Психологическите дефицити могат да се нарекат и самоблокиране, самозабавяне, самосаботиране, самосриване. Понякога изглежда, че тези характеристики произтичат от други хора, но никаква външна сила не може да ни спре, ако в нас самите няма вътрешна съпротива. Пътуването от дефицитите до хармонията е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Това означава да се опълчим на вътрешното си безпокойство и болка. Неизбежно е. Нищо не ни пречи да изпитваме хармонията и благополучието, така силно, както ние самите. Дефицитите се проявяват, тогава, когато час от нас иска нещо друго. Може да търсим свободата и все пак да жадуваме за сигурност, може да желаем приключения, но да се страхуваме от разочарованието. Появява се съпротива – тя е резултат от конфликта между дълга и желанието. Съпротивата е вътрешен процес, който ни предпазва, но и възпира промяната. Тя е като ризница, която слагаме за битката, а после забравяме да свалим. Съпротивата е силно разпространена в западния свят. Тя може да ни забави или да ни направи по-бързи. Тя се опитва да ни помогне да не се самосъжаляваме. Това е един подсъзнателен опит да не чувстваме болка: учили са ни, че болката е лошо нещо. Много малко хора са научени да се изправят срещу болката и да я почувстват. Съпротивляваме се на много неща в живота си, включително и на хармонията и благополучието, защото искаме да се защитим от болката. Много от проявленията на съпротивата не ни позволяват да живеем пълноценно живота си. Ето, най-известните и чести случаи на съпротива:
1. Постижения – Устремеността към постижения сама по себе си е положително качество, но се превръща в съпротива, когато се фокусираме единствено върху целта и забравим, че животът е едно приключение. Стремежът към прекалено много постижения, превръща живота в списък, в който отмятаме всяко постижение, опит или придобивка. Резултатът е, че правим прекалено много, а чувстваме прекалено малко. Тази тенденция води до жестоко понякога състезание, кара ни да се стремим към постижения на всяка цена, докато не се изхабим. Противодействие – Спокойствие и тишина, повече да се чувства и по-малко да се действа.
2. Чувство на безпокойство – Това е склонността ни да не спираме да мислим за проблемите и да си представяме най-лошите развръзки. Тази нагласа не само ни кара да сме депресирани и загрижени, но и блокира истинските усещания за случващото се около нас. Възможно е да се безпокоим за много неща. Дори може да се тревожим, за това, че се безпокоим прекалено много. Този начин на мислене ни оплита в капан, от който изглежда, че няма изход. След време това неизменно се отразява на увереността, здравето и самоуважението ни. Противодействие – Имайте повече смелост и поемайте малки рискове всеки ден.
3. Търсене на одобрение – Склонността постоянно да търсим одобрението на другите, ни пречи да мислим и действаме свободно. Тя създава поведение, близко до ласкателното, което изцяло зависи от мнението на другите. Действията ни са провокирани от нуждата да се харесаме на другите, което ни кара да се държим, обличаме, мислим и говорим в съответствие с чуждите стандарти и ценности. Страхуваме се да се отдалечим прекалено много от другите. Противодействие – Старайте се да откриете вашата собствена същност и истина. Разберете и удовлетворете собствените си нужди.
4. Прекалена заетост – Това е склонността да запълваме деня си с всевъзможни задачи. Винаги имаме списък с нещата, които трябва да направим, но никога не ни остава време да се захванем с тях. Заетостта не оставя пространство за промяна. Има много хора, които правят всевъзможни неща, с изключение на това, истински да живеят. Заетостта е отхвърляне на живота тук и сега. Тя е навик, който изтисква радостта от живота. В основата на заетостта е залегнало убеждението, че хората ни обичат заради това, което правим, а не заради това, което сме. Противодействие – Чувствайте повече, а действайте по-малко. Възприемете мисълта, че заслужавате любов, заради това, което сте.
5. Зависимост от миналото – Това е склонността да се уповаваме на миналото, независимо колко болезнено или тежко е било. Търсим решения чрез бягство назад, а това никога не помага. Хората често бъркат тази склонност с любовта. Това е незряла реакция, вид преструвка. Като малки може да сме се чувствали удобно „зад полата на мама“, когато ни е било страх, но като възрастни, това не е добра стратегия. Така избягваме настоящия момент. Противодействие – живейте в настоящето, винаги търсете следващ ход, който да предприемете в живота.
6. Сравнения – Това е склонността да даваме осъдителни оценки, да категоризираме всичко като добро, лошо, правилно или грешно. Можем да сравняваме държанието, постиженията, взаимоотношенията, статута, стила, печалбите си и тн. Така си създаваме чувство, че сме по-добри или по-лоши от другите хора. Този манталитет подклажда желанието ни да сме като някой друг. Сравнението поддържа чувство на завист и ревност, както и убеждение, че животът е несправедлив. Противодействия – Концентрирайте се върху положителните си умения и качества, уважавайте уменията и качествата на другите.
7. Безучастност – Това е убеждението, че успехите и паденията не зависят от нас. Отношението на безучастност не провокира отговорност или нужда спешно да се намесим в събитията. Да бъдем безучастни означава да не виждаме истинската реалност. Безучастността е убиец – много хора или фирми са се проваляли заради нея. Противодействие – започнете да си поставяте цели, правете позитивни неща, вярвайте в това, което мислите.
8. Оплакване – Това е склонността да получаваме всичко чрез натякване на грешки и проблеми. Чрез оплакването търсим компенсация. По този начин, изсмукваме жизнената енергия не само от нас, но и от хората, които ни слушат. Оплакването е болезнено. Кара хората да се вкопчват в мисли за всичко, което не харесват. Противодействие – Концентрирайте се по-скоро върху това какво харесвате, отколкото върху това, което ненавиждате, оценявайте всичките си постижения.
9. Контролиране – Контролът е вътрешно и външно въздействие. Вътрешният контрол се изразява в подтискането на собствените чувства и мисли. Външният контрол е свързан с поставянето на правила и ограничения върху поведението на другите. Хората маниакално свързани с контрола не могат да понесат и най-малкия белег на безпорядък и хаос, застрашаващи нуждата им от стабилност. Нуждата всичко да е под контрол е болезнена черта на перфекционизма. Противодействие – Опитайте се понякога да се носите по течението, не използвайте често думата „трябва“ в речника си. Вярвайте, дайте малко пространство на себе си и на хората около вас.
10. Фокусиране върху разочарованията – Това е съсредоточаване върху всички грешки, болки и травми от миналото. Разочарованието е отказът да почувстваме болката от разбитото си сърце. Всеки път, когато останем с разбито сърце, заради това, което са ни причинили другите с действието или бездействието си, отказваме да продължим напред, от страх, това да не се повтори. Противодействие – бъдете състрадателни към себе си. Живейте с нагласата, че бъдещето винаги е различно от миналото.
11. Чувство на вина – Това е склонността да се чувстваме зле, заради минали събития. Понякога, вината се поражда без друга видима причина освен, че чувството на вина ни поддържа живи. Вината не предполага разрешение на минали проблеми, тя е форма на самонаказание. Вината не позволява да се случи истинска промяна. Вината предизвиква чувство на малоценност в човека. Противодействие – Спрете да се самообвинявате. Осъзнайте грешките си, поправяйте ги, учете се от тях и продължавайте напред.
12. Приемане на роли – Това е нуждата да живеем в заблуда на това, което си мислим, че сме. Превръщаме се в персонаж, слагаме маска и изгубваме истинската си същност. Приемаме роля – дълбоко в себе си да се идентифицираме с нея означава да не сме истинските себе си. Какво да направим? – Осъзнайте, че никоя роля не може да определи истинската ви същност. Знайте, че единствено уникалността ви прави специални.
13. Превръщане в мъченик – Това е усещането, че сте справедливи към себе си, но винаги претоварени и неоценени. Хората с такова отношение рядко се оплакват от трудността на работата си, дори и вътрешно да се самосъжаляват и гневят. Мъченичеството е равносилно на страдание. Мъчениците вярват, че саможертвата винаги е благородна, че е правилно да се работи много и е грешно да се наслаждаваме прекалено на живота. Мъчениците, умеят да обвиняват себе си и другите. Стремеж – Не бъдете толкова сурови към живота, отпуснете се, позволявайте си повече забавления и смях.
14. Борба за власт – Това е нагласата винаги да сме готови да влезем в бой с всички средства, за да защитим каузите, в които вярваме. Подтикнати сме от подсъзнателния страх, че другите хора ще надделеят и ние ще загубим, ако не се борим. Хората влизат в борби за власт, пари, дългове, роли, секс, време, сделки, собственост и тн. Състезанието е форма на борба за власт, победата е равносилна на щастие, но това, на което се съпротивляваме, неизменно остава. Противодействие – Избирайте да бъдете по-скоро щастливи, отколкото прави.
15. Отлагане – Това е склонността да оставяме нещата за утре. Тя може да ни изправи пред много избори едновременно, всички еднакво трудни и непривлекателни. Отлагайки, губим усещането си за посока, и не изпитваме истинска страст към нищо. Резултатът е, че чувстваме прекалено много напрежение и почти никакъв стимул в живота. Противодействие – Намерете малките неща в живота, които ви правят щастливи, направете нещо, което искате да направите и не се отказвайте от него.
16. Негодувание – Това е склонността да чувстваме, че ни задължават да правим неща, които не искаме и че не ни е оставен избор. Зад негодуването се крие гняв, който ни пречи да продължим напред. Негодуването се провокира от загрижеността ни какво са направили, правят или не правят другите. Коригиране – Приемайте и уважавайте хората и нещата, такива каквито са. Уважавайте нещата, против които негодувате, вижте, че те са идеални точно защото, са такива.
17. Самокритичност – Критичността се афишира гордо. Тя пробужда критика в нас и го оставя да обяснява 24 часа в денонощието какво не ни е наред. Това е склонността да принизяваме себе си с иронични забележки. Самокритичността е защитен механизъм, чрез който се стремим да изпреварим забележките на другите. Идеята е, че ако сами се сринем, падането няма да е толкова болезнено. Самокритичността много често може да бъде убийствена. Противодействие – Бъдете внимателни към себе си. Намерете начин да се грижите за себе си, да се обичате и да се приемате.
18. Съмнение в собствените способности – Това е склонността да ограничаваме причините защо нещата около нас не вървят добре, защо не може да се вярва на хората и защо те не могат да ни вярват, като за всичко обвиняваме единствено себе си. Съмнението в себе си изсмуква енергията и кара човек да бездейства. То е най-големият разрушител на вярата, доверието и самоувереността. Съмнение обикновено се появява, когато се опитваме да предприемем смела крачка в непознатото. Противодействие – Вярвайте си, учете се от грешките и от успехите си. Поставяйте си малки, достижими цели, които ще изградят у вас усещане за доверие.
19. Само-саботиране – Може да се саботираме сами под претекст, че сме претърпели някаква катастрофа, драма или инцидент. Под покритието на външните сили действа вътрешният само-саботаж. Той създава усещането, че сме нещастни и привличаме бедите. Това е склонността да се спъваме сами, за да не продължим напред. Нещата просто се случват. Само-саботирането е форма на самонаказание. Самонаказанието е убеждение, че не заслужаваме да успеем, а вместо това трябва да страдаме. За да го избегнем – Забавете темпото, изследвайте желанията и възможностите си. Преценете кои ваши желания са в конфликт, изяснете си какво всъщност искате. Знайте, че заслужавате да успеете.
20. Изпитване на срам – Това е усещането, че сме несъвършени и повредени, че се чувстваме зле и омърсени, че не заслужаваме да живеем пълноценно. Срамът може да бъде предизвикан от усещането, че сме изоставени. Хората, които изпитват дълбок срам, търсят одобрение и са изгубили чувството си на самостоятелност. Хората, които са били опозорени често си налагат поведение, несвойствено за тях, за да избягат от болката от срама. Срамът е болезнен, той е най-големият разрушител на личните желания и мечти. Противодействие – Спрете да поемате отговорности за неща, които не са по ваша вина. Опознайте срама си и се опитайте да намерите естественото си състояние на невинност. Имате право да живеете спокойно и щастливо.
21. Превръщане в жертва – Това е усещането, че сме слаби и безпомощни и не можем да се изправим лице в лице с реалността. Животът ни се превръща в низ от зависимости, в неуловимо изнудване и емоционално манипулиране. Жертвите се превръщат в тежест за други хора. Те създават болки и травми сами в себе си. Жертвите са хванати в капан, който парира способността им да се чувстват отговорни за себе си и живота си. Противодействие – Започнете да поемате повече лични отговорности. Знайте, че разполагате с достатъчно сили да се преборите с изпитанията, които животът ви поднася.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
