как сме научени да реагираме на различни стимули. По необходимост в етапа на развитието си всеки от нас научава, че съществува връзка между нашите емоции, поведението ни и начинът, по който ни възприемат околните. И ние започваме да избираме реакциите си – тоест придобиваме способност да се контролираме с оглед заобикалящия ни свят. Така отсяваме приемливите от неприемливите емоции. В голяма степен обкръжението създава предпоставки за ограничаване или стимулиране на определени реакции. Контролът се налага и поради социалните норми и правила, съществуващи с цел да регулират поведение, което вреди или създава дисбаланс в отношенията.

Ако си научен, че е погрешно да изразяваш тъгата, неудовлетворението и гнева си, когато пораснеш ти вече ще си ги забраниш. Ще ги изолираш и отхвърлиш като неприемливи. За да съществува равновесие между вътрешното Аз и външният израз, за да могат те да взаимодействат в цялост е нужно да бъдат интегрирани правилно. Правилното интегриране на разрушителните тенденции и емоции в поведението води до така необходимата ни способност да се заявяваме, без да нарушаваме границите на другия. Асертивното поведение умело съчетава склонността към агресивност, нуждата от заявяване наравно със зачитането на околните и демонстриране на уважение към личните им граници.

Необходимо е да знаем, че :

Имаме право да бъдем гневни;
Имаме право да грешим;
Имаме необходимост да тъжим;
Имаме право да усещаме обида, ненавист, вина, ярост, ревност и т.н
Имаме правото да изразяваме всички свои неприемливи емоции;

С условието да не застрашаваме физическите и психически граници на околните. Нека не бъркаме моралът и благопристойното поведение с лицемерието. Нито въздържането от изразяване на афективността си с възвишеност.

За да бъдем възвишени, благопристойни, за да сме достигнали моралните си устои първо е нужно да сме преборили кълбото змии, борещи се да излязат….Гняв, ярост, тъга, омраза….

Да игнорираме неприемливите си емоции, както и чуждите не е начин да се справим с тях. Трудностите са свързани с вредните последици от проявленията им, необходимостта от поставяне на граници, нуждата от правилен подбор на реакция във всяка ситуация, както и толерантността спрямо изразяването на емоциите.

Необходимо е да се научим да работим върху тях чрез самонаблюдение и дисциплина, както и да бъдем търпеливи и състрадателни към себе си в моментите, в които ги проявяваме.