Статистиките показват че от 40 до 50 процента от младите жени в колежите и университетите днес са с нарушено хранене. По времето, когато момичетата достигат до 13-годишна възраст, 80% изпитват недоволство от тялото и теглото си и докладват че вече са били на диети.
Нарушеното хранене, което включва пропускане на хранения, диети, ограничаване на определени храни или цели групи хранителни продукти, емоционално преяждане или ядене само когато си гладен и т.н., на практика се превръщат „в норма“ в нашето общество днес. Момичетата от средните училища съобщават, че въпроси, свързани с храната и ограничаване и управление на теглото са станали постоянна грижа на връстниците им, и в частност на спортистите. В един свят, където истинския смисъл на здравословното хранене е изгубен или изкривен и се е превърнал в разстроени модели, като ограничаване на храни, които съдържат мазнини или захар, да се считат за „здравословни“.
Въпреки, че очевидно нарушеното хранене не е достатъчен индикатор за клинично диагностициране на Хранително Разстройство, то може да стане предшественик или да натисне спусъка за появата на клинично Хранително Разстройство, в генетично податливи индивиди. Хранителните Разстройства са във възход, и те са най-смъртоносните –около 20 % смъртност от всички психични разстройства, които се явяват при деца от все по-ранна възраст. Деца се диагностицират с анорексия нервоза от 7 годишна възраст, а средната възраст на поява е намаляла от възраст 13 -17 до възраст от 9 -12. Като според Български източници, за последните няколко години в България разпространението на Хранителни Разстройства е нараснало с 12% сред децата на възраст под 12 год и сред жените и мъжете над 40 години, което автоматично превръща хранителните нарушения в масови заболявания, изискаващи сериозно внимание и ранно откиване поради дългото им и трудно-но възможно лечение.
Нужно е различаването между нарушено хранене и клинично хранително разстройство макар че и двете заслужават внимание, и са условия за диагностика. Нарушеното хранене пресича линията в клинично хранително разстройство, когато прекалените, небалансирани хранителни навици са въпрос на избор все по-малко и са все по-прекомерни и извън контрол (тъй-като самото хранително разстройство контролира болните, а не те него); когато натрапчивото мислене и обесесивни нагласи водени от страх от напълняване вземат връх над или изключват друго мислене, намесвайки се в учението и нормалните дневни функции и защото хранителните разстройства са биологични заболявания, когато предразполагащите клъстери от гени са отговорни за метаморфозите в тялото и психиката на засегнатите.
Изкуството на откриване на проблеми с храненето
Ние всички имаме нарушено хранене понякога. Трудно е да не пропускаме хранене сега и отново, когато сме заети и по план или сме имали голяма следобедна закуска твърде близо до вечерята. Тези видове поведенчески модели не са проблем за индивиди които не страдат от хранителни нарушения. Това, което отличава разбърканото ядене от време на време от хранителното разстройство е целта и последователността зад поведението, и дали лицето, поддържа чувството на гъвкавост и свободен избор по отношение на хранителните си навици и поведение. Ако нарушените модели служат за насърчаване загубата на тегло, увеличаване на атлетично мъжество, или прочистване -освобождаване от консумираната храна, като например чрез самоприченено повръшане, употреба на лаксативи и други слабителни средства или прекомерно спосртуване повече от 1 час на ден или 7 часа седмично, те могат да станат потенциално опасни за здравето и да прераснат в клинични хранителни разстройства.
Помислете за този сценарий. Едно дете изтичва от дома си сутрин без закуска, защото тя се е успала и се притеснява да не изпусне автобуса. Това е нормална сценарий, както се вижда в отговор на поведението на детето, след като стигне в училище. Чувствайки се гладна, тя грабва набързо закуска от лафката и яде по-голям обяд от обичайното, поемайки повече калории от обикновенно, за да задоволи апетита си. Друго дете вярва, че като прескочи закуската, тя показва сила и самодисциплина в нейната сдържаност, с което започва нейното ограничение на храната за деня. Когато или ако тя яде в този ден, тя вероятно ще се чувства уплашена, виновна и тревожна за саботираният си самоконтрол, понеже се е поддала на „слабостта си.“ Тази девойка има проблем с храненето.
В избягване нарушеното хранене, е важно да разберем, че:
• Диетата е най-лошият начин да отслабнете.
• Закуската е най-важното хранене за деня.
• Най-добрият начин да бъдете и да останете, във форма и здрави, е да се храните най-малко три пъти на ден, желателно с междинни закуски, състоящи се от всички хранителни групи.
• Хранене без мазнини не е здравословно хранене.
• Всяко прекомерно поведение е нездравословен начин на поведение в своята изключителна природа.
• Храната е за да и се наслаждаваме, не да се боим от нея.
Нарушеното хранене само по себе си или в детето ви не би трябвало да се развива в клинично хранително разстройство, когато има ранно разпознаване на знаци и симптоми, както и ефективна професионална намеса. Разпознаването на нарушено хранене е първата линия на защита в областта на превенцията от по-сериозни проблеми, свързани с храненето.
С нарушенията в храненето или клиничните хранителни разстройства, един грам превенция със сигурност е равен на стойността на килограм лечение.
*Статията е изготвена по материали от американски източници и въз основа на терапевтичната практика на авторката, както и на опита й в обучение и консултиране на родители на болни от хранителни разстройства.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!




